Решение № 5023 от 02.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5023 гр. София, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Калина В. Станчева при участието на секретаря Екатерина К. *******ова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100505226 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 60170/13.05.2022 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, по т. д. № 1435/2020 г. е отменено решение № 1036 от 06.02.2020 г. по в. гр. д. № 11122/2019 г. на СГС, с което е обезсилено решение от 15.02.2019 г. на СРС, по гр. д. № 35685/2017 г., 155 с-в, и делото е върнато на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав. В решението на ВКС е прието, че когато приживе пострадалият е предявил пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вече упражненото от него право на обезщетение се наследява от наследниците му, които при отказ на застрахователя от изплащане на обезщетение могат да го предявят с иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), поради което такива искове са допустими.

С решение № 42002 от 15.02.2019 г. на СРС, по гр. д. № 35685/2017 г., 155 с-в, ЗК „У.“ АД е осъдена да заплати разделно на К. С. С., с ЕГН ********** и на С. С. М., с ЕГН **********, в качеството на наследници на М.Т. С., починала на 27.02.2015 г., сумата от по 25 000 лв. на всеки, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на причинено ПТП на 01.03.2012 г., при което е настъпила смъртта на С.С. С., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.02.2014 г. - предявяване на исковете до окончателното изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от по 2 255 лв. - направени разноски пред СРС, като претенцията за заплащане на лихва върху главницата за периода от 01.03.2012 г. до 04.03.2012 г., е отхвърлена като неоснователна, а за периода от 05.03.2012 г. до 26.02.2014 г. - като погасена по давност.

Предвид връщане на делото за ново разглеждане от нов състав на СГС, следва да се посочи, че производството е образувано по въззивната жалба на ответника ЗК „У.“ 1

АД срещу решението, в частите, в които исковете са уважени срещу него. В жалбата се е оспорвала материалноправната легитимация на ищците да предявят исковете по чл.

226, ал. 1 КЗ (отм.) като законни наследници на своята майка М.Т. С. за неимуществени вреди причинени от смъртта на съпруга й С. С.. Оспорва се становището на СРС, че не може да преразглежда въпроса за наличието на съпричиняване поради наличие на влязла в сила присъда. Поддържа, че тази присъда, по смисъла на чл. 300 ГПК, е задължителна за съда разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, само относно деянието, дееца и вината му. Поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването представлява елемент от състава на престъплението. Счита, че всички факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, включително съпричиняването на вредоносния резултат, следва да се установят пред гражданския съд в производството срещу застрахователя, с оглед принципа на равнопоставеност в процеса. Поддържа доводи, че пострадалият има значителен принос за настъпване на ПТП, тъй като, въпреки трудното си придвижване (с две патерици) е пресякъл пътното платно на необозначено за това място, в нарушение на чл. 113 ЗДвП, което обосновава намаляване на обезщетението по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Позовава се на ТР № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Излага и доводи, че наследниците са на възраст, която позволява да са самостоятелни в социално и битово отношение и не са живели в едно домакинство с родителите си, нито са зависели от тяхната издръжка, поради което присъденото обезщетение е прекомерно и следва да се намали. Моли решението да се отмени в частите, в които исковете за заплащане на обезщетение неимуществени вреди са уважени и исковете да бъдат отхвърлени или обезщетението да бъде намалено.

Претендират разноски за двете инстанции.

Въззиваемите страни - ищците К. С. С. и С. С. М., оспорват жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържат, че решението е законосъобразно и обосновано в оспорените части. Сочат, че предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) са установени в производството, както е приел и СРС. Считат, че съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства в съвкупност и направил преценка на всички предпоставки за определяне размерът на обезщетението по чл. 52 ЗЗД - характерът и степента на увреждането и интензитета на причинените от него болки и страдания, преживени от ищците от загубата на техния баща. Сочат, че имат право да претендират обезщетение като наследници на майка си М. С., като влязлата в сила присъда на наказателния съд, по смисъла на чл. 300 ГПК, е задължителна за гражданския съд относно виновното извършване на противоправно деяние от застрахования при ответника водач, в резултат от което е починал С. С.. След влизане в сила на присъдата, наследодателката им е заявила претенциите си пред застрахователя и правото й да претендира обезщетение е наследимо от ищците. Считат, че пред СРС не са събрани доказателства за виновно съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице. Невярно е твърдението в жалбата, че пострадалият е пресичал на необозначено за това място, тъй като по делото е установено, че това е станало в района на автобусна спирка, като шофьорът не е спазил изискванията на ЗДвП и не е намалил скоростта, за да предотврати настъпването на ПТП, а е избягал от местопроизшествието и е направил опит да се укрие. Неоснователно се претендира намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредата. Моли да се потвърди решението в оспорената от ответника част. Претендират разноски, включително за касационното производство, съгласно списък.

2

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В случая, в оспорените части решението е валидно.

По въпроса дали е допустим иск по чл. 226 КЗ (отм.), предявен от наследниците на увреденото лице, починало преди завеждане на делото, но след предявяване на претенцията на това лице пред застрахователя, ВКС се е произнесъл с цитираното по – горе задължително за настоящият състав решение, с което делото е върнато за ново разглеждане.

Според становището на ВКС, право на обезщетение за причинени неимуществени вреди имат лицата, чиито здраве или телесна цялост са били увредени и в резултат на това са претърпели болки и страдания, както и лицата, които поради родствени или близки отношения от настъпилата смърт на пострадалия са претърпели душевни страдания. ВКС е приел още, че правото на обезщетение за неимуществени вреди се наследява и ако приживе пострадалият отправи извънсъдебно искане да му бъде заплатено такова обезщетение от задълженото за това лице, следва че е афиширал пред длъжника личната си преценка, че е претърпял болки и страдания и е упражнил правото си на обезщетение за неимуществени вреди.

В обобщение, според възприетото становище на ВКС, когато приживе пострадалият е предявил пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вече упражненото от него право на обезщетение се наследява от наследниците му, като при отказ на застрахователя да изплати обезщетение, наследниците могат да го предявят с иск по чл. 226 КЗ (отм.) и такъв иск е допустим.

Настоящият състав намира, че решението е постановено при изцяло изяснена фактическата обстановка, след обсъждане на всички представени по делото доказателства, в тяхната цялост, поради което съдът не намира за необходимо да преповтаря фактическата обстановка, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.

По съществото на спора, като съобрази възраженията на страните, поддържани във въззивното производство, настоящият състав намира следното :

Предмет на разглеждане са били обективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм. към момента, но действащ към датата на ПТП и приложим в случая), предявени срещу застрахователя по гражданската отговорност на лицето причинило увреждането при ПТП, за което се претендира обезщетение за неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), увреденият, спрямо който делинквентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на вредите направо спрямо застрахователя по договора за гражданска отговорност на делинквента - т. н. пряк иск. Материално - правните предпоставки на тази претенция са : валиден към момента на деликта договор за гражданската отговорност на делинквента и настъпване на деликта - застрахователното събитие, за което застрахованият е отговорен. При деликтната отговорност вината по чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на противното.

По делото е безспорно и от приобщеното НОХД № 5048/2012 г. по описа на СГС се установява, че с присъда № 352 от 26.11.2012 г. Т.Р.М. е признат за виновен, че на 01.03.2012 г. в гр. София, на бул. „*******, при управление на л. а. „Фиат Брава" с peг.

3

№ *******, в нарушение на правилата за движение, визирани в чл. 21, ал. 1 и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост, е причинил смъртта на С. К. С., като след деянието е избягал от произшествието. На основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. 1 във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 3, във връзка с чл. 58 а, ал. 1 от НК му е наложил посоченото в присъдата наказание.

Със същата присъда, по предявените граждански искове, подсъдимият Т.Р.М. е осъден да заплати, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, на М.Т. С. сумата от 50 000 лв., а на ищците по делото К. С. С. и на С. С. М. сума от по 30 000 лв. за всеки, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на престъплението, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като е присъдил и разноски по делото. Присъдата е влязла в сила на 14.12.2012 г. Видно от извършените отбелязвания върху присъдата, на 21.01.2013 г. са издадени три броя изпълнителни листове в полза на всяко от лицата - М.Т. С., К. С. С. и С. С. М. за присъдените суми по уважените граждански искове.

Не е спорно и се установява, че майката и наследодател на ищците М.Т. С. е починала на 27.02.2015 г. и ги е оставила за свои наследници.

Установява се безспорно е обстоятелството, че при ответника, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновното лице, е образувана преписка по щета № 11419000307. Видно от писмо с изх. № 3984 от 28.10.2016 г., ответникът е уведомил ищците, че отказва да изплати обезщетение за претърпените вреди от М.Т. С., поради настъпилата смърт на това лице.

Представен е договор за спогодба от 19.10.2016 г., постигната между ответника, от една страна, и К. С. С. и С. С. М., действащи чрез представителя си, от друга страна във връзка с изплатените обезщетения на тази лица в лично качество.

Ответникът не оспорва, че не е изплатил сумата от 50 000 лв. на лицето М.Т. С., нито на ищците, като нейни наследници при равни части. Както е посочил и СРС, според общата разпоредба на чл. 5, ал. 1 от ЗН, ищците са наследили по 1/2 част от имуществото, оставено от майка им, включително и от присъденото в нейна полза обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт на общия наследодател С. К. С. в резултат на процесното ПТП.

Въпросът за съотношението между иска по чл. 45 ЗЗД против прекия причинител на вредата (делинквента) и прекия иск против застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е изяснен в поредица актове на ВКС със задължителен характер, а именно : ТР № 2 от 06.06.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, ТР № 1 от 30.01.2017 г. по тълк.д.

№ 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС и в последователната практика на ВКС по въпроса.