Решение № 20964 от 19.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20964 гр. С., 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря К.А М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 2024111014.3 по описа за 2024 година

Предявен е от К. Б. К. срещу „Б. Е. Д. К.т“ ООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД с искане да се прогласи нищожността на клаузата по чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит № ...., предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 280,06 лв.

Ищецът твърди, че е страна по договор за потребителски кредит, сключен на 04.03.2021 г. с ответното дружество, по силата на който е получила заем 800 лв., като в договора е посочено, че за бързо разглеждане на искането, ще се дължи сумата 280,06 лв., или 35 % от размера на главницата. Сочи се, че заплащането на такса за „бързо разглеждане“ е включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит.

Счита, че клаузата на чл. 9 от договора е нищожна, на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, не е индивидуално уговорена, защото е предвидена в ОУ, съгласно чл. 7,3 ОУ, предвид разглеждането на документите за около 2 часа /което по принцип не би следвало да отнема повече време/, я прави излишна, ако се цели приоритетно разглеждане, то нелогично е човек с нужда от средства да се съгласи да я плати. Сочи се, че клаузата противоречи на добрите нрави, защото таксата води до оскъпяване на задължението, срещу което не се предоставя услуга, а се цели печалба, същата е предвидена за действие, свързано с усвояване и управление на кредита, противоречи на императивна разпоредба /чл. 10, ал. 1 ЗПК/. Счита, че посочената клауза е неравноправна, както и че не е индивидуално уговорена. Сочи, че клаузата е нищожна поради накърняване на добрите нрави, както и че със същата се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради изложеното, моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на законовите изисквания, респ., че същият е действителен, в това число и клаузата, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане. Твърди, че таксата не се включва в ГПР, тъй като разходът не е задължително условие за получаване на 1 кредит, ищецът е пожелал допълнителните действия, услуги, описанието на услугата присъства в СЕФ, поради което и ищецът е уведомен за тях, и клаузата е уговорена индивидуално. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК и вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за договор за заем № .... със соченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза, която противоречи на императивни материалноправни разпоредби и на добрите нрави.

Предвид становището на страните, със доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за кредит със соченото от ищеца съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане. По силата на сключения договор за кредит (л. 5-8 по делото) ответникът, в качество на заемодател, се е задължил да предостави на ищеца, в качеството на заемател, сумата от 800 лв., която следвало да бъде върната на 11 броя месечни вноски, всяка по 85,09 лв. Посочен е ГЛП от 32,55 %, ГПР от 36,15 % и обща дължима сума по кредита от 935,99 лв. Не е спорно, че сумата е усвоена.

В чл. 9, ал. 1 от договора е предвидено, че при кандидатстването за кредита кредитоискателят изрично заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3 от раздел V от ОУ, като дължимата парична сума за това била в размер от 280,11 лв. и се дължала на равни части през периода на кредита съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита. В чл. 9, ал. 2 от договора е уговорено, че при кандидатстването за кредита кредитоискателят изрично заявил желание да ползва динамично плащане по кредита при условията на т.7.4 от раздел V от ОУ, като дължимата парична сума за това била в размер от 400 лв. и се дължала на равни части през периода на кредита съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита. С включването на тези такси, общата дължима сума по договора от кредитополучателя възлиза на 1616,01 лв.

При горните фактически данни, съдът прави следните правни изводи:

Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Таксата за бързо разглеждане на заявката за сключване на договор не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. На първо място, касае се за преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на определена кредитна сума. От друга страна, и без специални математически знания, е видно, че размерът на тази такса в съвкупност с договорната лихва и другите начислени по договора такси е в пряко противоречие с нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която норма ГПР на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Предвид това, съдът намира, че тази клауза е нищожна поради противоречието й с императивни законови норми, но и 2 поради противоречието й на добрите нрави с оглед на обстоятелството, че на длъжника е начислена такса с неясна насрещна престация, а самата клауза е предварително уговорена и няма доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху нейното съдържание.

По изложените съображения, съдът приема, че горепосочената клауза е нищожна. Ето защо, предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е доказал такива в размер на 50лв. за държавна такса. Претендира се и адв. възнаграждение в размер на 1800 лева заплатено в брой съгласно представен договор за правна защита и съдействие (л. 48 по делото).

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. Б. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „А.С.“ № ..., ет., офис .. против „Б. Е. Д. К.т“ ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Н.“ №, ет, установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата на чл. 9, ал. 1 от сключения между страните договор за кредит № .... от 04.03.2021 г., предвиждаща заплащане на такса за „бързо разглеждане“ е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Б. Е. Д. К.т“ ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Н.“ №, ет, да заплати на от К. Б. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „А.С.“ № ..., ет., офис . на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,00 лв.

– разноски по делото за държавна такса и сумата от 1800,00 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3