Решение № 174 от 19.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Пловдив, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Марин Ст. Дишлянов, като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265000600259 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. 21 НПК.

С присъда № 20/04. 03. 2026 г. по НОХД 2736/2025 г. Пловдивският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия П. К. К. - роден на ****** г. в гр. П., живущ в същия град, с адрес ЖК „Т.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, българин, български гражданин, работещ, неженен /живущ на семейни начала/, със средно образование, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че в град Пловдив е причинил смърт по непредпазливост на Г. С. К., настъпила на 14.11.2019 г., вследствие на умишлено нанесена на 01.11.2019 г. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и на оС.ание чл.124 ал.1 пр.2 вр. чл.129 ал.2 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го е

ПРИЗНАЛ за НЕВИНЕН в това умишлено да е нанесъл на Г. С. К. тежка телесна повреда – изразяваща се в тежка черепномозъчна травма, 1 представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на оС.ание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.124 ал.1 пр.1 вр.чл.128 ал.2 от НК.

На оС.ание чл.66 ал.1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното на подсъдимия П. К. К. наказание ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

На оС.ание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК е ПРИСПАДНАЛ от така наложеното на подсъдимия П. К. К. наказание ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА лишаване от свобода времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 01.11.2019 г. до 04.01.2019 г., както и времето, през което спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 12.11.2019 г. до 09.04.2020 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Недоволен от така постановената присъда е останал частният обвинител С. К., който я е обжалвал чрез своя повереник с искане да се отмени приложението на чл. 66 НК или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл.371 т.2 НПК.

В съдебно заседание повереникът на частните обвинители, счита че следва присъдата по отношение на преквалификацията на деянието да бъде отменена и да бъде наложено наказание в рамките на първоначално повдигнатото обвинение.

Защитникът на подсъдимия, счита че така постановената присъда следва да бъде потвърдена, като правилна, обоСнована и законосъобразна.

Прокурорът даде заключение обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба, намира и приема за установено следното:

2

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С Решение № 181/19.12.2025 г. по ВНОХД 263/2025 г. Апелативен съд – Пловдив е отменил изцяло присъда № 15/13.02.2025 г., постановена по НОХД 2243/2024 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив.

При повторното разглеждане на делото производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като стриктно от съда са приложени установените правила на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие.

Въззивната инстанция не констатира допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение от категорията на съществените, което да е оС.ание за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане.

В рамките на проведеното по инициатива на защитата на подсъдимия и на самия подсъдим предварително изслушване на страните, последният е признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Първоинстанционният съд, въз оС.а на извършения от него анализ на наличните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, правилно е приел за установена фактическата обстановка, изложена в мотивите към присъдата, а именно:

Подсъдимият П. К. К. е роден на ******* г. в гр. П., живущ в същия град.

На 01.11.2019 г. подс. К. отишъл с приятелите си – свид. К. Д. и П. В. в дискотека „О.“, находяща се в гр. П., в района на бул. „С. П.“ № ***. Седнали на маса, намираща се непосредствено пред сепарето до входа за тоалетните.

Близо до тях бил негов приятел – свид. М. К.. Други посетители в заведението били свид. И. Д., В. М. и К. Ш..

Свидетелят С. Я. и В. Т. били охрана на заведението.

3

По същото време в заведението се намирал и пострадалият Г. К., който тогава бил ученик в ЕГ „П.“. Същият имал множество нарушения на правилника в училището, за които му били наложени наказания:

„Забележка“ за регистрирани над 4 забележки в дневника, относно несериозно поведение и отношение в процеса на обучение;

„Предупреждение за преместване в друго училище“ за участие в побой на ученик от ОУ „Д. Х.“;

„Забележка“ за регистрирани над 5 забележки в дневника относно несериозно поведение и отношение в процеса на обучение;

„Забележка“ за допуснати 5 отсъствия по неуважителни причини.

Накрая последвала и санкция „Преместване в друго училище“ до края на учебната 2018/2019 г. за нанесен побой на ученик от 9 клас на ЕГ „П.“.

Били провеждани консултации с педагогически съветник и оказвана обща подкрепа за преодоляване на проблемното му поведение.

На 03.06.2019 г. Г. К. бил признат за виновен в това, че на 19.12.2018 г. в гр. Пловдив, като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е причинил другиму – Ц.

Ш., лека телесна повреда – две разкъсно-контузни рани на горната устна, повърхностно изгаряне на гръдния кош, контузия на главата и контузия на дясното коляно, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди, като на оС.ание чл. 78а, ал. 6 вр. чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т.

4 от НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание обществено порицание.

Заедно с пострадалия били приятелката му свид. Н. Д., свид. С. П., свид.

А. И., свид. А. Б., свид. И. К. и свид. М. Д.. Поръчали две бутилки водка „Руски стандарт“ от по 700 мл и след това още една бутилка водка и безалкохолни.

По някое време пострадалият ходил до тоалетната, върнал се и свид. Н.

Д. го попитала дали се е друсал, защото подозирала, че може да използва наркотици. Преди знаела, че употребява такива. При това Г. К. се разкрещял и на опитите на свид. Н. Д. да го изведе навън отказал. Между нея и пострадалия се разразил скандал относно евентуалното „надрусване“ на 4 последния. Действително, при ходенията си до тоалетната, при които всеки път се блъскал в подсъдимия, Г. К. употребявал високориС.и наркотици. Близо десетина пъти тя го питала, а той отричал, крещейки. Охраната на заведението – свид. Я. и свид. Т., забелязали грубото му поведение и го предупредили да спре.

По същото време, около 04:00 – 04:30 ч. компанията на подсъдимия решила да си тръгва. Близо до изхода се намирал и пострадалият, който продължил заяждането, този път конкретно с подсъдимия, като му викал: „Ще те убия“, „Ще те смачкам“, „Майка ти ще еба, какъв си ти?!“, които реплики повторил няколко пъти. Тъй като пострадалият залитал, бил в доста неадекватно състояние и се блъскал в хората, охранителите го били извели, без да употребяват сила, просто го съпроводили навън, като пострадалият ходил много наперено и арогантно, бил си разперил ръцете настрани и постоянно бутал хората, покрай които минавал. Посетителите се ядосвали и му правели забележки, на което той предизвикателно ги канел вън пред дискотеката, за да се разберат. Вън между двете компании – тази на подсъдимия и тази на пострадалия, възникнало сбиване, но охранителите Я. и Т. ги разтървали. Пострадалият тръгнал със свид. Н. Д. пред подсъдимия към стоянката на такситата в района на бул. „С. П.“, в близост до дискотека „Б.“ и продължавал да провокира подсъдимия, като вървял с лице към него и с гръб към булеварда, с реплики: „Ти знаеш ли кой съм аз бе, путьо, ще те смачкам!“, „Майка ти да еба“, викал му: „Нещастник, палячо, ще те пребия, ще те убия!“, „Смотаняк нещастен“, като свид. Н. Д. се опитвала да го спре. Подсъдимият вървял след пострадалия, също по посока на такситата и му казал: „Ела да видим как ще стане“, при което пострадалият му казал: „Майка ти ще еба, курвенска, ще те утрепя, ще те убия, ще еба баща ти“.

Подсъдимият се почувствал засегнат, защото пострадалият наричал майка му „курва“, а баща му „педераст“. Тогава подсъдимият ударил силно с юмрук Г. К. в областта на лицето. Тъй като подсъдимият бил левичар ударил пострадалия в дясната част на лицето, в челюстта, счупвайки короните на първи и втори горни десни зъби, до нивото на венеца. Г. К. паднал по гръб на асфалта на пътното платно на булеварда и се счупила оС.ата на черепа му.

Пострадалият бил приведен по спешност за лечение в УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД 5

Пловдив в безсъзнание.

Постъпил за интензивно лечение в КАИЛ, където починал на 14.11.2019 г., без да възстанови съзнание по време на целия престой.

По делото са назначени съдебномедицинска експертиза на живо лице (л.49 ДП), комплексна съдебно-психиатричната и психологична експертиза (л.54 ДП), допълнителна комплексна съдебно-психиатрична експертиза (л.105 ДП), тройна съдебномедицинска експертиза на труп (л.9 ДП), съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л.2, л.26, л.186 ДП), съдебно-психиатрична експертиза (л.69 ДП), които са подробно описани, съпоставени и анализирани от Окръжен съд - Пловдив.

Описаната по-горе фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за безспорно установена въз оСнова на внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.

За да изясни механизма на причинените на пострадалия увреждания, тяхната медико-биологична характеристика и причината за настъпилата смърт, по делото са изготвени множество съдебномедицински експертизи.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза на живо лице № 1301/2019 г. се установява, че при освидетелстването на П. К. са били констатирани травматични увреждания в областта на шията, горните и долни крайници. Вещото лице е обсъдило механизма на получаването им и възможността същите да са причинени по начина и при обстоятелствата, установени по делото, а именно от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, или неговото тангенциално действие.

Наред с това по делото е изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която дава заключение, че подсъдимият не страда от психично заболяване и не се води на учет. Към момента на деянието е бил в нормално писхологическо състояние, не са установени белези на болестно мотивирани действия и поведение, нито пък поведението му отговаря на критериите за уплаха и смущение. Подсъдимият е с нормално функциониращи интелектуално-мнестични възможности, добра адаптивност, не са установени данни за опити да манипулира, изопачава или изкривява експертното заключение.

6

Изготвени са още 2 бр. допълнителни комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи (л.76-86, т.1 ДП и л.105-113, т.1 ДП). И трите експертизи сочат, че състоянието на подс. К. не покрива критериите на категорията „физиологичен афект“, включително такъв, предизвикан от пострадалия или друго въздействие.