Решение № 598 от 02.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Румяна М. Найденова

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20231100502043 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20072263/21.12.2022 г., постановено по гр.д. № 75015/19 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 75 състав, са отхвърлени предявените от Х. М. Х., ЕГН **********, срещу Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ при МВР, ЕИК ****, осъдителни искове с правна квалификация чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за заплащане на сумата от 1 837,45 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен за периода 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г нощен труд, преизчислен в дневен коефициент 1.143, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до погасяването на задължението, както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 224,23 лева.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 25113519/11.01.2023 г., подадена от ищеца, с която се обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради противоречие с материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че има непълнота в специалната нормативна уредба в ЗМВР по въпросите за продължителността на седмичното работно време през нощта и преизчисляване на часовете положен нощен труд от държавните служители в МВР, поради което следва да се приложат по аналогия ЗДСл и чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОР3/, като съответно се преизчислят положените часове нощен труд с коефициент 1.143, както е било предвидено и за предходен период с 1

Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. В приложимата в случая Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. липсвала аналогична норма, което предполагало приложение на НСОРЗ. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – уважени изцяло.

Претендира присъждането на направените разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г. / – че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Такова възнаграждение не е спорно по делото, че е изплатено в полза на ищеца.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г. /. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 122 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.

Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период /11.2017-11.2020г./ са действали няколко подзаконови нормативни акта, а именно: НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 г.; НАРЕДБА № 8121з-36 от 7.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., изм., бр. 41 от 8.05.2020 г., отм., бр. 93 от 30.10.2020 г. и НАРЕДБА № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, oбн., ДВ, бр. 93 от 30.10.2020 г., отм., бр. 107 от 18.12.2020 г.

В горните подзаконови нормативни актове е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В първите две наредби, действащи през периода, обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен. В чл. 22, ал. 3 от третата наредба, действаща в края на исковия период, изрично е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР. Т.е. за периода след влизане в сила на НАРЕДБА № 8121з-1174 от 21.10.2020 г., обн. на 30.10.2020 г. до края на исковия период 17.11.2020 г. е налице изрична законова регламентация, която изключва възможността отработените часове нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, да бъдат преобразувани в дневни с коефициент 1.143.

3

Спорният между страните въпрос за приложимост на разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2020 г., ОСГК , с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ /в частност чл. 9, ал. 2 от наредбата/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Така формираният извод е мотивиран с липсата на празнота в ЗМВР относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете /чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА/, тъй като нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл.

187, ал. 1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата "светла" част и през нощта - в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22 часа до 6. 00 часа.

Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР и чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.

Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове – наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд.

Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни.

Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал.

1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – "8 часа дневно", независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със 4 съответните компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск – чл. 189, ал. 1 ЗМВР, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение – чл. 234, ал. 1 ЗМВР, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд – чл. 187, ал. 5 и 6 ЗМВР, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия – чл. 69, ал. 2 КСО, , пенсиониране при условията на I категория труд – чл. 69 КСО и др. Посочено е, че това разрешение съответства и на правото на ЕС /в т. ч. решение на СЕС по дело № С-262/20/.