Решение № 13223 от 14.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13223

Варна, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - X тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР КИПРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

РАЛИЦА АНДОНОВА

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ канд № 20267050702081 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във вр. с глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП , против Решение № 596/21.05.2026 г., постановено по НАХД № 1697/2026 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е отменено издадено от същият административно-наказващ орган НП № 879759-[рег. номер]/16.03.2026 г. и ТД на НАП е осъдена да заплати на „К. г.77“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 евро.

С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на делото за потвърждаване на издаденото НП , както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощения юрисконсулт Д. П., която в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът – „К. г. 77“ ЕООД, в депозирано чрез упълномощения адвокат С. становище с.д. 19499/16.09.2026 г. , оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна, както и за присъждане на разноски съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното НП е наложена на „К. г. 77“ ЕООД основание чл.59, ал.5, т.6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ имуществена санкция в размер на 2600 евро за нарушаване разпоредбата на чл.15, ал.4 от същият закон, а именно : за това, че съгласно писмена декларация от упълномощено лице, цената за 1 час престой в платен паркинг находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „К. г. 77“ ЕООЗД е повишена считано от 1.01.2026 г. от 2,00 лв. на 2,93 лв., представляващо 46,5 % увеличение в периода на двойно обозначаване на цените, като от анализа на представените фактури е установено, че повишените разходи не обуславят установеното увеличение с оглед на което дружеството не е изпълнило задължението да формира цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори.

За да отмени обжалваното пред него НП, районният съд е приел, че действително било налице увеличение на продажната цена на предлаганата от наказаното дружество услуга в периода на двойно обозначаване на цените по чл. 15, ал. 2 от ЗВЕРБ, но липсвали единни критерии въведени от законодателя за извършване на преценка дали повишаването на цените се дължи на обективни икономически фактори , което съставлявало значителен пропуск непозволяващ на търговците да организират работата си по начин такъв, че да спазят изискванията на ЗВЕРБ. Посочено е още, че липсата на каквато и да било информация относно периода на преценка и конкретните параметри влияещи върху преценката за обоснованост, водела до неяснота у търговците относно поставените спрямо тях изисквания и невъзможност те да се съобразят с тях.

Решението е правилно като краен резултат, макар касационната инстанция да не споделя изцяло изложените от ВРС правни изводи.

Неправилно районният съд приема, че липсата на единни критерии, въведени от законодателя за извършване на преценка относно това дали повишаването на цената се дължи на обективни икономически фактори или не, представлява значителен пропуск непозволяващ на търговците да организират работата си по такъв начин, че да спазят изискванията на ЗВЕРБ. В посочената като нарушена правна норма на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ е въведено задължение за търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, в периода на двойно обозначаване да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори, както и задължение за представяне на контролните органи при поискване на доказателства за наличието на обективни икономически фактори.

Понятието „обективни икономически фактори“ е легално дефинирано в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗВЕРБ, според която правна норма това са външни за търговеца предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.

При така разписаната нормативна уредба не може да бъде споделен извода на ВРС за липсата на законови критерии за извършване на преценка дали увеличението на цените се дължи на обективни икономически фактори. В цитираната допълнителна разпоредба на ЗВЕРБ са изброени неизчерпателно множество такива фактори, които следва да се вземат предвид при преценката за наличие на обоснованост на повишаването на цените, като противно на приетото от въззивния съд не е необходима допълнителна конкретизация в тази насока. Създаването на конкретни единни критерии не е възможно предвид характерните особености на всеки индивидуален случай. Законът няма и не може да има за цел посочването на конкретни критерии за преценка във всеки отделен казус, а единствено създаването на общи критерии, в случая чрез примерно изброяване на факторите относими към преценката за наличие на обоснованост на повишаването на цените. Тези критерии следва да се преценяват заедно и поотделно при всеки индивидуален случай, според приложимостта на всеки от тях спрямо конкретната хипотеза, което в случая не е било сторено от ВРС, доколкото направените от него изводи визират всички търговци по принцип, а не конкретния търговец „К. Г. 77“ ЕООД и неговият казус.

Въпреки , че в мотивите на обжалваното решение не е точно назован порока на отмененото НП, тяхното тълкуване налага извода, че се приема от въззивния съд наличието на допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение. В тази връзка, настоящият касационен състав споделя извода на ВРС за съществуваща неяснота в повдигнатото с процесното НП обвинение. Действително, случаят касае липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението, каквото се изисква от нормата на чл.57, ал.1,т.5, пр. І от ЗАНН. В този смисъл, касационният съд намира, че от съдържанието на обжалваното НП не се установяват релевантните факти и обстоятелства, от които административнонаказващият орган /АНО/ е направил извод за извършено от настоящият ответник административно нарушение.

От обективна страна , изпълнителното деяние на нарушението по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ включва освен наличието на увеличение на цените на предлагани от търговеца стоки и услуги в периода на двойно обозначаване, също така и необосноваността им от обективните икономически фактори, неизчерпателно изброени в § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ. В тази връзка , от съдържанието на санкционния акт следва ясно и недвусмислено да се установява, че увеличението на цените е необосновано, която констатация трябва да бъде извършена при съобразяване на икономическите фактори, посочени в § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ.

В оспореното пред районния съд НП е посочена единствено стойността на увеличението като декларативно е заявено, че бил извършен анализ на приложените от дружеството фактури, от който се установявало, че повишените разходи не обуславяли увеличението от 46,5 % на предлаганата услуга. В случая , няма изложение на каквито и да било факти за наличието на необосновано увеличение на цената на услугата – съобразно правилата на доказателствената тежест , търговецът е длъжен да представи доказателства за съществуването на обективни икономически фактори, което свое задължение той очевидно е изпълнил с представените от него фактури , като на това негово задължение кореспондира задължението на органа да изследва същите за да прецени наличието или отсъствието на нарушение.

В този смисъл, дължимото от органа описание на нарушението в НП предполага изложение на фактите относно извършеният от него анализ , а такива липсват. Липсата на тези факти явяващи се такива необходими за съставомерността на нарушението от обективна страна , освен че прави повдигнатото обвинение неясно и поради това ограничаващо правото на защита на търговеца, същата води и до невъзможност за съда да извърши дължимата от него според приложимия материален закон преценка за наличието или отсъствието на нарушаване на разпоредбата на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ – след като не е ясен какъв е извършеният от органа анализ, то няма как да бъде проверена от съда неговата правилност.

Недопустимо е подобна липса на факти да бъде допълвана в съдебно заседание , включително императивно изискуемите от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път. Така допуснатото в хода на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение представлява самостоятелен и достатъчен аргумент за незаконосъобразност на обжалваното НП, респективно за неговата отмяна.

По тези съображения, като е отменил обжалваното пред него НП , Районен съд – Варна е постановил материално законосъобразен съдебен акт, за който от служебно извършената от касационния съд проверка се установява, че е валиден и допустим, поради което следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски, като с представеният по делото списък на разноските се претендират такива за адвокатско възнаграждение в размер на 410 евро, съгласно приложеният към него договор за правна защита и съдействие № 498/23.06.2026 год. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е неоснователно предвид факта, че същото е определено под минималния размер от 808,52 лева /413,39 евро/ по чл. 18, ал. 2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, имайки предвид , че левовата равностойност на наложената имуществена санкция от 2600 евро е 5085,16 лв.

По тези съображения ЮЛ на касатора следва да заплати на ответника разноски в размер на 410 евро.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение № 596/21.05.2026 г., постановено по НАХД № 20263110201697/2026 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „К. г. 77“ ЕООД , [ЕИК] сумата от 410 евро, представляваща направените по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�