Решение № 140 от 27.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20231100900935 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от ищеца „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ ЕАД, ЕИК 121856059 против ответниците ОБЩИНА ВРАЦА и „П.“ АД-в несъстоятелност, ЕИК ****, иск с правно основание чл.

645, ал. 3 ТЗ да бъде обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „П.“ АД (н.) извършено прихващане, обективирано в изявление за прихващане до синдика на „П. АД“ (н) от 17.05.2022 г. по т.д. №4510/2016 г. по описа на СГС, VI - 11 състав на вземания на кредитора ОБЩИНА ВРАЦА за сумите от 3 366 163, 87 лв. - неустойка за забава по протокол за обезщетение за забава от 16.12.2015 г. и 2 553 856,48 лв.

- сума за дължими и неизпълнени СМР по договора за вреди, установени с КСС и Акт от 22.08.2019 г., срещу вземания на длъжника „П.“ АД (н.), присъдени с Арбитражно решение от 09.05.2022 г. на Арбитражния съд при БТПП по ВАД №39/2020 г., както и евентуално съединени искове по чл. 646, ал. 1, т. 1 и т. 3 ТЗ, съотв. чл. 645, ал. 3 ТЗ да бъде обявено за нищожно, евентуално за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „П.“ АД (н.) прихващане, обективирано в изявление за прихващане до синдика на „П. АД“ (н) от 17.05.2022 г. на вземанията на Община Враца за сумата 1 240 014,56 лв., представляващо акцесорно вземане за законна лихва върху двете горепосочени главници за периода от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност (24.04.2020 г.) до 1 датата на направеното изявление за прихващане (17.05.2022 г.), срещу вземания на длъжника „П.“ АД (н.), присъдени с Арбитражно решение от 09.05.2022 г. на Арбитражния съд при БТПП по ВАД №39/2020 г.

Ищецът твърди, че е кредитор в производството по несъстоятелност на „П." АД (н) по т.д.№ 4510/ 2016 г. по описа на СГС, ТО, VI -11 състав, с приети вземания, включени под номер 8 в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685 ТЗ, обявен в ТР на 06.08.2020 г. и одобрен с Определение №264874/ 15.10.2021 г. на съда по несъстоятелността по чл.692 ТЗ, което го легитимира съгласно чл.649, ал. 1 ТЗ да предяви специалните искове, като към датата на предявяване на исковата молба в съда не е подадена искова молба със същия предмет от синдика, поради което е налице бездействие от последния по смисъла на закона. Твърди, че производството по несъстоятелност срещу „П.“ АД (н) по т. д. №4510/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI— 11 състав е образувано на 08.06.2016 г. по подадена молба от кредитора „Д.К.“ ЕООД (впоследствие оттеглена) и последващо присъединени в производството кредитори. С Решение №633/ 24.04.2020 г.

(обявено по партидата на „П.“ АД (н) на 27.04.2020 г., номер на вписване в ТР 20200427121521), производството по несъстоятелност е открито, като за начална дата на неплатежоспособността е приета датата 01.07.2018 г.

Ищецът твърди, че Община Враца е направила изявление за прихващане на 17.05.2022 г., в което е посочила, че прихваща вземания на общината към „П.“ АД (н), общо в размер на 7 160 034,92 лв., от които 5 920 020, 35 лв.главници по приети вземания и 1240 014,56 лв. - лихви за забава, начислени върху посочените главници за периода след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност - 24.04.2020 г. до 17.05.2022 г. (датата на изявлението за прихващане) срещу задължения на общината към длъжника, за които тя е осъдена съгласно диспозитива на Арбитражно решение от 09.05.2022 г. по АС при БТПП по ВАД №39/ 2020 г.

Твърди, че вземанията на общината, с които прихваща, са възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност за сумите: 3 366 163, 87 лв. - неустойка за забава по Протокол за обезщетение за забава от 16.12.2015 г.; 2 553 856,48 лв. - сума за дължими и неизпълнени СМР по договора с изпълнителя „П.“ АД (н), за вреди, установени с КСС и Акт от 22.08.2019 г. (Акт за спиране на строежа, съставен 2 от възложителя на 22.08.2019 г.) и след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност: сумата 1 240 014,56 лв. - акцесорно вземане за законна лихва върху двете горепосочени главници, за периода от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност (Решение №633/ 24.04.2020 г., по т.д. № 4510/ 2016 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-11 с-в) до датата на направеното изявление за прихващане (17.05.2022 г.).

Задълженията на общината към „П.“ АД (н) по арбитражното решение са възникнали също преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност за сумите: - 2 638 737,53 лева - възнаграждение за СМР по сертификати за междинно плащане №15 и фактура №7000000367/26.07.2019 г. и №16 и фактура №7000000368/19.09.2019 г., издадени по Договор С2020/05.12.2012 г. за „Реконструкция на водопроводна мрежа и реконструкция и удължаване на канализационната мрежа на гр. Враца - Етап II“ и споразумение от 10.04.2017 г., съответно дължимото върху тази сума ДДС и лихвата за забава до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност; 326 656,34 лева -възнаграждение за СМР, посочени като нуждаещи се от видеозаснемане в сертификат за междинно плащане №16 по Договор С-2020/05.12.2012 г., споразумение от 10.04.2017 г. и фактура №7000000369/ 28.02.2020 г., съответно дължимото върху тази сума ДДС и лихвата за забава до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност; 1 025 573.58 лева -възнаграждение за СМР, извършени през периода от 15.06.2018 г. до 30.10.2018 г. по Договор С-2020/05.12.2012 г., споразумение от 10.04.2017 г. по фактура №7000000369/28.02.2020 г., съответно дължимото върху тази сума ДДС и лихвата за забава до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност; 840 772,38 лева -подлежащи на възстановяване удържани гаранционни суми по Договор С-2020/05.12.2012 г. и споразумение от 10.04.2017 г.; 535 900,87 лева равностойност на усвоена банкова гаранция за добро изпълнение по Договор С-2020/ 05.12.2012 г. и споразумение от 10.04.2017 г.; разноски, присъдени с арбитражното решение и лихви за забава.

Ищецът твърди, че прихващанията, извършени от Община Враца, при условията на чл.645, ал.1 ТЗ, са относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността, тъй като към момента на възникване на вземанията за сумите от 3 366 163, 87 лв. и от 2 553 856,48 лв., както и на 3 задълженията към „П.“ АД (н), с които общината прихваща, Община Враца безспорно е знаела, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, както и че е било поискано откриване на производство по несъстоятелност срещу „П.“ АД (н), респ. е могла да узнае тези обстоятелства при полагане грижа на добър стопанин.

На 01.12.2016 г. Община Враца е отправила до Длъжника предизвестие за прекратяване на сключения Договор С-2020/05.12.2012 г. между нея, като възложител и „П.“ АД (н) като изпълнител. Видно от текста на предизвестието и от подписаното в последствие споразумение от 10.04.2017 г., към този момент общината е била наясно с финансовите затруднения на длъжника. На 24.07.2019 г. Община Враца е направила ново изявление за прекратяване на Договор С-2020/05.12.2012 г., в което изрично е посочено като причина за прекратяването на договора основанието по чл.15.2, буква „е“, съгласно което възложителят има право да прекрати договора, ако изпълнителят „банкрутира или стане неплатежоспособен“.

Към датата на възникване на първото активно вземане, с което кредитора прихваща /вземането за неустойка за забава по протокол за обезщетение за забава от 16.12.2015 г./ са били налице индиции, че дружеството не може да обслужва задълженията си, което се установява не само от подаваните срещу него редица молби за несъстоятелност в периода след 2012 г., но и от редица образувани към този момент производства по несъстоятелност. Към датата на възникване на задълженията на общината към длъжника, Община Враца е била напълно наясно както за неплатежоспособността/свръхзадължеността на дружеството, така и че спрямо него е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност, което се установява от изявленията на общината, обективирани в дадените от нея пресконференции, отразени на сайта на общината и в публикации в медиите, в изявленията за прекратяването на договора и др. Общината е била напълно наясно за финансовите затруднения на дружеството, както и че ищецът е пристъпил към изпълнение по ЗОЗ (публикуваните в ТР финансови отчети, вписването в ТР на пристъпването към изпълнение по ЗОЗ, Споразумение от 10.04.2017 г., подписано от назначения управител на търговското предприятие след пристъпването към изпълнение по ЗОЗ и др.).

На следващо място, ищецът твърди, че съгласно чл.645, ал.1 ТЗ, 4 кредиторът може да извърши прихващане само с вземания и задължения, които са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. В случая активното вземане за лихва за забава за сумата от 1 240 014,56 лв., е възникнало след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, поради което с това вземане кредиторът Община Враца не може да прихваща, т.е. това прихващане е извършено не по установения в производството ред - редът, посочен в чл.645, ал.1 ТЗ. Ето защо ищецът твърди, че прихващането се явява нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността на основание чл.646, ал.1, т.1 ТЗ, евентуално на основание чл.646, ал.1, т. 3 ТЗ – неправомерно изпълнение на задължение, което е възникнало след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, евентуално сделка с право от масата на несъстоятелността, извършена не по установения в производството ред. При условие на евентуалност на посочените хипотези за нищожност, ищецът твърди, че извършеното от общината прихващане с вземането за мораторна лихва след откриването на производството по несъстоятелност се явява недействително на основание чл. 645, ал. 3 ТЗ –забавата е възникнала преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, а вземането за лихва е акцесорно спрямо вземанията за главниците, поради което това вземане за лихва следва съдбата на главните вземания.

Ответникът ОБЩИНА ВРАЦА подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално като неоснователни. Твърди, че не е доказано бездействие на синдика като процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 645, ал. 3 ТЗ. По отношение на предявените исковете с правно основание чл. 646 ТЗ се поддържа недопустимост поради това, че погасяването на задължения чрез прихващане може да бъде атакувано само чрез исковете по чл. 645, ал. 3 и ал.

4, които имат специален характер за този вид погасителен способ.

Ответникът твърди, че вземанията, посочени в изявлението за прихващане са възникнали преди откриване производството по несъстоятелност и преди началната дата на неплатежоспособност, тъй като съвкупно произтичат от сключен между Община Враца и „П.“ АД (н.), Договор С-220 от 05.12.2012 г. с предмет „Реконструкция на водопроводна мрежа и реконструкция и удължаване на канализационна мрежа на гр. Враца“, финансиран със средства на Оперативна програма Околна среда съгласно ДБФП № 58111-С0655 256/21.12.2009 г., изпълнението на който е следвало да завърши най- късно на 31.12.2014 г.. Твърди, че прихващането е извършено от кредитор с приети вземания спрямо несъстоятелен длъжник, поради което същото е извършено по „установения ред“. Погасителният ефект на прихващането следва да бъде зачетено и по отношение на задължението за законната лихва макар да се отнася за период, следващ решението за откриване на производството по несъстоятелност, тъй като то има акцесорен вторичен характер спрямо главното задължение, което несъмнено е възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност. Ответникът сочи, че към датата 08.06.2016 г., когато е подадена молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство от кредитор „Д.К.“ ЕООД, закъснението по договора, заради което е начислена неустойката, по прихващането, вече е било факт. Договорът е следвало да бъде изпълнен на 31.12.2014 г., а протоколът за начисляване на неустойката е от 16.12.2015 г., издаден от инженера по проекта. Сочените действия по водени производство по чл. 625 и сл. ТЗ не само не са били известни на Община Враца, а напротив - съзнателно са били държани в тайна от нея, тъй като в противен случай би се стигнало до прекратяване на сключения между страните договор на много по-ранен стадий. Ответникът твърди, че на 01.12.2016 г. Община Враца изпратила на „П.“ АД /н/ известие за прекратяване на договора, в което се съдържала покана за плащане на неустойката. На 06.12.2016 г. „П.“ АД /н/ изпратила на Община Враца известие за прекратяване на договора. Със споразумението от 10.04.2017 г., което валидно обвързва страните по договора от датата на подписването му, прекратеният горепосочен договор, е бил продължен с цел завършването на забавения към този момент обект, като в резултат на взаимни отстъпки и компромиси, е бил уговорен нов срок за изпълнение, конкретизирани са били общо 4 групи СМР, които да се изпълнят, и са били приети нови обезпечения, като крайния срок за изпълнение по договора е бил уговорен да приключи най-късно на 30.09.2017 г., без възможност за ново удължаване /чл. 6, ал.2/.