Решение № 3041 от 14.09.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3041 гр. Варна, 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. С. при участието на секретаря А.Ст. А. като разгледа докладваното от М. С. Гражданско дело № 20233110100314 по описа за 2023 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „***“ ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***, ул.*** №***, с която се претендира да бъде осъдено „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, район ***, ул. „***“ №*** да му заплати сумата от 14 732,30 лв с ДДС- неплатена част от цената за доставена стока /дизелово гориво/ по договор за продажба, за която са издадени две фактури с №*** от ***г на стойност 10 453,36 лв с ДДС, по която има частично плащане на 11.09.2022г от 5000 лв и с №*** от 31.08.2022г на стойност 9 278,94 лв с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 11.01.2023г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: между страните бил сключен формален /писмен/ договор, съобразно който ищецът като продавач доставил на ответника като купувач стока /дизелово гориво/, за която са издадени две фактури с №*** от 31.07.2022г на стойност 10 453,36 лв с ДДС, по която има частично плащане на 11.09.2022г от 5000 лв и с №*** от 31.08.2022г на стойност 9 278,94 лв с ДДС. Дължимата цена за получената стока не била платена на уговорения падеж – седем дни след издаване на съответната фактура. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник. В проведеното по делото на 07.09.2023г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства – Договор за доставка на горива; фактури № ***/***г., и №***/***г.;

1 товарителница; банково извлечение за периода от 19.09.2022г. до 19.09.2022г.; справка от търговски регистър, се установява съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание чл. 327 ал.1 вр. чл. 318 ал. 1 ТЗ.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за държавни такси /768,92лв./ и възнаграждение за адвокат /2800лв./ са в общ размер от 3568,92 лв.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 327 ал.1 вр. чл. 318 ал. 1 ТЗ „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, район ***, ул. „***“ №*** да заплати на „***“ ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.*** ***, ул.*** №*** сумата от 14 732,30 лв с ДДС - неплатена част от цената по договор за продажба на стоки /дизелово гориво/, за която са издадени две фактури с №*** от 31.07.2022г на стойност 10 453,36 лв с ДДС, по която има частично плащане на 11.09.2022г от 5000 лв и с №*** от 31.08.2022г на стойност 9 278,94 лв с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 11.01.2023г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „***“ ЕООД с ЕИК *** да заплати на „***“ ООД ЕИК *** сумата от 3568,92 лева, представляващи разноски по настоящото дело.

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2