Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 124 от 18.03.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 143/2026
Вид
Решение № 124
Подписан
18.03.2026
Състав
Ивайло Христов Родопски, Катерина Въткова Ненова, Невена Пламенова Великова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 109 · Закон за собствеността
  • чл.109 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Невена Пл. Великова

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20261800500143 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 159/14.07.2025 г., постановено по гр.д. № 26/2024 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин (ЕПРС) е осъдил, на основание чл.109 от Закона за собствеността И. И. Г., ЕГН ********** и З. И. Г., ЕГН **********, двамата с настоящ адрес: с.О., О. Г. М., С. о. със съдебен адрес: гр.С., ул. „Б.“ № **, чрез адв.Ц. да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца П. И. П., ЕГН **********, гр.С., ул. „К.

Ф.“ № ***, чрез пълномощника адв.М. М. - САК със съдебен адрес: гр.Е.П., О.

Е. П., С.а о., пл. „С. Н. Ч.“ № * да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху собствения му недвижим имот, находящ се в с.О., О. Г.

М., С. о. с площ от 403 кв.м, който по регулационния план на селото одобрен със Заповед № 2439/1966 г. и изменен със Заповед № 344/01.11.2017 г. съставлява имот с планоснимачен номер ***, за който е отреден УПИ ХVI *** в квартал ** при съседи и граници по скица: улица, УПИ *** - ***, УПИ IV-*** и УПИ II-***, като премахнат водопроводната шахта, заедно с изградената водопроводна мрежа към нея извън границите на имота на ищеца П. И. П.;

ОТХВЪРЛИЛ Е иска, с правно основание чл.109 от Закона за собствеността предявен от П. И. П. срещу И. И. Г. и З. И. Г. - за осъждане на ответниците И. И. Г. и З. И. Г. да преустановят неоснователните си действия, 1 като разрушаване на оградата находяща се между УПИ Ш-*** и УПИ ХУ1*** двата в квартал ** по плана на с.О., О. Г. М., С. о. и да премахнат два броя лози, находящи се в средата на имота на ищеца, представляващ урегулиран поземлен имот, находящ се в с.О., О. Г. М., С. о. с площ от 403 кв.м, който по регулационния план на селото одобрен със Заповед № 2439/1966 г. и изменен със Заповед № 344/01.11.2017 г. съставлява имот с планоснимачен номер ***, за който е отреден УПИ ХVI -*** в квартал ** при съседи и граници по скица: улица, УПИ *** - ***, УПИ IV-*** и УПИ II-***, като неоснователен и недоказан.

С решението си съдът е възложил разноските в полза на ищеца, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, ответниците и настоящи въззивници И. и З. Г.и, чрез адвокат В. Ц. обжалват решението само В ЧАСТТА, С КОЯТО Е ОСЪДИЛ ОТВЕТНИЦИТЕ ДА премахнат водопроводната шахта, заедно с изградената водопроводна мрежа към нея извън границите на имота на ищеца П. И. П., като молят същото да бъде отменено като недопустимо, евентуално – като неправилно и незаконосъобразно, а предявения иск да бъде отхвърлен. В жалбата са изложени редица доводи във връзка с направените оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон.

В ОСТАНАЛАТА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ РЕШЕНИЕТО, КАТО

НЕОБЖАЛВАНО Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.

Считат, че е недопустимо да се претендира по негаторен иск преустановяване на неоснователно действие на съсед чрез премахване на водопроводна шахта, която се намира в имота на самия ищец, а погрешно съдът е посочил, че е в техния имот, както и да се премахва водопроводна мрежа под земята на двата имота, които съществуват от около 50 години и по никакъв начин ищецът не е доказал да са изградени и прокарани от ответниците.

Претендират разноски пред ЕПРС и пред СОС.

Депозирали са и частна въззивна жалба срещу определение № 767 от 28.10.2025 г., постановено по гр. д. № 26/2024, по описа на Районен съд Елин Пелин, с което е оставено без уважение искането по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, за изменение на Решение № 159 от 14.07.2025 г., постановено по гр.д. № 26/2024 г., по описа на РС Елин Пелин, направено от адвокат В. Ц. от САК, пълномощник на ответниците И. И. Г. и З. И. Г., в частта за разноските.

Навеждат оплаквания, че се касае за три обективно кумулативно съединени иска, като по всеки един от тях се дължи възнаграждение за процесуално представителство, а тъй като ЕПРС е уважил само единия иск, на ответниците следвало да се присъди адвокатско възнаграждение и за двата отхвърлени иска.

В о.с.з., проведено на 11.03.2026 година частните въззивници са оттеглили искането си настоящият съд да се произнесе по реда на чл.248, ал.3 от ГПК, тъй като междувременно с влязло в сила определение рег.№ 1995 / 16.12.2025 година, по описа на СОС, Първи въззивен граждански състав, постановено по въззивно частно гражданско дело № 1077, по описа за 2025 година е решен въпросът за разноските, поради което частната жалба не следва да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна и първоначален ищец П. И. П. не е подал отговор на въззивната жалба

2

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Софийски окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от съдия от Районен съд – Елин Пелин, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

При проверка по реда на чл. 269 от ГПК - за процесуалната допустимост на решението, което е обжалвано изцяло, съдът намира, че то се явява процесуално допустимо: налице е гражданскоправен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, като компетентен да се произнесе съобразно правилата за родова и местна компетентност се е явявал ЕПРС. Налице са били положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска и не са били налице отрицателни процесуални предпоставки, водещи до погасяване правото на иск. Съдът се е произнесъл именно по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

От събраните писмени и гласни доказателства по казуса се установява, че с договор за доброволна делба на недвижими имоти рег. № 2038/14.12.2018 г., по описа на нотариус Градинарова с район на действие РС Елин Пелин, П.

И. П. е получил в дял и е единствен собственик на следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот, находящ се в с.О., О. Г. М., С. о. с площ от 403 кв.м, който по регулационния план на селото одобрен със Заповед № 2439/1966 г. и изменен със Заповед № 344/01.11.2017 г. съставлява имот с планоснимачен номер ***, за който е отреден УПИ ХVI -*** в квартал ** при съседи: улица, УПИ III - ***, УПИ IV- *** и УПИ II-***. И. И. Г. и съпругата му З. И. Г. са получили в дял следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот, находящ се в с.О., О. Г. М., С. о. с площ от 403 кв.м, който по регулационния план на селото одобрен със Заповед № 2439/1966 г. и изменен със Заповед № 344/01.11.2017 г. съставлява имот с планоснимачен номер III***, в кв.**, при посочени съседи.

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ** дело № ****/1997 г. по описа на нотариус при Районен съд Елин Пелин, Иван П. И. дарил на сина си П. И. П. следния свой собствен недвижим имот: ид.част от дворно място находящо се в с.О., С. област, съставляващо парцел III-*** в кв.** по плана на с.О., С. област, заедно с една стая и мазе от жилищната постройка, застроена върху дворното място, цялото с площ от 806 кв.м.

3

От удостоверение за данъчна оценка издадена от О. Г. М. е видно, че недвижим имот планоснимачен номер *** от **** квартал ** УПИ ХVI-*** е записан на името на П. И. П..

Видно от протокол за пломбиране на водомер № ******* /15.01.2024 г. с абонатен № ********, абонат се явява И. И. Г., удостоверяващ поставянето на пластмасова пломба № ******* на водомер ****/********, а от приемателно-предавателен протокол №*******6 от 15.01.2024 г. издаден от ЕООД В. и к., че на клиент И. И. Г. с обект О. – н а къщата е поставен нов водомер.

От заключението на изслушаната пред районния съд съдебнотехническа експертиза и схема към нея се установява, че в имота на ищеца непосредствено до оградата има водомерна шахта обозначена с 1, а непосредствено до оградата, от другата й страна срещу посочената по-горе шахта също има водомерна шахта в имота на ответниците, обозначена с 2.

В шахтата в имота на ищеца съществуват два спирателни крана, които може да бъдат премахнати, тъй като са слабо място на водопроводната мрежа, като посочената шахта може да бъде засипана, тъй като ответникът е преместил водомера си в изградената в имота му шахта, а шахтата в имота на ищеца не е необходимо да съществува. Ответниците захранват имота си чрез водопроводна връзка, която минава през имота на ищеца - през шахта 1 и достига до шахта 2. От двете страни на оградата и в двата имота има ло по една водомерна шахта. Старата шахта съществувала преди делбата в имота на ищеца.

След така установеното от фактическа страна, съдът възприе следните правни изводи:

Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил 4 неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

Понякога извършеното от ответника нарушение ясно демонстрира пречене на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.

Други такива случаи са например, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него.

В настоящия казус обаче настоящият въззивен състав счита, че не са налице от една страна такива действия, извършени от ответниците, които съществено да ограничават и застрашават необезпокояваното упражняване на правото на собственост на ищеца, тъй като от една страна последният не установява в условията на пълно и главно доказване, че ответниците са изградили процесните водопроводна шахта и водопреносни тръби, нито че същите съществено застрашават спокойното упражняване на правата му, а от друга – видно от изложеното в СТЕ шахтата се намира в имота на ищеца и същият разполага с автономно и свободно право да я засипе, тъй като се намира в неговия патримониум, а касателно водопреносните тръби в двата имота на страните, ищецът също не е доказал те да са изградени от ответниците, нито че се намират в противовес с правните и подзаконови 5 нормативни изисквания, нито че в значителна степен застрашават спокойното упражняване на правото му на собственост по предназначение и в пълен обем, а още по-малко са причинени от преки или косвени действия от страна на ответниците.