Решение № 775 от 16.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 775 гр. С., 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20245530104180 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 17, ал. 1 З. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът (фирма) твърди в исковата си молба, че по реда и при условията на договор за целеви потребителски кредит за финансиране на - по реда на З. от 10.10.2019 г., ведно с общи условия, сключен между него, в качеството му на кредитор, и ответника, в качеството му на кредитополучател, му предоставил кредит в общ размер от 9779.19 лева за финансиране на обучение.

Съгласно чл. 4.1 от договора, кредитът се усвоявал на части, след представяне от кредитополучателя на удостоверение по чл. 10, ал. 3 З. за качеството му на студент с право да запише следващ семестър по посочената специалност.

Усвояването се извършвало чрез превод по банковата сметка на учебното заведение на суми, които съставлявали дължимата такса за обучение на кредитополучателя за съответния семестър. При спазване на реда и условията, предвидени в договора за кредит, въз основана представените удостоверения по чл. 10, ал. 3 З., във връзка с обучението на кредитополучателя в (университет), били усвоени следните суми: на 10.10.2019 г. – 2933.78 лева, от които 2933.78 лева усвоена сума, и на 26.02.2020 г. – 9779.19 лева, от които 1

6845.41 лева усвоена сума, или общо в размер на 9779.19 лева. Съгласно чл. 7 от договора за кредит, за предоставения кредит, кредитополучателят заплащал на кредитора фиксирана договорна (възнаградителна) лихва, която не можела да надхвърля 7 % на годишна база. Съгласно чл. 10.2 от общите условия към договора за кредит, лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително по време на предоставения гратисен период, като в последния случай се капитализирала годишно. Съгласно чл. 17.1 от ОУ към договора за кредит, при забава за плащането на дължимите месечни вноски по кредита, от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, която представлявала главница, се олихвявала с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Кредиторът предоставил на кредитополучателя гратисен период за погасяване на задълженията по главница и лихва, който бил определен при реда на чл. 3 от договора за кредит, за времето от датата на първото усвояване на суми по кредита, до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит за специалността. Съгласно представените удостоверения по чл. 10, ал. 3 З., срокът за полагане на последния държавен изпит по финансираното обучение бил 30.09.2020 г., с оглед на което и гратисният период за погасяване на задълженията за главница и лихва бил до 30.09.2021 г.

След изтичане на гратисния период, задълженията по договора за кредит следвало да бъдат погасени в срок от 120 месеца, на равни месечни вноски, всяка по 127.46 лева, с падеж на първата месечна вноска - 28.10.2021 г. и месечна падежна дата 28-мо число от съответния месец. Това не било сторено, като към датата на депозиране на исковата молба в съда (16.04.2024 г.) било налице неизпълнение на задълженията на кредитополучателя - забава в погасяване на 30 броя месечни вноски, по главница и възнаградителна лихва, в общ размер от 3823.77 лева, от който: 1902.56 лева - изискуеми и непогасени месечни вноски по главница, и 1921.21 лева - изискуеми и непогасени месечни вноски по възнаградителна лихва, както следвало: на 28.10.2021 г. – 127.43 лева, на 28.11.2021 г. – 127.46 лева, на 28.12.2021 г. – 127.46 лева, на 28.1.2022 г. – 127.46 лева, на 28.2.2022 г. – 127.46 лева, на 28.3.2022 г. – 127.46 лева, на 28.4.2022 г. –127.46 лева, на 28.5.2022 г. – 127.46 лева, на 28.6.2022 г. – 127.46 лева, 28.7.2022 г. – 127.46 лева, на 28.8.2022 г. – 127.46 лева, на 28.9.2022 г. – 127.46 лева, на 28.10.2022 г. – 127.46 лева, на 28.11.2022 г. – 127.46 лева, на 28.12.2022 г. – 127.46 лева, на 28.1.2023 г. – 127.46 лева, на 2

28.2.2023 г. – 127.46 лева, 28.3.2023 г. – 127.46 лева, на 28.4.2023 г. –127.46 лева, на 28.5.2023 г. – 127.46 лева, на 28.6.2023 г. – 127.46 лева, на 28.7.2023 г.

–127.46 лева, на 28.8.2023 г. – 127.46 лева, на 28.9.2023 г. – 127.46 лева, на 28.10.2023 г. –127.46 лева, на 28.11.2023 г. – 127.46 лева, на 28.12.2023 г. – 127.46 лева, на 28.1.2024 г. – 127.46 лева, на 28.2.2024 г. – 127.46 лева, и на 28.3.2024 г. - 127.46 лева. С оглед на допуснатото неизпълнение на задълженията по договора за кредит, а именно - забава в плащанията на главница и лихва над 90 дни, с исковата молба и на основание чл. 17.2 от ОУ, във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ, ищецът обявявал вземанията, произтичащи от договора за целеви потребителски кредит за финансиране на - по реда на З. от 10.10.2019 г., за предсрочно изискуеми. Към настоящия момент не било извършено плащане на дължимите суми по договора кредит, предвид което за ищецът бил налице правен интерес от предявяване на иска. Към датата на депозиране на исковата му молба (16.04.2024 г.), непогасените му вземания по процесния договор за кредит, били в общ размер от 13178.18 лева, от който 10978.51 лева главница, с 1959.63 лева договорна лихва от 28.10.2021 г. до 15.04.2024 г., с 240.04 лева - лихва за забава от 28.10.2021 г. - 15.04.2024 г.

Искането по същество е да се осъди ответника, да заплати на ищеца, по посочената в исковата му молба банкова сметка, следните, превалутирани по чл. 11-13 ЗВЕРБ, сума от 5613.22 евро за главница от предсрочно изискуем кредит по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на - по реда на З. от 10.10.2019 г., с 1001.94 евро договорна лихва от 28.10.2021 г. до 15.04.2024 г., с 122.73 евро лихва за забава от 28.10.2021 г. до 15.04.2024 г., и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда на 16.04.2024 г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски.

Ответникът (име), редовно призован по реда на Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела, не е подал писмен отговор, а в съдебно заседание, редовно призован при условията на чл. 33, ал. 3 КМЧП и чл. 40, ал. 2 ГПК, не се явява, не изпраща представител, и не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

3

На 10.10.2019 г. ищецът, от една страна, като кредитор, и от друга страна ответникът, като кредитополучател, са сключили в писмена форма, при общи условия, представения по делото договор за целеви потребителски кредит за финансиране на - по реда на З. - (л. 7-17). По силата му ищецът отпуснал на ответника кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 9779.19 лева, с уговорен срок на издължаване от 120 месеца, считан от датата на изтичане на гратисния период (чл. 1-2 от договора). Гратисният период за издължаване на този кредит обхваща времето от датата на първото му усвояване до изтичане на една година от първата дата на провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срока на докторантурата (чл. 3 от договора). Уговорено е кредитът да се усвоява на посочените в чл. 4 от договора части, както и да се погасява по посочената в чл. 5 от договора разплащателна сметка - разсрочено, на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Уговорено е още падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период да е 28мо число на месеца, а срокът за издължаване на главницата и лихвата да започва да тече след изтичане на договорения гратисен период, като плащане на първата вноска може да се изисква не по-рано от 1 месец след изтичане на гратисния период (чл. 6 от договора и чл. 11.1 от ОУ на договора). Уговорено е още, че за предоставения кредит, кредитополучателят ще заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база (чл. 7 от договора), както и същата лихва да се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно (чл. 10.2 от ОУ на договора).

От представеното от ищеца с исковата му молба и неоспорено от ответника извлечение от сметка, преценено съвкупно с т. 1 на заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема с уточненията му от вещото лице в съдебно заседание, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява още, че ответникът е усвоил по кредита сумата от общо 9779.19 лева, от които 2933.78 лева на 10.10.2019 г. и 6845.41 лева на 26.02.2020 г. (л. 217 и л. 21 от гр.д. № 2290/2024 г. на СРС). От представените 4 с исковата молба и неоспорени от ответника уверения на (университет) се установява още, че срока за полагане от ответника на последния му държавен изпит по следваната от него специалност „---“ и образователноквалификационна степен „---“ е 30.09.2020 г. (л. 18-19 от гр.д. № 2290/2024 г. на СРС). При това положение гратисния период за издължаване на главницата и лихвата по кредита е настъпил на 30.09.2021 г. (чл. 3 от договора). На същата дата е издаден от ищеца и погасителния план по чл. 5 от договора за кредит (л. 16-17 от гр.д. № 2290/2024 г. на СРС). Според същия ответникът е следвало да издължи получения кредит с начислената му лихва на 120 месечни анюитетни вноски, всяка по 127.46 лева и една последна изравнителна вноска в размер на 129.16 лева, първата от които с падеж 28.10.2021 г., а последната – на 28.09.2031 г. (л. 16-17 от гр.д. № 2290/2024 г. на СРС).

От т. 5 на ЗСИЕ се установява още, че ответникът не е извършвал плащания за погасяване на този кредит, като единствено е направено намаление на част от договорната лихва по първа вноска със сумата от 0.03 лева (л. 220). Към датата 16.04.2024 г. на подаване на исковата молба на ищеца в съда, ответникът не е платил тридесет погасителни вноски по същия кредит с падежи от 28.10.2021 г. до 28.03.2024 г. на обща стойност 3823.77 лева (т. 3 ЗСИЕ, л. 215-216). Поради забавата на ответника в плащането им, ищецът е заявил в исковата си молба, че с предявяването й обявява този кредит за изцяло и предсрочно изискуем на основание чл. 17.2 от общите му условия, според които, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява в договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като тези последици настъпват автоматично, а ако законът изисква – след уведомление до клиента (л. 13 от гр.д. № 2290/2024 г. на СРС). От т. 4 на ЗСИЕ е видно още, че ищецът не е предоставил на вещото лице данни да е връчвал такова свое волеизявление на ответника за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем на това основание преди подаване исковата му молба в съда (л. 220). Такива данни няма и по делото. А в т. 18 от ТР 4-2014-ОСГТК на ВКС е прието, че предсрочната изискуемост на банков кредит настъпва само при получаване от длъжника – кредитополучател на такова волеизявление на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, и не поражда действие, ако 5 това й волеизявление не е достигнало до него, дори и в случаите, като процесния, на постигната в договора предварителна уговорка, че при неплащане в срок на определен брой вноски или други условия, кредитът става автоматично предсрочно изискуем. В случая волеизявлението на ищеца в исковата му молба за обявяване на процесния кредит за изцяло и предсрочно изискуем на това основание по чл. 17.2 от общите му условия, е връчено на ответника в хода на делото на 02.09.2025 г., с получаване на същата дата на съобщението за отговор с препис от исковата молба с това волеизявление на ищеца в същата, по реда на Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела (л. 58-148 и 154). А ВКС приема, че по този начин може да се обяви предсрочната изискуемост на кредит (в този смисъл Р 198-2019-I т.о.). Поради това същата следва да се приеме за настъпила именно на тази дата 02.09.2025 г. в хода на делото, когато ответникът е получил със съобщението за отговор и препис от исковата молба на ищеца с това му волеизявление в нея за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на това уговорено в чл. 17.2 от общите му условия основание (т. 18 на ВКС ТР 4-2014-ОСГТК). Този настъпил в хода на делото факт, съдът следва да вземе предвид, защото е от значение за изискуемостта на спорното право (чл. 235, ал. 3 ГПК).