Решение № 897 от 24.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 897 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело № 20231100900269 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 и чл. 92 ЗЗД вр. 228 ЗЕС и чл. 342 ТЗ.

Ищецът „В.Б.“ ЕАД твърди, че на 27.02.2019 г. сключил с ответника „Ф.Б.“ ЕООД договор за предоставяне на интернет услуга, като във връзка с ползването й му предал и съответното оборудване. Договорът бил прекратен на 20.07.2020 г. поради неизпълнение на задълженията на ответника за плащане на месечните абонаментни такси. Междувременно, на 27.04.2020 г. между страните бил сключен договор за предоставяне на 91 броя мобилни услуги и за ползване при условията на лизинг на 5 мобилни устройства, който също бил прекратен поради неизпълнение на задълженията на ответника, считано от 20.07.2020 г. Към настоящия момент ответникът дължал незаплатените месечни абонаментни такси по договорите за услуга и лизинговите вноски за срока на договора за лизинг, както и стойността на невърнатото оборудване, предоставено за ползване на услугата по първия договор. Наред с това поради предсрочното прекратяване на договорите за услуга по вина на ответника последният следвало да заплати и неустойка в размер на таксите, дължими до изтичане на уговорения минимален срок.

Ответникът не погасил задълженията си въпреки отправената покана и поради това ищецът моли съда да го осъди да му заплати сумите, както следва: по договора от 27.02.2019 г. – сумата от 250 лв., представляваща стойността на дължимите до прекратяване на договора месечни абонаментни такси, сумата от 342,54 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване, и сумата от 150 лв., представляваща стойността на невърнатото оборудване; по договора от 27.04.2020 г. – сумата от 6 287,15 лв., представляваща стойността на дължимите до прекратяване на договора месечни абонаментни такси, сумата от 11 721,27 лв., представляваща стойността на дължимите за срока на уговореното лизингово ползване 1 месечни вноски, и сумата от 36 026,88 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора (вж. уточнителна молба от 28.02.2023 г.). В устните състезания ищецът заявява искане за постановяване на неприсъствено решение. Претендира и разноски.

Ответникът „Ф.Б.“ ЕООД не подава отговор. Не претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

1. Релевантните факти.

От приетите писмени доказателства се установява, че на 27.02.2019 г. между ищеца

(с предишна фирма

„БЪЛГАРСКА

ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД) в качеството му на доставчик и ответника в качеството му на абонат е сключен договор за електронни съобщителни услуги № АСА****-27022019-85, по силата на който ищецът се е задължил да предоставя на абоната интернет услуга Fibernet BIZ 100 с определени в договора параметри. Договорът е сключен за срок от две години, като е уговорено автоматично продължаване за неопределено време и възможност за едностранно прекратяване от абоната с 30-дневно предизвестие след трансформирането му в безсрочен. Договорено е, че при прекратяване на договора абонатът следва да върне предоставеното му във връзка с ползване на услугата оборудване или да заплати стойността му по ценовата листа на доставчика. Също така е постигнато неустоечно съглашение за обезщетяване на вредите от предсрочното прекратяване на договора, настъпило по искане или по вина на абоната, като размерът на неустойката е равен на сбора на всички месечни цени без отстъпки за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок. На 14.03.2019 г. е съставен констативен протокол за предоставяне на услугата. На 21.04.2020 г. ответникът е подал заявление за прекратяване предоставянето на договорени услуги, сред които и BIZ 100, с изтичане на срока на договора поради преустановяване на дейността му.

Н а 27.04.2020 г. между страните е сключено споразумение № М00РС0000087146-****, по силата на което ищецът се е задължил да предостави електронни услуги чрез ползване на 91 мобилни номера за срок от две години. И тук е предвидена неустойка за прекратяване на договора по искане или по вина на абоната преди изтичане на срока на договора, определяема по идентичен начин – в размер на всички месечни абонаментни цени, които биха били дължими до края на срока на договора. С допълнително споразумение, сключено с ищеца, ответникът е заместен в правоотношението относно десет от мобилните номера-предмет на договора.

На същата дата е сключен договор за лизинг на устройства, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника за временно и възмездно ползване за срок от две години пет мобилни устройства при дължимо месечно лизингово възнаграждение, както следва – по 76,78 лв. за IPHONE 11 128GB BLACK и IPHONE 11 128GB GREEN, по 118,68 лв. за две устройства IPHONE 11 PRO 256 GB и 128,28 лв. за IPHONE 11 PRO MAX 256 GB – Space Gray. Уговорено е, че с плащане на последната вноска лизингополучателят придобива собствеността върху лизинговите вещи, освен ако изрично заяви, че не желае придобиването им, в който случай се задължава да върне същите в срок от три дни от изтичане на срока на 2 договора. Представени са приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи предаване на лизинговите вещи на ответника.

Не се твърди и не се доказва изпълнение от страна на ответника на паричните му задължения по договорите.

2. Правото.

2.1. Въз основа на приетите за доказани факти съдът формира правния извод, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по процесните два договора за предоставяне на електронни услуги. По същите ищецът е престирал – предоставянето на услугата по първия договор се доказва от протокола от 14.03.2019 г. и косвено – и от заявеното от ответника желание за нейното преустановяване, извършено с молбата от 21.04.2020 г., а предоставянето на услугата относно мобилните номера съдът приема за осъществено с активирането им. Следователно в тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорените месечни вноски за ползване на услугите и тъй като погасяване на това задължение не се установи, исковете за реално изпълнение се явяват доказани по основание, а предвид липсата на данни за извънсъдебно оспорване на техния (фактуриран) размер съдът приема, че са налице предпоставките за уважаването им в цялост: за сумата от 250 лв. – месечни такси по договор № АСА****27022019-85/27.02.2019 г., дължими до 14.08.2020 г., и за сумата от 6 287,15 лв. – месечни такси по договор № М00РС0000087146-****/27.04.2020 г., дължими до 14.08.2020 г.

2.2. По договора за услуга от 2019 г. на ответника е предадено безплатно устройство за ползване на услугата (предаването му е удостоверено в констативния протокол от 14.03.2019 г., подписан съгласно описаната в Приложение „Параметри на фиксирани услуги“ процедура, съгласно която при инженерна инсталация потребителят приема техническо оборудване – Wi-Fi рутер и предоставянето му се удостоверява в констативен протокол). Както беше посочено, страните са договорили, че абонатът дължи заплащане на стойността на устройството, ако не е изпълнил задължението си да го върне в определен срок след прекратяване на договора. Това задължение е дефинирано като компенсаторна неустойка, която обезщетява кредитора за вредите от пълното неизпълнение и с плащането на която се погасява задължението за реално изпълнение. Според настоящия състав такава уговорка е валидна както по съдържание (начин на възникване на неустоечното задължение и вид на подлежащите на обезщетяване вреди), така и по размер. Ето защо и доколкото ответникът не доказа връщане на устройството, искът за заплащане на стойността му се явява основателен.

2 . 3 . Исковете за заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване на двата договора за електронни услуги са неоснователни, защото сключените от страните неустоечни съглашения са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Уговорка, съгласно която при прекратяване на договора преди срока на договора неизправният абонат да дължи всички месечни вноски до края на срока, е източник на неоснователно обогатяване, тъй като едната страна в облигационното отношение би получила в цялост своята престация, но не би била задължена да престира изцяло. Освен че обогатява ищеца, такава неустойка е екзорбитантна, понеже размерът й надхвърля многократно очакваните и възможни вреди от предсрочното прекратяване на договора - с плащането й кредиторът би бил поставен в положение на пълно изпълнение от страна на неговия длъжник, а 3 не в положение на обезвреда за вредите от неизпълнението/развалянето, каквато е целта на валидните неустоечни съглашения.

Поради нищожност на клаузите за неустойка по двата договора исковете за плащането й следва да бъдат отхвърлени, без да се обсъждат останалите въпроси от фактическия състав на неустоечния дълг, вкл. относно момента и причината за прекратяване на договорите.

2.4. Налице е валидно съглашение по договор за лизинг на движими вещи (мобилни телефони), по което ищецът отново е престирал точно (както беше посочено, за предаване на лизинговите вещи са съставени приемопредавателни протоколи, приети като доказателства по делото). Ето защо в тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорените месечни лизингови вноски. Доколкото към момента на предявяване на иска е изтекъл срокът на договора, то всички месечни вноски са редовно падежирали и въпросът относно настъпването в по-ранен момент на тяхната тяхната предсрочна изисискуемост е ирелевантен (този факт би имал значение в случай на претендиране на лихва за забава, каквато в настоящия процес не се претендира). Плащане на вноските не се твърди, нито се установява от доказателствата. Въз основа на изложеното съдът приема, че искът за реално изпълнение на задължението за лизингово възнаграждение е доказан по основание, а понеже размерът му (11 721,27 лв.) е по-малък от общия сбор на месечните вноски, дължими за срока на договора (12 456 лв.), то претенцията се явява основателна и по размер.

3. По искането за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед формирания извод за неоснователност на част от исковете не е налице предпоставката на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК и искането за постановяване на неприсъствено решение следва да бъде отхвърлено.

4. По разноските:

Съобразно изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт (150 лв.) и за държавна такса в размер от 827,17 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „В.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, за постановяване на решение по чл. 238 ГПК.

ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на „В.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 92 ЗЗД вр. 228 ЗЕС и чл. 342 ТЗ следните суми:

- по договор № АСА****-27022019-85/27.02.2019 г. - сумата от 250 лв., представляваща месечни абонаментни такси, дължими до 14.08.2020 г., и сумата от 150 лв., представляваща стойност на предоставено безплатно устройство за ползване на услугата,

- по договор № М00РС0000087146-****/27.04.2020 г. - сумата от 6 287,15 лв., представляваща месечни абонаментни такси, дължими до 14.08.2020 г.,

- по договор за лизинг от 27.04.2020 г. на движими вещи IPHONE 11 128GB BLACK, IPHONE 11 128GB GREEN, две устройства IPHONE 11 4

PRO 256 GB и IPHONE 11 PRO MAX 256 GB – Space Gray – сумата от 11 721,27 лв., представляваща стойността на лизингови вноски, дължими за срока на договора.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 342,54 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор № АСА****-27022019-85/27.02.2019 г., и на сумата от 36 026,88 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор № М00РС0000087146-****/27.04.2020 г.

ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на „В.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 827,17 лв. разноски.