Решение № 14727 от 28.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14727 гр. София, 28.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В.Т.Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20221110100293 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез юрк. И.Г., срещу „ЗД „Бул Инс“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.

411 КЗ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 3605,35 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3585,35 лева и ликвидационни разноски в размер на 20 лева по застраховка „Каско” по щета № *******************, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 1014,59 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 28.12.2018 г. до 05.10.2021 г.

В исковата молба се твърди, че на 06.01.2018 г. в гр. Самоков водачът, управляващ лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Трейлблейзър“, с рег. № ******** и притежаващ задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното дружество с полица № BG/02/*************, със срок на застрахователното покритие от 06.01.2018 г. до 05.01.2019 г., поради неспазване на достатъчна дистанция и движение с несъобразена скорост реализирал ПТП със спрелия пред него на светофар лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик 5 ДР“, с рег. № *******, собственост на Б. С. С. и застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество с полица № ***************, със срок на застрахователното покритие от 16.09.2017 г. до 15.09.2018 г.

Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за който имало сключена застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под № *******************. Ремонтът 1 на увредения автомобил бил възложен и извършен в сервиз на „Амарат 2003“ ООД, за което била издадена фактура. С доклад по щетата било определено застрахователно обезщетение в размер на 3585,35 лева, което било изплатено на сервиза, извършил ремонта, на 25.10.2018 г.

Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в общ размер на 3605,35 лева, но ответникът отказал да възстанови претендиранaта сума, като дължал и лихва за забава. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2021 г. по ч. гр. д. № 57605 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ЗД „Бул Инс“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Г.И..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер.

На първо място оспорва описания в исковата молба механизъм на произшествието, както и твърденията на ищеца, че същото било настъпило поради противоправното поведение и по вина на застрахования при ответника водач. Оспорва предявения иск и по размер, като твърди, че претендираната сума не отговаряла на действителната стойност на причинените щети и била силно завишена. Твърди, че били надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не били необходими, както и части, които не били увредени вследствие на процесното събитие. Оспорва увреденият автомобил преди процесното ПТП да е бил в добро състояние и без щети. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. Г.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания юрк. Г. моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове като доказани по основание и по размер. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът „ЗД „Бул Инс” АД, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от застрахователна полица № ***************, сключена на 15.09.2017 г., за увредения автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик 5 ДР“, с рег. № *******, собственост на Б. С. С., имало валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС с 2 ищцовото дружество, с период на застрахователното покритие от 00:00 ч. на 16.09.2017 г. до 24:00 ч. на 15.09.2018 г., с рискова клауза 1 – Всички рискове. От отбелязване в застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния автомобил била 2006 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част ІІ е видно, че датата на първа регистрация на същия автомобил била 04.01.2006 г. С договора била определена застрахователна сума в размер на 8500 лева.

Съгласно т. 7.1 от Раздел ІІІ „Отговорност на застрахователя“ на Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, застрахователният договор покривал частична щета или тотална (пълна) щета (загуба) на застрахованото МПС, настъпила вследствие реализиране на рисковете, посочени в избраната от застрахования клауза, при условие че той е изпълнил задълженията си като страна по договора и не е било налице общо или специално изключение, установено в общите условия. А съгласно т. 1.3 от Клауза 1 – Всички рискове от общите условия пътнотранспортното произшествие по време на движение и/или в паркирано положение било сред покритите рискове при избрана рискова клауза 1. Общите изключения, при наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били посочени в Раздел ІХ от общите условия. В т. 33 от Раздел Х „Застрахователно обезщетение“ на общите условия МПС били разделени на пет класа в зависимост от застрахователната сума (действителна стойност) на застрахования обект и изминалите години от датата на производство. Процесният лек автомобил попадал в клас „Г“ – МПС със застрахователна сума от 5001,00 лева до 10000,00 лева, независимо от изминалите години от датата на производството (т. 33.4 от общите условия). Определянето на дължимото обезщетение за МПС клас „Г“ се извършвало по някой от следните начини: 1. по експертна оценка при писмено искане на застрахования – в този случай дължимото обезщетение за частични щети се изчислявало по цени от каталози на застрахователя (т. 34.2.1 от общите условия); 2. по предоставени фактури, издадени от автосервиз, избран от застрахования, като застрахователят си запазвал правото да не уважи такива, отразяващи възстановителни дейности на МПС, в случай че уговорената застрахователна премия била под 475 лева (т.

34.2.2 от общите условия); 3. отстраняване на щетите в доверен автосервиз на застрахователя по метода „безкасов ремонт“, само след писмено съгласие на последния, чрез възлагателно писмо; застрахователят си запазвал правото да не издава възлагателни писма за възстановяване на МПС, в случай че уговорената застрахователна премия била под 475 лева (т. 34.2.3 от общите условия).

Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Трейлблейзър“, с рег. № ******** с полица № BG/02/*************, с ъ с срок на застрахователното покритие от 06.01.2018 г. до 05.01.2019 г. Посоченото обстоятелство е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване.

От приетия като доказателство по делото двустранен констативен протокол за 3 пътнотранспортно произшествие (ПТП) се установява, че на 06.01.2018 г., около 17,00 ч. в гр. Самоков на кръстовище, водачът К. И. Д., управляващ лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Трейлблейзър“, с рег. № ********, реализирал ПТП със спрелия пред него лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик 5 ДР“, с рег. № *******, собственост и управляван от Б. С. С., в резултат на което последният се ударил в идващ насреща му трети автомобил.

Вследствие настъпилото ПТП на процесния автомобил, застрахован по имуществената застраховка, били причинени щети, като видимите такива били описани в протокола: предна броня, задна броня, врата – багажник. Протоколът бил подписан от двамата водачи, участвали в ПТП, без възражения, като водачът на лекия автомобил марка „Шевролет“ посочил, че е виновен за произшествието, а другият водач – че е невинен. Протоколът е съставен в съответствие с изискванията на закона. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (заглавие изм. – ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г.), когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – Приложение № 3.

Доколкото между двамата водачи – участници в инцидента не е имало спор относно механизма на ПТП и вината за неговото настъпване, то съвсем основателно е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, без да е необходимо службите за контрол към МВР да посещават мястото на произшествието. Освен това съгласно разпоредбата на чл.

123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 20.12.2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението, и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. След изменението на цитираната разпоредба, в сила към датата на процесното ПТП, водачите вече нямат задължение за уведомяване на службата за контрол на МВР, на територията на която е настъпило произшествието, макар в случая това да е било сторено. Двустранният протокол за ПТП, подписан от участниците в него, без посещение от служител на КАТ на мястото на инцидента, представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва само с формална доказателствена сила. Последната установява единствено, че лицата, посочени като автори на протокола, действително са го подписали (чл. 180 ГПК), но не и верността на удостоверените в протокола факти относно механизма на произшествието, вината и причинените щети. За последните обстоятелства двустранният протокол следва да бъде преценяван от съда с оглед на всички други доказателства по делото. Съответствието на съгласуваните изявления на двамата водачи относно посочените обстоятелства с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса (вж. Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О., ВКС, Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2012 г., ІІ Т.О., ВКС). Посоченият в Протокола за ПТП механизъм на произшествието се потвърждава и доизяснява от приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза и от показанията на 4 свидетелите Б. С. С. и К. И. Д..