Решение № 3656 от 13.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3656 гр. Варна, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20233110101301 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск от „Лено” АД против ЕТ "Амбитус - Д. Щ.“, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 163.69 евро, представляваща падежирала главница по Договор за заем бизнес кредит - Клиентски №5977/15.08.2018г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК14.06.2022г., сумата от 6069.59евро по чл.2.3, (а) и (b), представляваща падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение №1- Погасителен план от 19.09.2019г. до 18.05.2022г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК №4479/15.07.2022г. по ч.гр.д.

№7582/2022г. по описа на ВРС, на основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Ищеца „Лено" АД, сочи между него като заемодател и ЕТ "Амбитус -Д. Щ., като заемополучател и Д. И. Щ., Н. А. Щ. - солидарни и ипотекарни длъжници от друга страна, е сключен Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски №5977/15.08.2018г. с нотариална заверка на подписите и с главница на заема в размер EUR 7 700. Срокът за изплащане на заема, заедно с натрупаната договорна лихва, е 180 месеца. Договорът е обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 174, том 1, peг.

№4264, дело №174 от 2018г., при нотариус Б. В., peг. №615, като ипотекираният имот е предоставен, като обезпечение на заемната сума.

Твърди се, че ищецът е изпълнил изцяло, точно и добросъвестно задълженията си по договора за заем, като е отпуснал заемната сума в срок, съгласно уговорения за това начин. Сочи се, че след сключване на договора по посочената в същия сметка на заемодателя - „Лено" АД не са постъпвали пълни плащания по претендираните и падежиралите вноски. Поради 1 продължаващото бездействие от страна на длъжниците по заплащане на дължимите суми по договора за заем, заемодателят използвал правото си да предприеме действия по принудителното събиране на дължимите към него суми и подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист. Във връзка с подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№7582/2022г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 31 състав. Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 18.07.2022г., издадена по ч.гр.д.№7582/2022г. по описа на Районен съд - гр.Варна, 31 състав, съдът е уважил изцяло (с изключение на претендираното юрк. възнаграждение, което е уважено до 50лв.) подаденото заявление, издал е Изпълнителен лист от 18.07.2022г. и е осъдил длъжника да заплати в полза на „Лено" АД претендираните суми, който в срок е възразил, като станал причина за завеждане на настоящото дело. Претендира сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и размер. Не се оспорва сключването на процесния договор за заем. Твърди се, че за договора приложение следва да намерят разпоредбите на ЗПК, доколкото договорът е потребителски. Сочи негова недействителност на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Приема, че е налице неяснота и противоречие със законовите разпоредби при формиране размера на договорната лихва. Твърди, че в случая ЕТ е сключил договора не във връзка с търговската си дейност, тъй като договорът е сключен за погасяване на задължения на физическите лица Д. Щ. и Н. Щ.. Моли съда да отхвърли предявените искове за установяване на дължимостта на заявените в производството по ч.гр.д.№7582/2022г. суми.

Претендира присъждане на разноски.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.422 от ГПК.

По делото е приложено ч.гр.д.№7582/2022г. на ВРС в рамките на което по заявление подадено от настоящия ищец в негова полза срещу ответника по реда на чл.417 от ГПК е издадена заповед за заплащане на сумите от 163.69евро сбор от падежирали главници от погасителна вноска №17 до №48, 6 069.59евро падежирала договорна лихва за времето от 19.09.2019г. до 18.05.2022г. и 293.81лв. разноски по делото.

По настоящото дело е представено копие на договор за наем Бизнес кредит с клиентски №5977/18.05.2018г. по силата на който ищцовото дружество се е договорило с ответника в качеството му на ЕТ да му предостави кредит в размер до 7 700евро, като от тях 686евро е следвало да се изплатят към момента на подписване на договора, а останалата сума съгласно записаното в договора в чл.2.2(a-i, ii) е следвало да се изплати в срок от три работни дни от момента на изпълнение на условията по посочения договорен текст. Договорът от формална страна е редовен - подписан е двустранно и съдържа изискуемите се по закон реквизити необходими, за да бъде разглеждан като договор за предоставяне на кредит.

Договорът за заем е съпроводен с погасителен план – Приложение №1 двустранно подписан с нотариална заверка на подписите. Договорът е 2 изменен с анекс №1 от 22.06.2018г., с който са променени част от сумите усвоявани на отделните етапи и целите за които ще се използват те. Този анекс е последван от сключен на 8.08.2018г. втори анекс отнасящ се отново до същите договорни отношения, отново с нотариална заверка на подписите на страните по него и сключен на датата на учредяването на договорна ипотека от страна на ответния ЕТ в полза на ищеца срещу предоставян от него кредит в размер на 7 700евро.

Съгласно заключението на вещото лице по приетата като неоспорена ССчЕ кредитът е погасяван неравномерно, като към настоящия момент от главницата са погасени 44.41евро, погасени са 3 072.23евро лихви, 2 216.31евро неустойки, 89.48евро разноски и още 2 000евро неустойки.

Вещото лице е посочило, че за периода 19.09.2019г. до 18.05.2022г. общо се дължи главница в размер идентичен с претендираните от ищеца 163.69евро и 6 069.59евро лихви. Вещото лице е посочило, че между страните съществуват две заемни договорни отношения, като вноските правени от ответника са разпределяни между тях и това води до несъответствието да има извършени вноски на значителни спрямо кредита суми, но той да не е погасен.

От правна страна съдът намира, че страните по делото са встъпили в заемни договорни отношения по силата на който настоящият ищец е отпуснал на ответното ЕТ кредит, погасяването на кредитното задължение е било уговорено в погасителен план, като видно от заключението на вещото лице той не е бил спазван и това е довело до това заплащаните погасителни вноски да бъдат разпределяни за погасяване на неустойки в голямата си част и едва след това за погасяване на договорни лихви и главница.

Съставът не възприема възражението на ответната страна относно договореният размер на възнаградителната лихва, твърдящо, че тя е уговорена при условията на нищожност, тъй като надвишава трикратно размера на законната лихва. Отпуснатият кредит следва да се разглежда като договорно отношение към което са относими разпоредбите на ЗПК, който единствен поставя граница относно размера на договорена възнаградителна лихва и разходи по кредит в размер на пет пъти законната лихва или 50% поради което не може да се приеме, че тази уговорка е сключена при накърняване на добрите нрави. Що се отнася до второто възражение на ответника, че чл.2.4, б.d от договора е нищожен поради противоречие с чл.76 от ЗЗД съдът намира, че с подписването на договора страните са се възползвали от възможността на ал.1 от този законов текст да определят последователността на погасяване на задължението и това не нарушава принципа за свобода на договарянето, тъй като законът в тази си част не е императивен, а дава възможност със своята ал.1 страните да договарят как ще се извършва погасяване на задълженията им и едва с ал.2 от същия текст се уреждат тези отношения при условие, че страните не са договорили друго.

Воден от изложеното съставът приема, че ответния ЕТ в рамките на поето задължение по заемен договор дължи на ищеца в качеството му на свой кредитор по договор за креди №5977/18.05.2018г. сумите от 163.69евро главница и 6 069.59евро лихви за времето от 19.09.2019г. до 18.05.2022г. и исковете следва да бъдат уважени изцяло, като се приеме, че посочените суми присъдени в рамките на заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК се дължат .

3

Предвид направеното искане и представените доказателства ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по заповедното и исковото производства разноски в размери съответно от 393.81лв. по заповедното и 581.02лв. по исковото производство.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца „Лено“ АД, ЕИК203217465 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №96, ет.7 и ответното ЕТ „Амбитус - Д. Щ.“ ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ***, че едноличният търговец дължи на ищцовото дружество сумите от 163.69евро главница и 6 069.59евро лихви за времето от 19.09.2019г. до 18.05.2022г. по договор за заем бизнес кредит с клиентски №5977/18.05.2018г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда-14.06.2022г. до окончателното и изплащане, присъдени по заповедното гр.д.№7582/2022г. на ВРС на осн. чл.422 от ГПК.

ОСЪЖДА ЕТ „Амбитус - Д. Щ.“ ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.Варна, *** да заплати на „Лено“ АД, ЕИК203217465 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“№96, ет.7 следните разноски 393.81лв. по заповедното производство и 581.02лв. по исковото производство, на осн. чл.78 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна с въззивна жалба в двуседмичен срок от уведомяването.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4