Решение № 122 от 02.06.2020, Административен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ /02.06.2020г., гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на четвърти май през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ САНДЕВА

При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия С.Сандева адм. дело № 206 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ, във вр. чл.216, ал.6 (отм.) от ЗУТ, във вр. чл.145 от АПК и е образувано (след разделянето на производството по адм. д. № 192/2019 г. по описа на АдмС - Добрич) по жалба на Д.Ц.К. ***, срещу заповед № ДК-10-СИР-27/23.10.2018г. на началника на РДНСК – Североизточен район, с която е отхвърлена жалбата му срещу разрешение за строеж № О-4/30.01.2018г., издадено от главния архитект на район „Одесос“ при община Варна за строеж:

„Ремонт и преустройство на покрив с изграждане на капандура на собствено таванско помещение към апартамент с идентификатор *** в жилищна сграда, находяща се на бул. „***“ № 69 по плана на 8-ми микрорайон, гр. Варна“ в частта досежно искането за неговата нищожност. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на заповедта поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Счита се, че преценката за нищожност на обжалваното разрешение за строеж е стеснена и непълна. Твърди се, че за да се направи извод, дали актът е нищожен, следва да бъдат обсъдени всички изложени в жалбата основания и оплаквания, като се прецени не само дали са нарушени императивни законови разпоредби от конституционен порядък, а дали изобщо е налице противоречие с материалноправни разпоредби и дали това противоречие не е толкова съществено, че да обоснове нищожност на издадения административен акт. Сочи се, че такава преценка не е извършена, поради което обжалваната заповед е необоснована. Твърди се, че процесното разрешение за строеж е незаконосъобразно, тъй като не са спазени законовите предпоставки за издаването му. Допуснатите пороци са толкова съществени, че водят до нищожност на акта. Навеждат се доводи, че разрешението за строеж е издадено в нарушение на ЗУЕС и ЗУТ и по-конкретно в нарушение на чл.11 от ЗУЕС, чл.176а, чл.176б и чл.185 от ЗУТ при липсата на регистриран технически паспорт, архитектурно обследване, липса на регистриран управител на етажната собственост в кметство „Одесос“, липса на решение на общото събрание на етажните собственици и съгласие на непосредствените съседи на обекта за извършване на ремонт и преустройство на общи части на сградата. Сочи се, че разрешението за строеж касае ремонт и преустройство на покрив с изграждане на капандура. Макар и да касае ремонт и преустройство само на собственото на възложителя таванско помещение, този ремонт засяга обща част на сградата, а именно – покрива. Създаването на капандура изменя съществено общата част, като дори променя предназначението й - създава се отвор, поради което и по аргумент на противното на чл.185, ал.1, т.2 и т.3 и чл.38, ал.5 и ал.6 от ЗУТ се изисква взето решение на общото събрание на етажната собственост, каквото в случая липсва. Счита се, че обжалваното разрешение за строеж само прикрива оформянето на етаж, тъй като при изграждането и строителството не е предвиден такъв етаж, а е решено със скатен покрив на кота корниз. С поставянето на капандура и надигането на нов етаж се изменя силуетният план на сградата и показателите, което изисква нов ПУП.

Твърди се, че преди около две години възложителят е извършил основен ремонт и преустройство на закупения от него апартамент без съгласието на съседите и без решение на общото събрание на етажната собственост. Извършеното незаконно строителство е пречка за разрешаване на ново строителство, което е още едно основание за незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж. По тези съображения се иска отмяна на заповедта в обжалваната част и постановяване на решение по същество, с което да се отмени издаденото разрешение за строеж като нищожно, както и да се присъдят на жалбоподателя направените разноски.

Ответникът по делото – началникът на РДНСК - Варна, в писмено становище по делото, оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че за да е незаконосъобразен един административен акт до степен на нищожност, той следва да е издаден от некомпетентен по материя, степен, територия и време административен орган или да разпорежда нещо обективно невъзможно, изпълнението му да води до извършване на престъпление, да е абсолютно неразбираем, да разпорежда нарушение на императивни норми от конституционен порядък или да нарушава признатия в държавата обществен ред. Счита, че нищожност на разрешение за строеж, произтичаща от противоречие с императивните законови разпоредби, е налице само когато последиците му са правно нетърпими (строителство в защитена зона, строителство в зони, отредени за озеленяване, строителство в имот с характеристики на публична собственост и т.н.), което в случая не е така. Твърди, че обжалваното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му по закон, изписано е на български език и е явна волята на неговия издател, поради което не са налице условия за обявяване на нищожността му и заповедта, с която е отхвърлена жалбата срещу него, е правилна и законосъобразна.

Заинтересованото лице – С.Н.Р., чрез процесуалния си представител, излага доводи за неоснователност на жалбата. Твърди, че в нея не е посочено нито едно конкретно основание, което да навежда на извод за нищожност на оспореното разрешение за строеж. Иска жалбата да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени сторените разноски по делото.

Заинтересованата страна - главният архитект на район „Одесос“ при община Варна не изразява становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и възражения, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ – собственик в етажната собственост, в законоустановения 14 – дневен срок, видно от приложената по делото обратна разписка на л.45, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Административното производство пред РДНСК – СИР е образувано по жалба на Д.Ц.К. против разрешение за строеж № О-4/30.01.2018г., издадено от главния архитект на район „Одесос“ при община Варна за строеж: „Ремонт и преустройство на покрив с изграждане на капандура на собствено таванско помещение към апартамент с идентификатор *** в жилищна сграда, находяща се на бул. „***“ № 69 по плана на 8-ми микрорайон, гр. Варна“ с искане за отмяната му като незаконосъобразно и нищожно.

Със заповед № ДК-10-СИР-27/23.10.2018 г. специализираният контролен орган е отхвърлил като неоснователна жалбата на К. срещу разрешението за строеж в частта досежно искането за неговата нищожност по съображения, идентични с изложените в отговора по настоящата жалба. Същевременно в мотивите към заповедта е посочено, че жалбата в частта досежно искането за отмяна на разрешението за строеж като незаконосъобразно е процесуално недопустима като просрочена и не следва да бъде разглеждана по същество. В тази си част заповедта има характер на акт по смисъла на чл.216, ал.5 от ЗУТ, който е останал предмет на разглеждане по адм. дело № 192/2019 г. по описа на АдмС – Добрич след разделянето на производството по него съгласно определение от 25.03.2019 г.

От данните по административната преписка се установява, че възложителят на строежа С.Н.Р. *** се легитимира като собственик на самостоятелен обект (апартамент) в сграда с идентификатор № *** по КК на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, бул. „***“ № 69, ет.3, ведно с прилежащите му избено и таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена – така нот. акт № 124, т.І, рег. № 4874, дело № 100 от 2014 г. по описа на нотариус с рег. № 212 от регистъра на НК и схема на самостоятелен обект в сграда № 15-59985/12.02.2015 г. на СГКК - Варна.

Собственик на самостоятелен обект

(апартамент) в същата жилищна сграда е и жалбоподателят в настоящото производство Д.Ц.К. съгласно приложения по делото нот. акт № 186, т.І, дело № 2570/98г. на нотариус при РС – Варна.

На 22.03.2017 г. главният архитект на район „Одесос“ при община Варна е издал в полза на Р. виза за проектиране на ремонт на покрив с изграждане на капандура на собственото му таванско помещение в процесната жилищна сграда.

Със заявление с рег. №

АУ115824ОД/15.12.2017г. до кмета на район „Одесос“ при община Варна Р. е поискал съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за обект : „Ремонт и преустройство на покрив с изграждане на капандура на собствено таванско помещение към апартамент с идентификатор *** в жилищна сграда с административен адрес бул. „***“ 69 в ПИ 1670, кв.54, 8 м.р., гр.Варна“. Към заявлението са приложени инвестиционен проект - части „Архитектурна“, „СК“ и „ПБ“, ведно с оценка за съответствие на част „Конструктивна“, както и становище с изх.№ 6960(1) от 01.12.2017г. на директора на РИОСВ – Варна, че инвестиционното предложение не подлежи на регламентираните по реда на глава шеста от ЗООС процедури по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или екологична оценка, респ. не е необходимо провеждане на процедура по реда на глава втора от Наредбата за ОС.

С решение по протокол №

5/18.12.2017 г. на РЕСУТ при район „Одесос“ – община Варна инвестиционният проект е приет със забележки, подробно описани в решението, като на същата дата е съгласуван и одобрен от главния архитект на район „Одесос“ при община Варна.

Със заявление с рег. № АУ115824ОД_001ОД/17.01.2018 г. до кмета на район „Одесос“ – Варна, подадено от арх. Н.С.С.като пълномощник на заинтересованото лице Р., са внесени 3 екземпляра на части „Архитектурна“, „СК“ и „ПБ“ от проекта с направени допълнения и отстранени забележки, изискани с протокола на РЕСУТ. Представено е и заверено копие на протокол за проведено общо събрание на собствениците в жилищната сграда от 27.08.2017 г., както и декларация за съгласие на заинтересованите съседи на обекта, подписана от петима етажни собственици в сградата.

С писмо изх.№ АУ115824Од-001ОД_001ОД/ 24.01.2018 г. от кмета на район „Одесос“ Р. е уведомен, че следва да отстрани конкретно посочени в писмото забележки по проекта.

На 25.01.2018 г. възложителят е подал заявление с рег.№ АУ009546ОД до кмета на район „Одесос“ с искане за издаване на разрешение за строеж.

На 30.01.2018 г. главният архитект на район „Одесос“ е издал разрешение за строеж № О-4/30.01.2018 г. В разрешението е посочено, че е издадено въз основа на одобрен и съгласуван технически инвестиционен проект от 18.12.2017 г., схема на СГКК – Варна, писмо на РИОСВ, оценка за съответствие, извършена с приемане на експертен съвет на район „Одесос“ с протокол № 5/18.12.2017 г., както и заповед № 005/17.02.2017 г. на главен архитект на община Варна.

От приложените по делото чертежи и обяснителни записки към части архитектурна, конструктивна и ПБ на проекта е видно, че с проектирания ремонт и преустройство се предвижда демонтиране на дървената покривна конструкция, повдигане на покрива в по-ниската част и оформяне на капандура на собственото таванско помещение на възложителя.

При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Оспорената заповед е издадена в производство по чл.216, ал.6 (отм., но действащ към датата на постановяването й) от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон.

Административното производство пред началника на РДНСК – СИР е образувано по жалба на собственик в етажната собственост, в която се намира обектът, предмет на оспореното разрешение за строеж. С оглед на това и с оглед на разпоредбата на чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ, която предвижда, че заинтересовани лица да обжалват разрешението за строеж заедно с одобрения инвестиционен проект в случаите по чл.185, ал.1 и ал.2 от ЗУТ са собствениците в етажната собственост, както и с оглед на разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК, която предвижда, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, следва да се приеме, че жалбата, с която е бил сезиран контролният орган, е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице и правилно той се е произнесъл по нея.