Определение № 3956 от 05.07.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1575/2023
- Вид
- Определение № 3956
- Подписан
- 05.07.2023
- В сила
- 07.09.2023
- Състав
- ФИЛИП СТОЯНОВ РАДИНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3956 гр. Бургас, 05.07.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20232120101575 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявен от М. Т. Д. и Р. К. Д. срещу Й. И. К., иск за установяване в отношенията между страните, че ищците не дължи на ответника сумата от сумата от 1400 лева, представляваща непогасен остатък от задължение за съдебно – деловодни разноски направени по гр. д. № 5198/2020 г. на РС - Бургас, в. гр. д. № 1753/2021 г. на ОС – Бургас и по гр. д. (К) № 1315/2022 г. на I г. о. на ВКС, за които суми са постановени Решение № 662/07.07.2021 г. по гр. д. № 5198/2020 г. на РС - Бургас, Решение № 647/16.12.2022 г. по в. гр. д. № 1753/2021 г. на ОС – Бургас и Определение № 50476/17.11.2022 г. по гр. д. (К) № 1315/2022 г. на I г. о. на ВКС, Изпълнителен лист № 1343/15.12.2022 г. по гр. д. № 5198/2020 г. на РС – Бургас и Изпълнителен лист № 1396/30.12.2022 г. по гр. д. № 5198/2020 г. на РС Бургас, като се отрича правото на принудително изпълнение по образуваното Изпълнително дело № 41/2023 г. по описа на ЧСИ И. Божилова с рег. № 800 на КЧСИ с РД ОС-Бургас, на основание чл. 439 ал. 1 от ГПК.
Твърди се, че ищците с молба до ЧСИ са извършили прихващане на част от вземанията по процените изпълнителни листи със свое вземане срещу ответника за съдебноделоводни разноски по гр. д. № 5423/2022 г. на РС – Бургас, а останалата част от вземанията по изпълнителните листи са заплатени по банков път на 09.02.2023 г. с превеждане на сумата от 1831 лева. По изложените съображения, ищците считат, че са погасили изцяло задълженията си по издадените в полза на ответника изпълнителни листи.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на иска. Сочи се, че решението по гр. д. № 5423/2022 г. на РС – Бургас не е влязло в сила, поради което прихващането не е породило действие.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищците поддържат иска.
1
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Приобщено в цялост по настоящото производство е копие от изпълнително дело № 41/2023 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова рег. № 800 по КЧСИ, с район на действие ОС – гр. Бургас. Видно от материалите по изпълнителното дело, същото е образувано на 18.01.2023 г., при условията на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ /л. 38 и л. 39/, по молба на взискател Й. И. К. срещу длъжници М. Т. Д. и Р. К. Д. за събиране на сумите по издаден Изпълнителен лист № 1343/15.12.2022 г. по гр. д. № 5198/2020 г. на РС – Бургас и Изпълнителен лист № 1396/30.12.2022 г. по гр. д. № 5198/2020 г. на РС – Бургас , издадени въз основа на Решение № 662/07.07.2021 г. по гр. д. № 5198/2020 г. на РС - Бургас, Решение № 647/16.12.2022 г. по в. гр. д. № 1753/2021 г. на ОС – Бургас и Определение № 50476/17.11.2022 г. по гр. д. (К) № 1315/2022 г. на I г. о. на ВКС , а именно сумата от 1400 лева, представляваща непогасен остатък от задължение за съдебно – деловодни разноски направени по гр. д. № 5198/2020 г. на РС - Бургас, в. гр. д. № 1753/2021 г. на ОС – Бургас и по гр. д. (К) № 1315/2022 г. на I г. о. на ВКС. От изготвените покани за доброволно изпълнение от 23.01.2023 г. до длъжниците се установява, че към този момент задълженията по изпълнителното дело възлизат на общо 3364,40 лева /л. 68 и л. 71/. По изпълнителното дело са приложени два броя платежни нареждания от 31.01.2023 г., от които се установява, че ищците по делото са превели по сметка на ЧСИ Ивелина Божилова рег. № 800 по КЧСИ, с район на действие ОС – гр. Бургас сума в общ размер от 3451,40 лева за погасяване на задълженията по изпълнително дело № 41/2023 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова рег.
№ 800 по КЧСИ, с район на действие ОС – гр. Бургас /л. 95 и л. 96/, а с платежно нареждане от 03.02.2023 г. сумата от 3026 лева е преведена от ЧСИ на процесуалния представител на ответника /л. 97/. От приложеното към изпълнителното дело платежно нареждане от 09.02.2023 г., 12:59 часа се установява, че процесуалният представител на ищците е превел по сметка на ЧСИ Ивелина Божилова рег. № 800 по КЧСИ, с район на действие ОС – гр.
Бургас сума в общ размер от 1831 лева за погасяване на задълженията по изпълнително дело № 41/2023 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова рег. № 800 по КЧСИ, с район на действие ОС – гр. Бургас /л. 114/, а след това същият е депозирал по изпълнителното дело молба от 09.02.2023 г., 13,34 часа към която е приложен документ наименуван „Изявление за прихващане“ /л. 112/, връчено на взискателя на 22.02.2023 г., видно от разписката на л. 127 (гръб) от делото. По изявлението за прихващане взискателят е взел становище, че всички негови вземания по изпълнителното дело са удовлетворени, поради което прихващането не може да породи действие /л. 129/.
С разпореждане на ЧСИ от 07.04.2023 г. изпълнителното производство е приключено цялостно погасяване на задълженията към взискателя по делото /л. 133/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
С исковата молба се претендира установяване в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника процесните суми, тъй като същите са погасени чрез плащане, осъществено по банков път на 09.02.2023 г. за сумата от 1831 лева, както и чрез прихващане за остатъка от задълженията по изпълнителното дело. От приобщените по делото покани за доброволно изпълнение от 23.01.2023 г. до длъжниците се установява, че към този момент задълженията по изпълнителното дело възлизат на общо 3364,40 лева /л. 68 и л. 71/, а от приложените по изпълнителното дело два броя платежни нареждания от 31.01.2023 г., се установи, че ищците по делото са превели по сметка на ЧСИ Ивелина Божилова рег. № 800 по КЧСИ, с район на действие ОС – гр. Бургас сума в общ размер от 2
3451,40 лева за погасяване на задълженията по изпълнително дело № 41/2023 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова рег. № 800 по КЧСИ, с район на действие ОС – гр. Бургас /л. 95 и л.
96/ и с платежно нареждане от 03.02.2023 г. сумата от 3026 лева е преведена от ЧСИ на процесуалния представител на ответника /л. 97/, тоест задълженията по изпълнителното дело, ведно с разноските са изцяло платени преди твърдяното от ищците прихващане и плащане от 09.02.2023 г.
От изложеното е видно, че при предявяване на иска за ищците е съществувал правен интерес за водене на делото, доколкото с исковата молба се иска уважаване на иска, поради погасяване на задълженията чрез плащане, осъществено по банков път на 09.02.2023 г. за сумата от 1831 лева, както и чрез прихващане за остатъка от задълженията дължими по все още висящото към момента на предявяване на иска изпълнително дело, без да се споменава нищо за извършено от ищците цялостно погасяване на вземанията преди депозирането на изявление за прихващане и плащането от 09.02.2023 г., респ. преди завеждане на делото.
Впоследствие обаче, се установи, че вземанията на ответника са били изцяло погасени, поради плащане от ищците /с двете платежни нареждания от л. 95 и л. 96 от делото/ преди прихващането и плащането от 09.02.2023 г., респ. преди завеждане на делото, което означава, че ищците първо са заплатили изцяло задълженията си към ответника, съобразно посоченият им с поканите за доброволно изпълнение размер на дълга, след което са завели настоящото дело. В тази насока са и твърденията на ответника, който в отговора на исковата молба сочи, че е изцяло удовлетворен преди ищците да депозират изявление за прихващане по изпълнителното дело, респ. преди завеждане на настоящото дело. Това твърдение се подържа от ответника още в изпълнителното производство, когато същият е взел становище по изявлението за прихващане на длъжниците /л. 129/. Изложеното води до извод, че поради извършеното от ищците цялостно погасяване на задълженията си към ответника, не съществува правен спор, респ. правен интерес от установяване, че вземанията са погасени чрез по-късни плащания – твърдяното от ищците с исковата молба плащане, осъществено по банков път на 09.02.2023 г. за сумата от 1831 лева, както и чрез прихващане за остатъка от задълженията. При установено цялостно погасяване на вземанията по изпълнителните листи чрез плащане от длъжника, иск по чл. 439 от ГПК, основаващ се единствено на твърдения за погасяване на задълженията чрез плащане, осъществено по банков път на 09.02.2023 г. за сумата от 1831 лева, както и чрез прихващане за остатъка от задълженията по изпълнителното дело, е процесуално недопустим поради липсата на правен интерес, тъй като неяснотата в правното положение между страните (обуславяща правния интерес) няма да бъде отстранена със силата на пресъдено нещо.
Друг е въпросът, че ако ищците смятат, че по изпълнителното дело има надплатени суми (недължимо платени суми) може да иска възстановяване на тези суми в рамките на производство различно от настоящото.
Съдът следи за допустимостта на производството във всеки етап, докато делото е висящо пред него и ако постановявайки решението, при анализа на доказателствата, констатира неговата недопустимост го прекратява.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от М. Т. Д. и Р. К. Д. срещу Й. И. К., иск за установяване в отношенията между страните, че ищците не дължи на ответника сумата от сумата от 1400 лева, представляваща непогасен остатък от задължение за съдебно – деловодни разноски направени по гр. д. № 5198/2020 г. на РС - Бургас, в. гр. д.
№ 1753/2021 г. на ОС – Бургас и по гр. д. (К) № 1315/2022 г. на I г. о. на ВКС, за които суми са постановени Решение № 662/07.07.2021 г. по гр. д. № 5198/2020 г. на РС - Бургас, Решение № 647/16.12.2022 г. по в. гр. д. № 1753/2021 г. на ОС – Бургас и Определение № 50476/17.11.2022 г. по гр. д. (К) № 1315/2022 г. на I г. о. на ВКС, Изпълнителен лист № 1343/15.12.2022 г. по гр. д. № 5198/2020 г. на РС – Бургас и Изпълнителен лист № 1396/30.12.2022 г. по гр. д. № 5198/2020 г. на РС - Бургас, като се отрича правото на принудително изпълнение по образуваното Изпълнително дело № 41/2023 г. по описа на ЧСИ И. Божилова с рег. № 800 на КЧСИ с РД ОС-Бургас, е недопустим, поради липса на 3 правен интерес, поради което производството по него следва да бъде прекратено.
Според чл. 78 ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. С оглед своевременно направеното искане и обстоятелството, съдът намира, че в полза на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, което съдът определя в размер на 800 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1575/2023 г. на РС-Бургас, образувано по предявен предявеният от М. Т. Д., ЕГН ********** и Р. К. Д., ЕГН ********** и двамата с адрес *************** срещу Й. И. К., ЕГН ********** с адрес ***********, иск по чл. 439 ал. 1 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника сумата от 1400 лева, представляваща непогасен остатък от задължение за съдебно – деловодни разноски направени по гр. д. № 5198/2020 г. на РС Бургас, в. гр. д. № 1753/2021 г. на ОС – Бургас и по гр. д. (К) № 1315/2022 г. на I г. о. на ВКС, за които суми са постановени Решение № 662/07.07.2021 г. по гр. д. № 5198/2020 г. на РС - Бургас, Решение № 647/16.12.2022 г. по в. гр. д. № 1753/2021 г. на ОС – Бургас и Определение № 50476/17.11.2022 г. по гр. д. (К) № 1315/2022 г. на I г. о. на ВКС, Изпълнителен лист № 1343/15.12.2022 г. по гр. д. № 5198/2020 г. на РС – Бургас и Изпълнителен лист № 1396/30.12.2022 г. по гр. д. № 5198/2020 г. на РС - Бургас, като се отрича правото на принудително изпълнение по образуваното Изпълнително дело № 41/2023 г. по описа на ЧСИ И. Божилова с рег. № 800 на КЧСИ с РД ОС-Бургас.