Решение № 189 от 15.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. София, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211000502119 по описа за 2021 година

С Решение № 13 от 27.04.2021г., постановено по гр.д. № 53/2019г., състав на Видински окръжен съд е отхвърлил предявените от Б. М. Д., лично за себе си и като баща и законен представител на ма- лолетната Л. Б. М., искове срещу „ДЗИ – Общо застра - ховане“ ЕАД с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за сумата от 150 000 лв., а за детето – за сумата от 180 000 лв., представляващи обезщетение за неи- муществени вреди от смъртта на Н. С., настъпила вследствие на ПТП от 07.11.2018г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на исковата молба. С решението ищцовата страна е осъдена да заплати в полза на ответника деловодни разноски в размер на 470 лв. и адв. възнаграждение в размер на 2 500 лв.

Решението е обжалвано от ищците изцяло, с подробно изложени съображения в обстоятелствената част на жалбата.

Ответникът е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва.

Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срок и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата, съдът намира следното:

1

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ – претендират се обезщетения за неимуществени вреди от настъпило на 07.11.2018г.

ПТП, при което е починала Н. С., майка на малолетната ищца, и живяла на съпружески начала с първия ищец, пряко от застрахователя по риска „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумите до окончателното им изплащане.

За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след анализ на събраните по делото доказателства е приел за установени част от предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя – противоправно поведение на делинквента, както и че управляваното от последния моторно превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Гражданска отговорност“. За да отхвърли иска на ищеца Д. съставът на окръжния съд е приел, че починалата е напуснала ищеца около седем ме- сеца преди смъртта си, като е заживяла при брат си в друго населено место.

Прието е, че случаят не попада в изключението по ТР №1 от 21.06.2018г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016г., при което може да се присъди обезщетение на други лица, само ако са създали трайна и дълбока емоционална връзка с пострадалия, която да е съществувала към момента на смъртта на починалия. За да отхвърли иска на малолетната ищца, съдът е приел, че извънсъдебно, по силата на валидно сключено споразумение с ответното застрахователно дружество крайно и окончателно били уредени претенциите й за неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на майка й. В изпълнение на подписаното споразумение, на 27.05.2019г. договорената сума е преведена по адвокатската сметка на адв. Б., упълномощен от бащата на де- тето, като сметката е посочена и в нотариално завереното пълномощно от 10.05.2019г.

Оплакванията в жалбата са за неправилност на извода, че ищецът Д. не е претърпял и не търпи неимуществени вреди от смъртта на жената, с която е живял на съпружески начала в продължение на 7-8 години и която е майка на детето му, независимо от факта, че тя е напуснала семейното жи- лище. По отношение отхвърления иск на детето оплакването е, че съдът не е разгледал възражението, че споразумението противоречи на закона, тъй като представлява разпореждане с имуществени права на малолетно дете, включително и заради факта, че съдържа съгласие да се плати на друго лице, различно от малолетната. Поддържа се, че сумата по споразумението не е получена от детето.

Не се спори, а и от събрания по делото доказателствен материал се установява противоправно поведение на делинквента, вследствие на което е настъпила смъртта на Н. С., както и че моторното превозно средство, с което е причинена катастрофата, е с покрита от ответника за- страховка по риска „Гражданска отговорност“, част от елементите от факти- ческия състав на чл.

432, ал.1 КЗ. Надлежно установено също е, че почина- лата е майка на малолетната ищца, баща на която е другият ищец.

В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира следното:

По предявения от ищеца Д. иск и спорния в настоящото производство въпрос за това, дали е правоимащ да получи обезщетение за неимуществени вреди, настоящият състав намира следното: В настоящото производство не се спори, че противно на твърденията в исковата молба за това, че починалата е била „неговата половинка и спътница в живота; жената, с 2 която споделял живота си и създал семейство“, седем месеца преди смъртта си, пострадалата С. напуснала общия им дом и се преместила в друго населено место при брат си. Следователно, към момента на смъртта фактическото съжителство е било прекъснато, поради което ищецът не попада в кръга лица, които биха могли да получат обезщетение, съгласно приетото разрешение в ППВС № 5/69г. При това положение, следва да се прецени дали попада в т.нар. „разширен кръг“ по смисъла на ТР №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. № 1/2016г., ОСГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък по изключение, когато между лицето и починалия е създадена трайна и дъл бока емоционална връзка и от неговата смърт търпи продължителни болки и страдания, които в съответния установен по делото случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Съобразно изясненото в задължителните за правосъдните органи тълкувателни акта на ВС, респ. на ВКС, правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно – то може да бъде упражнено, ако претендиращият обезщетение докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетение съгласно нормативните правила, уредени в чл. 52 ЗЗД. Тъй като настоящият случай е извън посочените в тълкувателното решение родствени връзки, съгласно дадените разяснения: „Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което пре тендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбоко емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД“.

В подкрепа на твърдяните болки и страдания от смъртта на майката на общото им дете ищецът Д. е ангажирал показанията на свидетеля А. И., живеещ в съседно село, посещавал селото на ищеца пролет и лято, тъй като имали наследствени лозя. Сочи, че до последно Н. и Б. са имал хубави отношения, нямало караници, нормално семейст- во. Не знае да са били разделени преди смъртта й и да е живяла на друго място. Лично водил Б. с неговата кола на гроба й в Елин Пелин. Ме- сец преди смъртта си, Н. била в родното си село за оправяне на наследствени имоти и при връщането й по път към Негованци станала ката- строфата.

Правилно съставът на окръжния съд не е кредитирал тези свидетелски показания, тъй като изнесеното не съответства на установените по делото и безспорни в настоящото производство факти, че пострадалата е напуснала дома на ищеца около 7 месеца преди смъртта си и че инцидентът е станал, когато е отивала на дело за родителски права в гр. Видин.

Воденият от ответното дружество свидетел Ф., кмет на с. Него- вановци през 2018г., сочи, че Н. е дошла в селото през 2014-2015г., като около две години е живяла на съпружески начала с мъж на име Ц., но нямали деца. След това избягала при Б. и с него заживели на се- мейни начала през около 20153 2016г. и от съжителството им се родило дете. Живеели в голяма бедност, той нямал доходи. Била мълчалива, почти нищо не споделяла, била работлива.

Предполага, че го е напуснала, тъй като жи- веели в лоши битови условия, и той отказвал да напусне селото. Б. преживял напускането й доста тежко; поел грижата за детето, но се справял трудно, затова свидетелят подал сигнал до отдела за закрила на детето. Като напуснала селото, Н. не се била връщала. Б. му споделял, че е ходил да я търси, но свидетелят не му вярвал, тъй като знае, че се страхувал от нейния брат. Категоричен е, че Б. не е ходил на погребението й.

При тези данни, съдът споделя извода на първостепенния съд, че в случая не може да се приеме за установено създаването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и пострадалата, която да е съществувала към момента на смъртта на последната. Действително, не е изключено и житейски обяснимо е ищецът да страда от загубата на починалата, която е майката на детето му, както й да му е било тежко при напускането й на семейството, от което би могло да се приеме, че е държал на нея. По делото обаче липсва пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбоко емоционална връзка с починалата и за настъпили в резултат на нейната смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и стра- дания, съобразно посочените по-горе указания на ТР №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д.

№ 1/2016г., ОСНГТК. Очевидно е, че съжителството им е около три-четири години преди инцидента, седем месеца преди който същото е било прекратено. Следователно, изключено е отношенията им да се приемат като дълбоки и трайни, предполагащи оправдани очаквания за взаимна гри- жа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие. Неустановяването на релевантни за основателността на претенцията обстоятелства обуславя извод за неоснователност на иска и поради съвпадане в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди в тази част.

По отношение отхвърления иск на детето и по оплакването, че съдът не е разгледал възражението, че споразумението противоречи на закона, тъй като представлява разпореждане с имуществени права на малолетно дете, включително и заради факта, че съдържа съгласие да се плати на друго ли- це, различно от малолетната ищца, намира следното: С Тълкувателно реше- ние № 1/2016г. от 30.01.2017г. от ОСГТК на ВКС се прие, че пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е завил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. В мотивите е разяснено, че при сключено със застрахователя извън съдебно споразумение, с което е постигнато съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основани да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, респ. чл.226, ал.1 КЗ/отм./, така и от делинквента по чл.45 и сл. от ЗЗД. Сключеното на 13.05.2019г. споразумение с ответното дружество, като малолетното дете е представлявано от адв. С. Б., упълномощен с нотариално заверено пълномощно от бащата и законен представител Б. Д., съдържа изрично изявление, че с подпис- ването му и получаването на определеното застрахователно обезщетение се уреждат крайно и окончателно претенциите на увреденото лице във връзка с настъпването на застрахователното събитие и последиците от него и че за в 4 бъдеще няма да има никакви претенции към „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и към застрахования. Следователно, с подписването на извънсъдебната спогодба със застрахователя е погасено правото на пострадалия да претендира по съдебен ред обезщетение на основание чл.432 КЗ над изплатената му по спогодбата сума.