Решение № 82 от 07.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Пловдив, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20235330115418 по описа за 2023 година

Производството е по обективно комулативно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД и по чл. 55 ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът З. Г. З. ЕГН **********, с адрес: гр. П......... ул. „З.........Е. И...., Булстат............, гр.

П......., ул. „Б..........., в исковата си молба против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ........... със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска" №29, ет. 7, представлявано от Н..... П..... П......., е поискал от съда, да прогласи нищожността на клаузата на чл. 8 от договора за кредит от .......... като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да осъди „СИТИ КЕШ" ООД да върне на ищеца сумата от 148,77 лева, представляваща платена без основание неустойка по договора за периода от 04.02.2020г. до 20.10.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на ...........е сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 400,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,05%, годишен процент на разходите - 49,79%.

Съгласно чл.6 от договора, договорът за заем следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен 1 доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и иепогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

В случай на неизпълнение отстрана па кредитополучателя на условията визирани в чл.6 от договора, респ. на чл. 9 от ОУ към договора за кредит от договора, същият дължал неустойка визирана в чл.8 на кредитора в размер на 148,77 лева, която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка.

Твърди, че е усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължал плащания за неустойка.

Твърди, че за да заобиколят материално - правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал.

4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми - гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляли законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Твърди, че неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес бил да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Нямало житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора, да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишавал от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично било, след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.

Твърди, че неустойката по спорния договор имала санкционен характер, но поставянето па условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели да създаде предпоставки за начисляването на неустойката.

2

Ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ............, гр. София, взема становище за неоснователност на предявените искове, като твърди, че същите са неоснователни и излага доводи за това.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не са спорни обстоятелствата относно сключването на процесния договор, условията по кредита – че се касае до отпусната сума в размер на 400 лева при ГЛП 40,05 % и ГПР 49,79 %, както и факта на усвояване на кредитния лимит от ищцата.

В чл. 6 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция. В чл. 8 от договора е уговорено, че ако заемателят не изпълни задължението си да предостави обезпечение в срока, то той дължи неустойка в размер на 148,77 лева, която неустойка се заплаща разсрочено, ведно с погасителните вноски по кредита.

Твърденията на страните напълно съвпадат и по отношение на обстоятелството, че задължението по чл. 8 от договора не е включено в ГПР по кредита.

В производството е изготвено и прието заключение по съдебно - счетоводна експертиза, което съдът кредитира в цялост като пълно и компетентно изготвено. Вещото лице посочва, че платената сума за неустойка в периода от 04.02.2020 г. до 20.10.2023 г. от ищеца е в размер на 148,77 лева.

По искът с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД:

Съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности. Потребителят З. З., следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

За да избегне заплащането на уговорената в чл. 8 от договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят следва да осигури в изключително кратък срок – само три дни – един от два вида обезпечение – гаранция от банка или поръчителство. Предвид изложеното, видно е, че кредитодателят е поставил практически неизпълними за уговорения кратък срок изисквания, които са и икономически неоправдани с оглед ниската стойност на отпуснатата сума.

Ето защо, вземането по неустоечната клауза за кредитора е предвидимо и очаквано.

Смисълът на обезпеченията е, да се предпази кредиторът от последиците от длъжниковото неизпълнение. От факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора, не могат да произтекат други вреди, освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепва с неустойка (при това – близка по размер до размера на дълга) неизпълнението на 3 задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено увеличение на размера на дълга. При това положение, макар и формално задължението по чл.8 от процесния договор за потребителски кредит да е уговорено като неустоечно, всъщност то създава основание за едно допълнително възнаградително плащане в полза на кредитодателя.

Като се съобразят горните изводи, става явно, че задължението за заплащане на сума в размер на 148,77 лева въз основа на процесната договорна клауза съставлява разход по кредита, дължим от потребителя, а не неустойка от неизпълнение на негово задължение, каквито са възраженията на ответника. С оглед на това обстоятелство, тази сума е следвало да бъде включена в ГПР, доколкото съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК: „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Това не е било сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР (49,79 %) не отговаря на действителния. Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това е така, понеже целта на разпоредбата е да се осигури на потребителя ясна и точна информация за реалните параметри на договора за кредит.

Изложеното по-горе води до извода, че е налице нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК – в договора за потребителски кредит не е посочен годишният процент на разходите по кредита.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Касае се до особен вид изначална недействителност, тъй като причините за нея са били налице още при сключването на договора (Определение № 50536 от 3.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията П.... Х..........). По аргумент за по-силното основание не пораждат действие като изначално недействителни и отделните договорни клаузи. В настоящия случай, доколкото съдът е сезиран с въпроса относно валидността на клаузата на чл. 8 от процесния договор, следва да се приеме, че тя е недействителна на основание чл. 22 от ЗПК – поради нарушение на императивните норми на ЗПК.

По искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД:

С оглед приетото от съда по делото, че клаузата за неустойка е недействителна и предвид изложеното, от приетото заключение на вещото лице, че по признатата за недействителна клауза на чл.8 от договора ищецът З. З. е заплатила на ответника парична сума в размер на 148,77 лева, ответникът следваше да докаже, че има основание да задържи платената сума.

Ето защо и въз основа на всичко изложено, искът за връщане на недължимо платеното е основателен и доказан по основание и размер, а ответникът следва да бъде осъден да възстанови сумата, която е получил.

С оглед изхода от спора на З. З. следва да се присъдят разноски, които са в общ размер на 260,00 лева, от които 100,00 лева за заплатена държавна такса и 160,00 лева за 4 възнаграждение на вещо лице.

Към съда е отправено искане да присъди възнаграждение в по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА.

Настоящият състав намира, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на 480,00 лева с ДДС, които следва да се присъдят на процесуалния представител адв. Е. И......

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА в отношенията между З. Г. З. ЕГН **********, с адрес: гр.

П....., ул. „З........ Е. И.......... Булстат .........., гр. П........., ул. „Б......... и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК.............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска" №29, ет. 7, представлявано от Н....П.....П........ клаузата на чл. 8 от договора за кредит от ................като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.