Решение № 287 от 21.07.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Стамболова

Членове:

Петя Шишкова

Надежда Трифонова при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Божидар Г. Джамбазов като разгледа докладваното от Теодора Стамболова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200245 по описа за 2023 година С присъда №260014/04.03.22 г., постановена от ГС-София /СГС/, НО, 5-ти състав, по Н.Д.4543/20 г., подсъдимият К. А. Н. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343,ал.3,пр.2,б.Б,пр.1 вр. ал.1,б.В вр.чл.342,ал.1,пр.3 НК, с прието за допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата, заложено в чл.21,ал.1 ЗДП. Във връзка с чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет години. Оправдан е по вмененото обвинение за допускане на нарушение на чл.5,ал.3,т.1 ЗДП, по обвинението престъплението да представлява „особено тежък случай“ и по първоначалната квалификация по обвинителен акт по чл.342,ал.3,б.В,пр.2 вр.ал.1, пр.3 НК. На основание чл.57,ал.1,т.3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. На основание чл.59,ал.1 и 2 НК е зачетено времето, в което по отношение на Н. са действали постановени мерки за неотклонение Задържане под стража и Домашен арест. На основание чл.343 Г вр. чл.343,ал.3,пр.2,б.Б,пр.1 вр.чл.342,ал.1,пр.3 вр.чл.37,ал.1,т.7 НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от десет години. Приспаднато е времето, през което той е бил лишен от това право по административен ред.

1

Присъдата е потвърдена с решение №364/02.12.22 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 4 въззивен състав, по В.Н.Д.408/22 г.

Срещу този съдебен акт е постъпил протест на представител на САП, в който са развити всички касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Постъпила е жалба от повереника на конституирания като частен обвинител наследник на починалия М. Ц., Б. Ц., представляван от законния си представител И.

Г., с развити касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и 3 НПК. Иска се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС със задължителни указания за прилагане на закона по това деянието да е извършено умишлено, да е допуснато нарушение и на чл.5,ал.3,т.1 ЗДП, и да представлява „особено тежък случай“, както и относно увеличаване на наказанието.

Постъпила е жалба и от конституирания частен обвинител К. Ц., чрез нейните повереници, в която са развити касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК.

Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане при приемане на наличие на допуснати съществени процесуални нарушения. Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и за директно прилагане от страна на ВКС на закон за по-тежко наказуемо престъпление, при такова обвинение в първата инстанция, неизискващо увеличаване на наказанието /има се предвид потвърдителното решение на САС, което е предмет на разглеждане пред ВКС, както и изменение на същото/.

Постъпила е касационна жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, адвокат Т., в която са развити трите касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се отмяна на решението на САС и връщане на делото за ново разглеждане на съответната инстанция; или оправдаване на Н.; или изменяване на съдебния акт в частта относно наложеното наказание чрез редуциране на размера на същото и респективно режима на изтърпяването му.

Постъпила е касационна жалба и от втори защитник на подсъдимия Н., адвокат С., според който са налични касационните поводи по чл.348,ал.1,т.1 и 3 НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или изменение на същото с определяне на по-леко наказание.

В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста с изразените в него доводи и искания. Моли да бъдат отхвърлени тезите по жалбите на подсъдимия. Намира за възможно от друга страна да бъде удовлетворено искането на частния обвинител К. Ц., заявено чрез нейните повереници, и приема,че при охарактеризиране на извършеното от Н. по по-тежко наказуем състав, за който е имало обвинение пред първата инстанция и за чието приложение категорично се настоява, е възможно да не се отменя решението и да се връща делото за ново разглеждане от САС, тъй като не се налага увеличаване на наказанието.

2

Повереникът на частния обвинител Б. Ц. /представляван от законния му представител/, поддържа изцяло жалбата си в частта по претенциите за неправилно приложение на материалния закон. Що се касае до комплексната преценка на казаното по неговото приложение спрямо дължимото наказание, поддържа искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Същевременно, предоставя на ВКС, без да се противопоставя на възможността да се приложи правомощието по чл.354,ал.2,т.4 НПК, каквото е едно от исканията по жалбата на другия жалбоподател-частен обвинител.

Такова е становището му и в качеството на повереник на частния обвинител Ц. Д.-К.

/тя не е жалбоподател пред ВКС/.

Поверениците на частния обвинител К. Ц. поддържат жалбата си в частта по приложението на материалното право и не я поддържат по отношение на искането им за констатиране на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Основното искане, отправено към тази инстанция, е такова за упражняване на правомощията по чл.354,ал.2,т.4 НПК и изменение на решението на САС в този смисъл. Що се касае до наложимия режим на изтърпяване на наказанието, доколкото по принцип умишлените престъпления, наказуеми с над пет години лишаване от свобода, изискват определяне на строг такъв според разпоредбата на чл.57,т.2,б.А ЗИНЗС, настояват да се прецени, че Н. не е лице с висока степен на обществена опасност и следва да му се определи Общ режим на основание чл.57,ал.3 ЗИНЗС.

Подсъдимият и неговите защитници поддържат своите жалби с отразените в тях доводи и искания.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращите го процесуални документи и заложените в тях доводи и искания, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

Тъй като протестът и жалбите са няколко, като спрямо позицията на съответната страна- държавно и частно обвинение от едната, и защита от другата, се констатират общи възражения, макар и мотивирани по различен начин; както и единични такива, специфични за съответния оплакващ се, за яснота на тезите и липса на ненужни повторения и препращания, този съд ще построи изложението си не на базата на преценка на протеста и респективно жалбите поотделно, а на обобщено формулиране на поставените проблеми и даване на съответни отговори. Фокусирането в тази връзка следва да бъде свързано с визираните в НПК касационни основания, като естествено, за да се прецени дали е нарушен материалният закон, най-напред трябва да се обмисли доколко процедурно вярно решаващият контролиран съд е достигнал до приетата фактология, откъдето е извел и приложената разпоредба на НК, 3 наред с доводи за годността на неговата процесуална дейност при изготвяне на атакувания съдебен акт.

ПО ОПЛАКВАНИЯТА ЗА НАЛИЧИЕ НА КАСАЦИОННОТО ОСНОВАНИЕ

ПО чл.348,ал.1,т.2 НПК.

1/ Първото възражение,направено от защитника на подсъдимия адвокат Т., отчитано от ВКС като най-общо, но и чийто отговор предпоставя съдбата на настоящото производство, е свързано с това,че въззивната инстанция не е отговорила на всички изтъкнати доводи във въззивната жалба на Н., което бива винаги отчитано като съществено нарушение на процесуалните правила,-един път поради липса на дължими мотиви по смисъла на чл.339,ал.2 НПК, и втори път- поради нарушаване на правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице.

Поначало не може да се спори с правотата на изявлението на защитата, очертаващо дължимия извод. Същевременно не следва да не се обърне внимание, че казаното е относимо не към всякакви, а към решителни възражения по постановките на атакувания съдебен акт, без отговор на които не би станала ясна волята на инстанцията по същество, каквато е въззивната такава. Последната е не само контролираща дейността на първостепенния съд според оплакванията на страните, но и служебно изпълняваща ролята на втора първа инстанция по фактите и по правото /разбира се, реагираща съгласно правомощията си в съответствие с ненарушаване на принципа Reformatio in pejus, както и в рамките на фактологията по обвинителния инструмент при липса на дължимо изменение на обвинението/.

Освен това, прегледът на съдържанието на атакувания съдебен акт не бива да бъде самоцелен, предвид развиваната теза. Допустимо е той да установи действителен отговор на поставено от страните във въззивните сезиращи документи възражение, което е разбираемо в съобразие с приетата от второстепенния съдебен състав позиция, макар и да не е формулирано изрично като даден отговор на поставен довод.

В светлината на казаното ВКС намира,че поначало САС е отговорил на оплакванията по въззивната жалба на подсъдимия, с изключение на едно, което не може да бъде отречено и ще бъде разгледано веднага.

2/ И в допълнението към въззивната жалба /стр.28 от същото, л.155 гръб от вторинстанционното досие/, и в касационната жалба, защитникът на подсъдимия Н., адвокат Т., е разгърнал едно и също свое възражение, свързано с начина на назначаване на определен експерт. То е направено на фона на оплаквания за нарушаване на нормата на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Накратко казано, спори се за неспазване разпоредбата на чл.145 НПК, относима и за органите на досъдебното производство, за назначаване на вещи лица-специалисти с посочване на длъжността, 4 научната степен и т.н.на последните, наред с техните имена. В касационната жалба е изложено обстоятелство,което не се отличава с конкретика в кой том от над двадесет и пет томното основно досъдебно производство е приложен документът /постановление от 20.04.20 г.на старши разследващ полицай при С “РТП“ към отдел „Разследване“ при СДВР, г-н Б. Б./, станал основа за оплакването. Съгласно него било отправено искане към легитимна институция за определяне на вещи лица, които да осъществят експертно изследване, но същите не са конкретизирани поименно и т.н.по съответен ред.

Оттук насетне доводът може да се счита за равит в две насоки: от една страна липсва негов отговор във въззивното решение,което прави същото неотговарящо на правилата на чл.339,ал.2 НПК; от друга- тази неяснота е повлияла толкова съществено върху упражняване на правото на защита на подсъдимия поради казаното, както и поради неосигуряване на възможност за надлежно професионално противопоставяне на квалификацията на съответното вещо лице, че се е стигнало до допускане на непреодолим процедурен порок, рефлектирал сериозно не само върху правото на защита на дееца, но и върху правилността въобще на постановения акт.

Сочени са и конкретни решения на висшата съдебна инстанция по наказателни дела в подкрепа,според защитата, на лансираната теза.

Не може да бъде поставено на спор обстоятелството,че САС не е отгворил на отправеното възражение. Този съд не е в състояние да заеме категорична позиция дали стореното е поради това,че доводът е изпуснат сред многото други такива; или защото решаващата втора инстанция не е имала аргументи, които да му противопостави; или защото е счела аргументацията по жалбата за толкова маловажна,че е била недостойна за вземане на отношение. Което и от тези обстоятелства да е налице,то говори за некачествено изпълнение на задължения от страна на САС при изготвяне на въззивното съдебно решение.

По-важно обаче в случая е нещо друго! Както е известно, не всяко допуснато процесуално нарушение води до необходимост от отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а само това, което безусловно и неминуемо е повлияло върху правилността на съответните присъда или решение. Затова ВКС ще изложи своето мнение по въпроса, откъдето ще изведе доколко е налице порок като последния сочен такъв. Освен това, не бива да се забравя, че дори и да има различни съдебни разрешения по въпроса, при липса на задължителна тълкувателна дейност на върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела, всеки извод, дори и принципно изведен, би се явил изложен в контекста на конкретно производство и с оглед конкретни релевирани оплаквания.