Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 521 от 02.12.2022, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 725/2022
Вид
Решение № 521
Подписан
02.12.2022
В сила
02.12.2022
Състав
ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 151 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал. 1 · Закон за енергетиката

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. Плевен, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. Г.А при участието на секретаря Н. В. Д. като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20224400500725 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 203 от 30.06.2022г по гр. дело № 1058/2021г по описа на РС – Ч.Бряг състав на същия съд е ПРИЗНАЛ за установено по отношение на В. Д. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., обл. П., ул. „С.С.“ №*, вх.*, ап.*, че вземането на “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., Източна индустриална зона №***, със законен представител Й. В. В. – изпълнителен директор за следната сума: главница в размер на 630.28 лв. (шестотин и тридесет лв. и 28 ст.) за периода 01.11.2018 – 31.01.2020 г., законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 01.09.2020 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва 102.15 за периода от 03.01.2019г. до 15.02.2021г., както и съдебно-деловодни разноски по заповедното производство - държавна такса в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лв.) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. (петдесет лв.), за които е издадена Заповед за изпълнение № 389 от 06.10.2020 г. по ЧГр.д.№ 883 по описа на с.с. за 2020 г СЪЩЕСТВУВА . Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

1

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от В. Д. Г. , в която се възразява, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Възразява се, че от съда не е взето предвид възражението на въззивника и ответник пред РС – Ч.Бряг, че не е налице сключен договор между Топлофикация Плевен ЕАД и Техем сървисис ЕООД. Според въззивника липсва валидно отчитане на използваната топлоенергия. Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове изцяло.

Въззиваемата страна ,редовно призована, оспорва жалбата като неоснователна. Възразява се ,че е налице собствен имот в топлофицирана сграда, ОС на етажната собственост не е избирало топлинен счетоводител различен от Техем сървисис ЕООД и се прилагат разпоредбите на чл. 60 и 61 от ЗЗД, както и члр. 61 от наредбата за топлоснабдяване. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

СПОРНИТЕ въпроси касаят обстоятелствата относно основания за ползвана топлинна енергия, отчитане и начисляване на задължения за това РС е приел, че от събраните в хода на горепосоченото дело доказателства се установява, че ответника дължи на “Топлофикация София” ЕАД, сумата от 630.28 лв. (шестотин и тридесет лв. и 28 ст.) за периода 01.11.2018 – 31.01.2020 г., законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 01.09.2020 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва 102.15 за периода от 03.01.2019г. до 15.02.2021г., както и съдебно-деловодни разноски по заповедното производство - държавна такса в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лв.) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. (петдесет лв.), както и разноските в настоящето производство.

“Топлофикация Плевен” ЕАД, чрез процесуалният си представител е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в ЧРС. Образувано било ЧГр.д.№ 883 по описа на съда за 2020 г. по описа на ЧРС (прието като доказателство по делото), по което била 2 издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, но в срока за възражение, ответницата е подала такова. Посочените документи са приети като писмени доказателства по делото. Съдът е приел, че от представените писмени доказателства може да бъде направен извод, че страните се намират в облигационни правоотношения, които се регулират от Общите условия на договора продажба на топлинна енергия на “Топлофикация Плевен” ЕАД и че правоотношенията между страните се уреждат от него. Ищцовото дружество е изпълнило задължението си и е изправна страна, тъй като е предоставил топлинна енергия за нуждите на ответника. В тежест на последния е било да установи, че е заплатил използваната топл. енергия. Ответника не е сторил това, поради което следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество претендираните суми с настоящата искова молба в пълен размер.

РЕШЕНИЕТО на ПлРС е законосъобразно

РС е изложил мотиви за изводите си, които се възприемат от въззивния съд и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени.

Следва да се отбележи в допълнение, че съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В съответствие с предходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.

3

150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ.

С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид гореизложеното,според ОС, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна енергия.

Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното решение изцяло като правилно и законосъобразно. Неоснователни са възраженията за липсата на договор между топлинния счетоводител и Топлофикация Плевен ЕАД. Фирмата е избрана от ОС на етажната собственост и липсва последващ различен избор.

При този изход на делото следва да се осъди да заплати на другата страна деловодни разноски за двете инстанции в размер на 400 лв по представения списък за разноските на л. 22 от въззивното дело.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА РЕШЕНИЕ № 203 от 30.06.2022г по гр. дело № 1058/2021г по описа на РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ КАТО

ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО

ОСЪЖДА В. Д. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., обл. П., ул. „С.С.“ №*, вх.*, ап.* ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН „ЕАД, ЕИК ***, адрес на управление: гр.Плевен, Източна индустриална зона ***, представлявано от изпълнителния директор инж. Й.

В. В. деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 400лв 4

РЕШЕНИЕТО е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5