Решение № 68 от 13.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Благоевград, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев при участието на секретаря Лозена Д.а като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело № 20221200900183 по описа за 2022 година съобрази следното:

Ищци в производството са Д. В. И., ЕГН **********, адрес с. Д.Г., общ.К, и И. А. И., ЕГН **********, адрес с. Д.Г., общ.К.

Претенциите са насочени срещу ЗАД, Б., седалище и адрес на управление гр.С., р-н Л, представлявано от С.С.П и К.Д.К

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на Н. И. А., ЕГН **********, починал при ПТП на 27.08.2018 г., станало близо до с.П. общ. С, причинено от водача на лек автомобил Ф - М. И. А.. Последният, в нарушение на правилата за движение по пътищата, навлязъл в насрещната лента и последвал удар с друго МПС, вследствие на което загинал брат му Н.

И. А.. По случая било образувано ДП № 84 от 2018 г. на ОДМВР Пловдив, за престъпление по транспорта - чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, предл. 4 и 5, б. „б“, предл. 1 вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК. Водачът М. бил привлечен като обвиняем за причиняване на смърт, по непредпазливост, на повече от едно лице. ДП завършило с внасяне на обвинителен акт. В резултат на това била постановена присъда № 260009 от 28.01.2021 г., по НОХД № 2123 от 2020 г. на Окръжен съд Пловдив, влязла в сила на 13.02.2021 г., с която М. бил признат за виновен. Относно лекия автомобил „Фолксваген Голф“ имало 1 издадена застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“ № -, със срок на покритие от 23.12.2017 г. до 22.12.2018 г., която към датата на ПТП била валидна. Отправена била претенция към застрахователя, но плащане от негова страна не постъпило. Той оценил човешкия живот, непреодолимата загуба и нанесените неимуществени вреди от смъртта на сина на ищците на едва 20 000 лева, което било неприемливо и крайно обидно за почернените родители и било в разрез с критериите за справедливост.

Налице били предпоставките за определяне на много по-голямо по размер обезщетение. Вредите, които ищците претърпели от внезапната и ненавременна смърт на сина им Н. А., били неизмерими. Починалият бил добро момче, грижовно, услужливо, добре възпитано, жизнерадостно и привързано към своите родители. Имал много приятели и бил душата на компанията. Н. бил в началото на своя жизнен път, в много млада възраст.

Новината за неговата смърт била шок за родителите му и те напълно били обезверени от загубата на своя син. Бащата И. не можел да преживее загубата.

Те били в много близки и топли отношения. Между тях съществувала особено силна връзка на обич, взаимна привързаност и подкрепа. И. не можел да преодолее загубата и мъката му била огромна. Налице било постоянно вътрешно напрежение в опечаления И.. В мислите му бил само Н., а очите му се пълнели със сълзи при всеки спомен за него. Майката Д. била в силен шок, който я довел до депресия, в резултат на тежката и неочаквана загуба на Н..

Станала емоционално неустойчива. Тя постоянно се надявала, че детето й е живо. Стресът бил толкова силен, че зрял човек като нея не можел да изрече на глас новината за смъртта на син. Всеки път, когато видела момче на възрастта на сина й, очите й се насълзявали. Постоянно гледала негови снимки и се натъжавала. Д. използвала всеки свободен миг от времето си, за да отиде на гробищата и да почете и спомене починалото си дете. Целият живот на ищците бил променен. Наложило се те да преживеят немислимото за всеки един родител - да погребат и надживеят детето си. И. и Д. живеели изключително тежко след смъртта на сина им Н., доколкото можела да бъде преживяна такава загуба. Загиналият бил опора на родителите си, имал амбиции и надежди за бъдещето си. Случилото се лишило починалия от възможност да създаде свое семейство и да зарадва родителите си с найскъпото - свои деца. Моралните страдания на ищците и преживяната скръб от загубата на детето били неоценими и мъката им щяла да ги съпътства през 2 целия живот. Между загиналия и родителите съществували изключително близки отношения. Вследствие на ПТП била прекъсната връзката им, която не била само биологична, а и емоционална. Ищците не били способни да преодолеят мъката, която щяла да продължи докато са живи. Мъката и затрудненията им се увеличавали многократно и вследствие на нарушенията в психиката на другия им син след претърпяното ПТП и грижите, които следвало да полагат за него, както и живота с мисълта за случилото се и вината на единия им син за настъпването на тази трагедия. Претендира се осъждане на ответния застраховател да заплати на всеки ищец по 180 000 лева, като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на сина им, заедно със законната лихва, считано от датата на ПТП - 27.08.2018 г., до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото.

В отговора на ответника се застъпва позицията, че предявените искове са допустими. Претенциите за обезщетение се оспорват само по размер. Искът за мораторна лихва се оспорва относно началния момент. Моли се да бъде определено справедливо обезщетение, при съобразяване на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗДог, събраните по делото доказателства и всички факти и обстоятелства, обосноваващи адекватно обезщетение. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение досежно лекия автомобил „Фолксваген Голф“ към датата на произшествието. Не се оспорва настъпването на пътния инцидент на 27.08.2018 г., причинил телесни увреждания на Н. И. А., вследствие на които същият починал. Не се оспорва причинната връзка между ПТП и смъртта на Н.. Не се оспорва и механизмът на настъпване на ПТП. Размерите на предявените претенции били завишени.

Следвала да се съобрази датата на настъпване на ПТП - преди повече от четири години, възрастта на лицата, които търсят обезщетение, фактът, че починалият не е техен единствен син, а виновният водач М. И. А. е останал жив след ПТП, и най-вече обстоятелството, че единият им син е причинил смъртта на брат си Н. И. А.. Следвала да се съобрази и социалноикономическата обстановка в страната, както и начинът на настъпване на смъртта на Н. А., която била причинена от неговия брат. Както самите родители на загиналото момче заявили, сега М. бил смисълът на техния живот и поискали от съда условно осъждане, за да могат да се грижат за него, поради неговото психическо заболяване. Обезщетението, което щели да 3 получат ищците, трябвало да компенсира техните лични болки и страдания, а не да послужи за грижите към преживелия брат, който бил самият делинквент и който поради това си качество не следвало да получи обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя за смъртта на брат си Н. дори и опосредено, чрез обезщетенията на своите родители. Твърди се, че било налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Н. И.

А., който пътувал на задната седалка на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, без да е поставил предпазен колан, което довело до многобройните и тежки травми, причинили смъртта му. Ако пострадалият Н. бил изпълнил вмененото му задължение да постави колан, нямало да получи тези тежки травми и разкъсването на аортата, които съвкупно довели до смъртта му. Това твърдение се установявало от протокола за оглед на местопроизшествие, изготвен от Л.Г.А, разследващ полицай от Сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ при ОДМВР Пловдив, в който било отбелязано, че пътуващата на предната седалка М. е била с поставен колан, а трупът на Н.

А. е бил полегнал, насочен наляво. Оспорва се и началният период на претенцията за лихва върху обезщетението. Ищците предявили претенция пред застрахователя едва на 17.06.2020 г. Лихва се дължала след изтичането на 3 месеца от тази дата.

Исковете са редовни и допустими. Техните правни основания се съдържат в нормите на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗДог, а тези на възраженията - в разпоредбите на чл. 51, ал. 2 и чл. 52 от ЗЗДог.

Събраха се писмени доказателства. Разпитаха се свидетели. Изслуша се заключение на вещи лица.

Предявени са главни осъдителни претенции с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени на ищците от застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач.

Съгласно посочената материалноправна норма, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска пряко от застрахователя обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Успешното провеждане на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента изисква установяване на две групи юридически факти: от една страна, наличие на застрахователно правоотношение между ответника, в качеството на 4 застраховател, и прекия причинител на увреждането, в качеството на застрахован, а от друга - всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане, включващ противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, която, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗДог, се предполага.

В случая са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество. Съществуването на валидно застрахователно правоотношение се призна от ответната страна. Несъмнен е и фактът на настъпилото ПТП. Във връзка с него е постановена присъда по НОХД № 2123 от 2020 г. на Окръжен съд Пловдив, която е влязла в сила. Със същата водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ е санкциониран за нарушаване на редица разпоредби от ЗДвП. Приложение намира нормата на чл. 300 от ГПК. Вредите и причинната им връзка с противоправното деяние се установиха от свидетелските показания и заключението на комплексната експертиза. Презумпцията за вина на шофьора М., закрепена в нормата на чл.

45, ал. 2 от ЗЗДог, не беше оборена.

Според задължителните разяснения в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗДог не е абстрактно по своя характер, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - характер на увреждането, начин на извършването му, обстоятелства, при които е извършено, допълнително влошаване на състоянието на здравето, причинени морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да възмезди увреденото лице, без да става източник на неоснователно обогатяване.

Ищците са родители на починалия Н..

От необорените показания на свидетелката Г.И. се установи, че при майката Д. положението е било „страшно“. Напълно разбираемо, тя изпаднала в много тежка депресия от смъртта на първородния й син, причинена от неговия помалък брат. Д. била много зле, пиела успокоителни и въобще не знаела къде се намира, поведението й било неадекватно, ходела напред-назад, не чувала и не виждала, плачела и стенела, нямала сили дори да диша. Това нейно състояние продължило около 2 години. Започнала да ходи по църкви и 5 непрекъснато да отправя силни молитви към Бога. Наложило се да смени работното си място, за да спре постоянно да плаче пред хората и колегите си.

Не контактувала с никого, затворила се и потънала в мъката си. Не спяла, храненето й било по залък на ден, станала „кожа и кости“, само по един път на ден се хранела. Сега Д. била малко по-добре. Н. бил стълбът в семейството и майка му разчитала на него за всичко. Двамата имали много силна духовна връзка.

От показанията на свидетеля Г. И., брат на бащата, които не бяха опровергани от останалия доказателствен материал по делото, се изясни, че ищецът бил неадекватен, променил се изцяло и започнал да не се събира с хора. Много му било тежко от смъртта на Н.. Непрекъснато приемал успокоителни лекарства и без тях не можел да изкара вечерта, тъй като постоянно мислите му били за трагичния инцидент. Дълго време след катастрофата не ходел на работа.