Определение № 1815 от 15.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1815 гр. Варна, 15.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100500651 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 10906/10.02.2026г. по регистратурата на ВРС, подадена от П. Д. П. и А. П. П., чрез процесуалния си представител срещу Решение № 210/19.01.2026г. постановено по гр.д. № 13475/2024г. по описа на ВРС, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените от П. Д. П. и А. П. П. срещу Община Варна субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 о т ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с.К****, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-1897/27.11.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с.К****, местност „Е****“, с площ от 1861 кв.м., предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: пета, номер по предходен план: ***, съседи: *********; 3******; ****** и жалбоподателите са ОСЪДЕНИ да заплатят на Община Варна сумата от 438,18 евро, представляваща разноски в първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Въззивниците П. Д. П. и А. П. П., чрез процесуалния си представител заявяват становище за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и при неточен анализ на събраните по делото доказателства.

Твърдят, че Община Варна не е собственик на процесния имот, а издадения в нейна полза АЧОС има само декларативно, но не и правопораждащо действие. Посоченото в него основание за издаването му – чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС не съставлява конкретен придобивен способ, а уточненото от ответника придобивно основание – чп.25, ал.1 от ЗСПЗЗ касае имоти, които са подлежали на реституция, но не са били заявени за въстановяване на собствеността. Твърдят, че процесния имот никога не е бил коопериран и не е подлежал на 1 реституция, поради което не са приложими хипотезите на чл.19 и чл.25 от ЗСПЗЗ, съобразно които общината може да придобие собственост върху незаявени за възстановяване земеделски имоти. Позовава се и на издаденото решение № 492/2008г. на ОСЗ-Варна, с което имотът е възстановен на неидентифициран жител на с.К****, но не и на Община Варна.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените отрицателни установителни искове да бъдат уважени. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебноделоводни разноски за двете съдебни инстанции.

Прави доказателствено искане за допускане до разпит във въззивното производство на свидетеля Т**** М****** Н********, с чиито показания да установят, че ищците и техните наследодатели са упражнявали фактическа власт върху процесния имот от 1970г. до настоящия момент. Излагат, че причината да не е поискан разпита му в първоинстанционното производство е, че лицето е било извън страната.

В срока по чл.263 о т ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна Община Варна, чрез пълномощника й. Оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага, че в първоинстанционното производство е установено правото на собственост на Община Варна по отношение на процесния имот, което е възникнало на основание чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, поради това че същият е бил земеделска земя, не е бил изкупен от ползвател и не е бил заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Посочва също, че ищците не са доказали правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск, обусловен от твърденията им за придобиване на процесния имот по давност. Излага, че от доказателствата по делото е установено, че имотът не е ограден, през него навлизала селскостопанска техника за обработване на целия масив, обрасъл е с храсти и не се е обработвал през годините. Моли за оставяне без уважение на въззивната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Възразява срещу доказателственото искане на въззивниците като преклудирано, поради това че искането за разпит на свидетел е направено едва в последното проведено по делото съдебно заседание.

По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок, считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на жалбоподателите. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Направеното във въззивната жалба доказателствено искане за допускане до разпит на 1 свидетел следва да бъде оставено без уважение. Съгласно чл.266, ал.1 от ГПК във 2 въззивното производство не могат да се сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Видно е от материалите по делото, че искане за допускане до разпит на 1 свидетел е направено от ищците едва в последното съдебно заседание, като процесуалния представител признава, че е изпуснал срока да поиска това доказателство своевременно до края на първото по делото съдебно заседание. Постановения отказ за допускане на поисканото доказателство е мотивиран с настъпилата преклузия за него, поради което не е налице допуснато от съда процесуално нарушение, което да обоснове приложимост на хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК за допускането му във въззивната инстанция.

По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 10906/10.02.2026г. по регистратурата на ВРС, подадена от П. Д. П. и А. П. П., чрез процесуалния си представител срещу Решение № 210/19.01.2026г. постановено по гр.д. № 13475/2024г. по описа на ВРС.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 651/2026г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.04.2026г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивниците да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците за ангажиране на гласни доказателства чрез разпита на 1 свидетел.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3