Определение № 183 от 30.04.2024, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 183 гр. Смолян, 29.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500166 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.248 ГПК.

С определение № 43/11.03.2024 г. по гр.дело № 140/2022 г.

Чепеларският районен съд ДОПЪЛВА решение № 3/15.01.2024 год. по същото дело в частта за разноските, като ОСЪЖДА И. Г. Д. да заплати на адв.

С.Л.Б., АК – Пловдив сумата от 3 900 лева адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, за осъществено процесуално представителство по предявените срещу М. И. Д., И. А. Д. и И. А. Д. насрещни искове.

Срещу това определение е постъпила допустима частна жалба от И. Г. Д., чрез неговия пълномощник адв.И. И.ов, с искане да бъде отменено и да бъде определено дължимото адвокатско възнаграждение съобразно материалния интерес по всеки един от предявените искове, след което то да бъде намалено до размера на реално положения труд от адвоката, дори под минимума по Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От адв.С.Б. е подаден отговор по чл.276, ал.1 ГПК, с който оспорва частната жалба.

1

Въззивният съд намира, че определението следва да се потвърди.

С решението, което е допълнено в частта за разноските с атакуваното определение, Чепеларският районен съд, ПРИЗНАВА, на основание чл. 194, ал.2, предл. първо от ГПК, оспорването на документ – акт за узаконяване № 3/13.09.1999 год. на Главния архитект на Община Ч., за недоказано; и ОТХВЪРЛЯ предявените от М., И. и И. Д.и срещу ответника И.

Г. Д. положителни установителни искове за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че са собственици по приращение на два самостоятелно обособени обекта в сграда с идентификатори ***. и *** по одобрените КККР на гр.Ч., представляващи съответно жилище/апартамент, с площ 102,50 кв.м. и друго жилище/апартамент, с площ 48,40 кв.м., ведно с общи части и с по 1/3 ид.ч. от правото на собственост от избения етаж.

Ищците М., И. и А. Д.и са осъдени да платят на ответника И. Г. Д. сумата 1 970 лева разноски по водене на делото пред районния съд.

По делото с отговора на исковата молба на ответника И. Г.

Д., е подадена искова молба от него, уточнена с молба вх.№ 320/01.02.2023 г., с която на свой ред предявява насрещни искове против М. и А. Д.и, последният заместен впоследствие от своите наследници-съпругата М. и синовете И. и И.. Всички насрещни искове в крайна сметка са предявени при условията на евентуалност и те са:

1/ ако се установи, че М. и А. Д.и са учредили право на строеж в полза на ответниковия баща Г. Д., което същият е реализирал в обем, надвишаващ даденото му съгласие, И. Д. да бъде признат спрямо М. и А. Д.и, че е собственик по давностно владение на двата етажа, които са предмет и на първоначалните искове – с идентификатори *** и

*** /а не, както се твърди в частната жалба, на имоти с идентификатори *** и ***/; и

2/ ако ищците М. и А. Д.и допълнят или изменят исковете си, посочвайки като основание нищожността на заявлението за учредяване в полза на Г. Д. на право на строеж и поради това поискат да бъдат признати за собственици и на трети обект - с идентификатор ***-офис, ведно с общи части, съдът да признае за установено спрямо М. и А. Д.и, че И.

2

Г. Д. е собственик на основание давностно владение на същия обект – офис, който не е предмет на първоначалните искове, с идентификатор ***; както и на останалите два обекта-апартаменти, които са предмет на първоначалните искове, с идентификатори съответно ***. и ***, плюс към всеки обект съответно и по

1/3 ид.част от избения етаж.

Видно е от решението, че съдът не ги разглежда, тъй като не се сбъдват вътрешнопроцесуалните условия за разглеждането им.

Още в списъка на разноските на л.604 от делото на РС, представен на последното съдебно заседание пред районния съд, пълномощникът на ищците по първоначалните искове, съответно ответници по евентуалните насрещни искове, адв.Бахчеванов, моли съда да му присъди адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 за Адв, като представя три договора за правна защита и съдействие, от които е видно, че защитава М., И. и И. Д.и безплатно, на осн.чл. 38, ал.1, т.3, предл.2 ЗАдв.

С атакуваното определение Чепеларският районен съд, като съобразява фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените открити съдебни заседания, както и решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., присъжда сумата от 3 900 лв. възнаграждение на адв.Бахчеванов, пълномощник на ответниците по евентуалните насрещни искове.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба.

Действително, има разлика в данъчните оценки на имотите с идентификатори *** и *** по удостоверенията от 2022 г. на л.33 от делото на РС /от 11.08.2022 г./ и на л.84 от делото на РС от 14.10.2022 г. По първото оценката на имота с идентификатор *** с площ от 102,50 кв.м. и мазе с площ от 32,40 кв.м. е 21 291,40 лв.; а на имот с идентификатор *** с площ от 48,40 кв.м. и отново заедно с мазе с площ от 32,40 кв.м., е 11 321,90 кв.м.; или общо 32 613,30 лв.

По удостоверението на л.84 от делото на РС оценката на първия имот с идентификатор ***, с площ 102,50 кв.м., но без мазе от 32,40 кв.м., е 19 447,20 лв.; на имот с идентификатор *** с площ от 48,40 кв.м., отново без мазе от 32,40 кв.м., е 3

9 428,40 лв. В последното удостоверение са дадени отделно данъчна оценка на избения етаж с площ от 32,40 кв.м., която е 6 147,20 лв.; както и на офиса на първия етаж с идентификатор *** , с площ от 65,40 кв.м., която е 12 408,30 лв.

В частната жалба се твърди, че съдът бил определил възнаграждението само на база материалния интерес на единия от исковете – на този с по-високата стойност, а не, както било разписано в закона - за всеки един от исковете съобразно конкретния материален интерес. Частният жалбоподател изрично настоява, че за предявяване на насрещните искове и обосноваване на материалния интерес се е позовал на удостоверението от 14.10.2022 г., като в случая следвало да се отчете, че избеният етаж се поделя като прилежаща част към другите три самостоятелни обекта при квоти – по 1/3 ид.част от избата към всеки друг обект.

По това удостоверение материалният интерес от сбора на т.нар.“първи“ насрещни искове би бил 32 973,73 или с 360, 43 лв. повече от същия интерес според удостоверението от 11.08.2022 г. Материалният интерес от сбора на т.нар.“втори“ насрещни искове е посоченият в удостоверението на л.84 – 47 431,10 лв.

В жалбата се поддържа, че цената на насрещните евентуални искове следва да се определи съобразно всеки един от исковете според конкретния материален интерес.

Ако се следва логиката в частната жалба и се спазва Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се вземе предвид само удостоверението от 14.10.2022 г., то адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответниците по насрещните искове би трябвало да се определи най-напред според т.нар. „първи“ насрещни искове, с проведени пет открити заседания, на които е даван ход на делото, иначе – осем заседания, което би било над 4 500 лв. и то не за всеки ответник поотделно; после според т.нар. „втори“ насрещни искове по същия начин с проведени пет открити заседания, при което би било около 5 700 лв. / над 6 100 лв., ако е за всеки обект поотделно плюс откритите заседания/ и то не за всеки ответник поотделно, или общо над 10 000 лв.

Видно е, че Чепеларският районен съд е определил възнаграждение, и то за процесуално представителство на трима ответници, а 4 не един, по двете групи насрещните искове в размер, многократно по-нисък от установения с наредбата, като все пак е съобразил фактическата и правна сложност на делото и труда, положен от адвоката на ответниците по насрещните искове.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че е била излишна защитата на И. Г. Д. посредством предявяването на всички евентуални искове, чийто предмет са били не само вторият и третият етажи от сградата, а и допълнително включеният офис на първия етаж. Това е така, защото от първоначалните ищци никога не е оспорвана собствеността му върху първия етаж - офиса, не е имало никакви предпоставки за допълване или изменяне на първоначалните искове; а и баща му разполага с констативен нотариален акт от 12.07.2017 г. за собственост върху всички етажи от жилищната сграда, вкл. спорните втори и трети етажи, което е достатъчно за легитимирането му като техен собственик, ако се отхвърлят исковете на М. и А. Д.и.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 43/11.03.2024 г. по гр.дело № 140/2022 г. на Чепеларския районен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните чрез техните пълномощници.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5