Решение № 3298 от 15.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3298 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Г.ева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. СТ.а при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от М. Г.ева Въззивно гражданско дело № 20251100507130 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 17.04.2025г., постановено по гр.д. № 35213/2024г. на СРС, ГО, 76 състав, са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу Г. Б. Т. и М. Б. Т. обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 1/. ответникът Г. Т. е осъден да заплати 1 525, 60 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул.

“******** за периода от м.04.2021г. - м.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба /13.06.2024г./ до окончателното изплащане на задължението; 449, 82 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021г. – 07.06.2024г.; 2, 72 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода м.05.2021г. – м.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба /13.06.2024г./ до окончателното изплащане на задължението и 2/. ответницата М. Т. е осъдена да заплати 1 525, 60 лева – 1 стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул. “******** за периода от м.04.2021г. м.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба /13.06.2024г./ до окончателното изплащане на задължението; 449, 82 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021г. – 07.06.2024г.; 2, 72 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода м.05.2021г. – м.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба /13.06.2024г./ до окончателното изплащане на задължението. Със същото решение са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане от всеки един от ответниците на сума от по 0, 89 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 15.06.2021г. – 07.06.2024г.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответниците Г. Б. Т. и М. Б. Т., в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи. Конкретно се поддържа, че претендираните вземания не били установени по основание и размер, поради което исковете следвало да се отхвърлят. Сочи, че наследодателят на ответниците е починал и договорът за наем бил прекратен, а с факта на смъртта му се погасили неговите задължения. Нещо повече, по процесния договор за наем бил предоставен гаранционен депозит, който именно следва да бъде използван за погасяване на задълженията. Освен това наемодателят вероятно бил заплатил всички задължения за процесния период. Навежда съображения, че размера на вземанията се установявал единствено посредством счетоводна експертиза, каквата обаче не била назначена. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.

Въззиваемата страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения.

Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на доставената и потребена топлинна енергия и изискуемостта на вземането.

Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ " клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ 3 императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

В настоящия случай по делото е представен договор за наем на недвижим имот от 13.05.2017г., по силата на който “СМАРТ ИНВЕСТ СОФИЯ” ООД е предоставил за временно и възмездно ползване на Б.Г.Т. следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, 4 заедно с построената в него жилищна еднофамилна сграда, на два етажа, с адрес – гр. София, бул. „********, срещу задължение на наемателя да заплаща годишна наемна цена в размер на 600 лева без ДДС. Срокът на договора е до 31.12.2021г. В клаузата на чл. 3, ал. 2 страните са уговорили, че в наемната цена не са включени консумираните от наемателя разходи за ел. енергия, топлоенергия и вода, като в случай, че такива са потребени, са за сметка на наемателя, който е длъжен за срока на действие на договора да поддържа партидите за отчитане на консумативите в съответните дружества на свое име.

В изпълнение на поетото задължение, Б.Г.Т. е подал на 09.12.2020г. заявлениедекларация за откриване на партида при ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия за процесния имот. Представена е и декларация от 07.12.2020г. от новия собственик “СМАРТ ИНВЕСТ СОФИЯ” ООД, адресирана до “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с която същият е дал съгласие лицето Б.Т. да бъде купувач на топлинна енергия за срок от 13.05.2017г. до 31.12.2021г. по отношение на топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, бул. “********. Това заявление /неоспорено от ответниците/ представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на Б.Т. за сключване на договор за доставка на топлинна енергия, като е открило счетоводна партида с титуляр – посоченото лице. Чрез изразената от Б.Т. воля е породено облигационно правоотношение с ищцовото дружество на основание чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Същото е възникнало при спазване изискванията по чл. 64 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД. Между Б.Т. и ищцовото дружество е възникнало валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за посочения период, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД.

Посоченото лице е пасивно легитимирано да отговоря по предявените искове за неизпълнение на задължението за заплащане стойността на доставената в имота топлинна енергия. Наведените от въззивниците възражения за недоказаност на основанието на предявените искове са неоснователни.

Ищцовото дружество претендира

5 ангажиране отговорността на ответниците в качеството им на законни наследници на Б.Т.. Това обстоятелство се установява въз основа на представеното удостоверение за наследници от 01.07.2024г., издадено от СО – район Изгрев. В същото е удостоверена смъртта на Б.Г.Т., настъпила на 02.03.2024г., както и че негови законни наследници по права линия от първа степен са ответниците Г. Б. Т.

/син/ и М. Б. Т. /дъщеря/. В това си качество те са придобили в съвкупност всички прехвърлими права и задължения, включени в наследствената маса при откриване на наследството от техния наследодател. Отговорността им е разделна – по ½, съответстваща на притежавания от тях дял от наследствената маса /чл. 5, ал. 1 от ЗН/.

Релевираните от въззивниците възражения относно пасивната материална легитимация са неоснователни. Същите са изводими от съществуващото между техния наследодател и трето за спора лице облигационно правоотношение по договор за наем, което е непротивопоставимо на кредитора. И това е така, тъй като по делото се установи, че между “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД и Б.Т. е възникнал изричен писмен договор за доставка на топлинна енергия за исковия период.

Отговорността на купувача би могла да отпадне единствено при прекратяване на този договор като последица от прекратяване на наемното правоотношение, каквито твърдения в настоящия случай не са въведени.

Разпечатката съдържа 32 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f74e3cf-81c4-4148-bf14-885c968da8d9