Решение № 39 от 09.03.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Враца, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221400500003 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б. И. И., ЕГН **********, от гр.***, чрез адв.Ц.М., в качеството й на особен представител, против Решение № 292/08.12.2021 г. по гр.д.№ 2023/2021 г. на Районен съд-Враца, с което е признато за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1-во ЗЗД вр. чл.198о ЗВ, че Б. И. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, сумата 299,58 лв., представляваща неплатени ВиК услуги за периода 07.08.2019 г.-09.03.2020 г. за жилище, находящо се на адрес: гр.***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 20.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 281/2021 г. по описа на ВРС, и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Б. И. И. е осъдена да заплати на „ВиК“ ООД сумата 275,00 лв. – разноски в исковото производство и 75,00 лв. – разноски за заповедното производство.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че от събраните по делото доказателства не е установено по безспорен начин, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, както и че Б.И. е живяла на посочения в исковата молба адрес през процесния период или е ползвала 1 имота чрез друго лице. Изтъква се, че приложената към исковата молба покана не е била връчена на ответницата, нито са й били връчвани фактурите за претендираните суми, поради което тя не е могла да узнае за задълженията, да ги оспори и направи възражения. Развиват се съображения, че представените от ищеца фактури са оспорени с отговора на исковата молба и не могат да бъдат приети като годни доказателства, тъй като представляват частни свидетелстващи документи и удостоверяват изгодни за издалото ги лице обстоятелства. В жалбата се посочва, че не е доказано и правилното отчитане на консумацията на вода, съответно извършеното въз основа на него правилно изчисляване на задълженията, тъй като приетата по делото счетоводна експертиза е базирана единствено на счетоводните записвания на ищеца.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

В подадения отговор въззиваемото дружество „ВиК“ ООД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.И., оспорва жалбата като неоснователна и моли атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, с всички произтичащи от това законни последици, в т.ч. и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

С въззивната жалба и с отговора й страните не правят доказателствени искания.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

След извършена на основание чл.269, изр.1 ГПК служебна проверка, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по основателността на жалбата настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран със заявление на „ВиК“ ООД, гр.Враца по чл.410 ГПК, с което е поискано да се издаде заповед за изпълнение против Б.

И. И. от гр.Враца за следните вземания: за сумата 299,58 лева, представляваща стойността на доставени, но незаплатени ВиК услуги за периода 07.08.2019 год. – 09.03.2020 год.; за сумата 17,31 лева, представляваща лихва за забава за периода 06.09.2019 год. – 16.12.2020 год.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането; направените разноски в заповедното производство.

По заявлението е образувано ч.гр.д.№ 281/2021 год. и приемайки, че са налице предпоставките по чл.410 ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 260180/21.01.2021 год. На длъжника е връчено съобщение за издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд е дал указания на 2 заявителя, че може да предяви иск за вземанията си. В срока по чл.415, ал.1 ГПК заявителят е предявил установителния иск, предмет на настоящия спор, като е представил доказателства за това в заповедното производство.

С предявения иск „ВиК“ ООД, гр.Враца моли да бъде признато за установено, че Б. И. И. дължи част от сумите по издадената заповед за изпълнение. В исковата молба се твърди, че ответницата е абонат на „ВиК“ ООД, гр.Враца и потребител на вода и други услуги, предвидени в ЗВ, ЗРВКУ и Наредба № 4/2004 год., в жилище, находящо се в гр.***. Твърди се, че за периода 07.08.2019 год. - 09.03.2020 год. на ответницата са издадени 7 бр. фактури за заплащане на дължими суми в общ размер от 299,58 лева главница, които обаче не са заплатени и това е породило правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Не е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 17,31 лв. мораторна лихва за периода 06.09.2019 год. - 16.12.2020 год., за която е издадена заповед за изпълнение.

Ответницата И. е призована по реда на чл.47 ГПК, поради което районният съд й е назначил адв.Ц.М. за особен представител. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител, който оспорва предявения иск и навежда доводи за неоснователност и недоказаност на същия. Заявява, че от представените доказателства не се установява по безспорен начин дължимостта на претендираната сума от 299,58 лв. Заявява, че към момента на депозиране на отговора не е осъществен контакт с ответницата, нито й е известно дали същата живее на този адрес, респ. дали е потребител на услугите, предоставяни от ищеца. Оспорва, че Б. И. И. е титуляр на валидно правно основание на партидата, открита във „ВиК“Враца, както и че адресът на потребление е адресът на ответницата, че последната действително е живяла там през исковия период и към момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение, както и че е ползвала – лично или чрез други обитаващи имота лица – услугите на ищеца, че ответницата е била поканена да плати доброволно. Оспорва правилното отчитане на консумацията и правилното изчисляване на задълженията.

Посочва, че в приложения към исковата молба карнет, който е частен документ, липсват имена, длъжност и подпис на съставилото го лице.

Липсват и имената и подписите на лицата срещу отчетените показания за отделните месеци. Оспорва верността на всички приложени към исковата молба документи и удостоверените в тях обстоятелства. Иска се постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза.

Районният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил изводи за основателност на исковата претенция. Фактическите констатации и правните изводи се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите, 3 изложени в обжалвания съдебен акт.

В отговор на изложените в жалбата оплаквания и съобразно чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:

За да бъде уважен предявеният установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при Общи условия, че реално е доставял ВиК услуги в жилището на ответника в посочения период, както и стойността на същите.

При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяването на задълженията към ищеца.

Въззивният съдебен състав намира, че ищецът е провел успешно доказване на основанието и размера на иска си по следните съображения:

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество доставя тези услуги на потребителите на територията на гр.Враца.

Неоснователен е доводът на въззивника, че за процесния период не се установява, че Б.И. реално е живяла на адреса, че е потребител на услугите на ищеца, както и че е ползвала – лично, или посредством други лица имота. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че Б. И.

И. има открита партида при ищеца за извършвани от него В и К услуги, свързани с имот в гр.***. От представеното по първоинстанционното дело копие на Нотариален акт № 33, том 2, рег. № 1820, дело № 158 от 17.04.2017 г., издаден от нотариус Рейна Стефанова, с рег. № 026 и район на действие РС-Враца, е видно, че ответницата е придобила право на собственост върху процесния водоснабден имот и в това свое качество се явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите на §1, т.2, б.“б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени Общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Извлечение от Общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.Враца е приложено по делото и в същото е отразено, че са публикувани във вестник „Новинар“ в броя му от 20.06.2006 г. и във вестник „Конкурент“ в броя му от 19.06.2006 г. и са поместени на интернет страницата на дружеството на адрес: www.vik.vratza.eu. При извършената служебна справка на общодостъпната интернет страницата на ищеца е видно, че е публикуван пълният текст на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ019/09.06.2006 г., и представеното по делото извлечение съответства на текста.

Предвид констатацията, че Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора – „ВиК“ ООД гр.Враца са 4 общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството в интернет, настоящият съдебен състав приема, че обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл.30 чл.40 от Наредбата и в Общите условия.

Според чл.32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

В случая са представени заверени копия от карнети за отчитане на вода, водени на името на Б. И. И., от които се установява, че за измервателен уреда /водомер/ в жилището на ответницата на адрес: гр.***, има извършени реални отчети на 07.08.2019 г., 08.10.2019 г., 06.12.2019 г. и 07.02.2020 г., за които са поставени подписи.

Едно от основните възражения, които особеният представител на ответника прави с отговора на исковата молба и поддържа пред въззивната инстанция, се свежда до това, че от представения карнет не се установява, че именно ответникът е получател на евентуално предоставена от ищеца услуга.