Определение № 69 от 17.04.2022, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. Бургас, 15.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно търговско дело № 20222001000044 по описа за 2022 година Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частната жалба на Н., представлявана от В. П. директор на дирекция „Държавни вземания“, против решение

№660018/14.02.2022 год. по т.д.№187/18 год. по описа на Окръжен съд Бургас, в частта му, с която е прекратено производството по делото за установяване съществуването и дължимостта на публични вземания в общ размер на 885 164,90 лв., неприети в производството по несъстоятелност срещу „Г. с.“ ООД, както и в частта му, в която агенцията е осъдена да заплати сума в размер на 10 516,69 лв. извършени от ответната страна разноски, съразмерно частта от иска, производството по която е прекратено.

В частната жалба се сочи, че определението е неправилно и незаконосъобразно.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд относно ненадлежното предявяване на публичните вземания, предмет на иска в прекратената му част в производството по несъстоятелност срещу длъжника „Г. с.“ ООД. Заявява се, че процесните публични вземания са били предявени от Н. с молба от 03.10.2017 година, като на страница втора и трета от същата подробно са изброени изпълнителните основания за възникване на публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски. Сочи се, че към молбата е приложена справка за размера на публичните вземания по отделни основания, с посочване размера на всяко едно от вземанията главница и лихви, както и датата, до която са начислени вземанията за лихви, а именно 27.09.2017 година. В жалбата се твърди, че част от публичните вземания са установени с ревизионен акт, а поради обстоятелството, че част от установените в акта вземания са били установени от длъжника с подадени от последния справки-декларации по ЗДДС, впоследствие обхванати от акта, 1 то с молбата от 03.10.2017 год. са предявени само новоустановени вземания.

Твърди се, че към молбата за предявяване са приложени също заверени копия на изпълнителните основания на публичните вземания за данъци, такси и задължителни осигурителни вноски, а именно ревизионен акт, справкидекларации по ЗДДС, декларации по член 92 от ЗКПО , декларации образец 6 и акт за установяване на задължения.

Жалбоподателят поддържа, че молбата с правно основание член 685 алинея 2 от ТЗ не въвежда спорно между кредитора и длъжника право, което ще бъде признато или отречено от съда със сила на присъдено нещо, а се заявява правното твърдение на кредитора, че е титуляр на вземане с определен произход и размер спрямо длъжника и чието съществуване се установява от представените с молбата доказателства. Оспорва се извода на съда, че определянето на размера и основанието на всяко вземане не може да се извършват чрез документите, приложени към молбата за предявяване.

Поддържа се, че производството за предявяване на вземанията и произнасянето по тях от синдика и съда по несъстоятелността не се регламентирани от законодателя като искови производства, за да бъдат приложени разпоредбите на ГПК по отношение на нередовната искова молба и последиците от неотстраняване на нейните нередовности. Дори и да се приеме, че са налице нередовности на молбата за предявяване на неприетите в производството по несъстоятелност публични вземания, тази нередовност не може да доведе до недопустимост на исковата претенция по член 694 от ТЗ, тъй като макар и свързани, двете производства имат различна регламентация, както по отношение на предпоставките за тяхното започване и развитие, така и по отношение на крайния съдебен акт, с който те приключват, и неговите последици. Твърди се, че фактическите състави на възникване и настъпване на изискуемостта на публичните вземания е уредена в закона и по съществото си представлява правна квалификация на твърдяното право, а не фактическа, която следва да бъде доказана от държавата като кредитор.

Заявява се, че съдът по несъстоятелността не е давал указания на НАП за отстраняване на нередовности в молбата за предявяване на публичните вземания, тоест е счел, че същите са достатъчно ясно конкретизирани. Поради това, дори и да се приеме становището на първоинстанционния съд, че молбата за предявяване може да се приравни на искова молба и съответно към нея се прилагат изисквания като към искова молба, в конкретния случай не е налице пропуск, изразяващ се в неизпълнение на дадени указания, заради което кредиторът да търпи негативни последици. Заявява се, че при разглеждането на иска с правно основание член 694 от ТЗ съставът на съда на практика е направил повторна преценка за редовност на молбата за предявяване на публичните вземания, което е недопустимо. Оспорват се аргументите на първоинстанционния съд, че част от предявените публични вземания били възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, не били предявени в сроковете, определени от разпоредбите на член 685 алинея 1 и член 688 алинея 1 от ТЗ и 2 не подлежали на приемане в производството по несъстоятелност, както и че не били индивидуализирани, така, че да се установи за кои от вземанията е спазен срокът за предявяване. Жалбоподателят сочи, че в молбата от 03.10.2017 година ясно е заявен какъв е размера на публичните вземания за данъци и такси, възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, а именно – 57 612,76 лв., от които 40 366,20 лв. главници и 17 276,56 лв. – лихви, както и че всички вземания за осигурителни вноски са възникнали след датата на решението. Заявява се, че вземанията, възникнали до датата на решението, са с изпълнително основание ревизионен акт и акт за установяване на задължения по член 107 алинея 3 от ДОПК, издаден от община Нова Загора, за които не съществува преклузивен срок за предявяването им в производството по несъстоятелност. Във връзка с публичните вземания, установени с ревизионен акт, жалбоподателят се позовава на разпоредбата на член 164 алинея 5 от ДОПК, която не въвежда срок за предявяване и приемане на публични вземания, установени с акт, както и не прави разграничение между вземания, възникнали преди или след датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника. Заявява се, че в хода на производството са ангажирани доказателства за влизане в сила на ревизионния акт след изчерпване на възможностите за обжалването му по административен и съдебен ред. Позовава се също на разпоредбата на член 164 алинея 4 от ДОПК, според която установеното с влязъл в сила акт публично вземане се включва незабавно от синдика в списъка на приетите вземания, така, както е предявено. Жалбоподателят сочи, че разпоредбата на член 164 алинея 4 от ДОПК не въвежда срок за предявяване и приемане на публични вземания, установени с влязъл в сила акт, както и не прави разграничение между вземания, възникнали преди или след датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника. Поради това, според жалбоподателя, не съществува преклузивен срок за предявяване на публичните вземания, установени с ревизионния акт и акта за установяване на задължения по член 107 ал.3 от ДОПК, доколкото последният е влязъл в законна сила на 16.08.2018 година, видно от отбелязванията на страница 3 от същия.

Моли се да бъде отменено решението в прекратителната му част, както и в частта, в която агенцията е осъдена да заплати разноски като последица от прекратяването, и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд със задължителни указания за произнасяне по съществото на иска в прекратената му част. Моли се за присъждане на разноски в двете инстанции.

Синдикът на „Г. с.“ ООД В. е депозирал отговор на частната жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност. Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не е предявил надлежно вземанията си съобразно изискването на чл.685 ал.2 от ТЗ, поради което по отношение на тях липсва процесуална предпоставка за надлежно упражняване на иска по чл.694 ал.2 точка 1 от ТЗ. Позовава се на 3 трайноустановената съдебна практика, според която само публичните вземания, попадащи в приложното поле на чл.687 ал.2 от ТЗ (установените с влязъл в сила акт публични вземания) се отразяват в списъците на приетите вземания служебно от синдика и не е необходимо да бъдат нарочно предявявани от кредитора, както и по отношение на тях не намират приложение преклузивните срокове по чл.685 и чл.688 ал.1 от ТЗ. Именно в съответствие с тази практика съдът ясно и конкретно разграничил кои от публичните вземания, чието установяване се иска, попадат в хипотезата на чл.687 алинея 2 от ТЗ и уважил иска за тях, а именно 6000 лв. имуществени санкции, наложени с влезли в сила наказателни постановления на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас и 5220,55 лв. държавни такси, присъдени в полза на бюджета на съдебната власт с влезли в сила съдебни актове, за които са издадени изпълнителни листи. В отговора се твърди, че съдът не е прекратил делото поради нередовност на исковата молба, а защото още при предявяването на вземанията пред синдика и съда по несъстоятелността те не са били описани по вид на задължението, с оглед преценката за вида им по член 162 алинея 2 от ДОПК, както и не е бил посочен размер на отделните видове задължения. Твърди се, че ревизионния акт, справките-декларации и декларациите образец 6 се отнасят до няколко вида задължения, които за да бъдат надеждно индивидуализирани, следва да бъдат предявени с посочване на основанието на всяко от тях (вид данък, вид осигурителна вноска, такса) размера на всяко задължение и периода, за който се отнася.

Първоинстанционният съд се е мотивирал, че пълната и точна индивидуализация на вземанията е наложителна с оглед защитата на длъжника и останалите кредитори. Синдикът поддържа извода на съда, че не е допустимо индивидуализацията на предявените вземания да се извлича от приложените към молбата писмени доказателства, нито да се отстранява в рамките на производството по установяване на вземанията по реда на чл.694 от ТЗ, предметът на което следва изцяло да съвпада с този по молбата за предявяване на вземането. Моли се решението в обжалваната прекратителна част да бъде оставено в сила.

Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с частната жалба, писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и к а т о съобрази закона, за да се произнесе, приема следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване акт с преграждащ характер, от лице с надлежна процесуална легитимация и отговаря на изискванията по чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от Н. за признаване за установено съществуването и дължимостта на предявени и неприети в производството по несъстоятелност на „Г. с.“ ООД публични вземания в общ размер от 896 385,45 лв., от които 690 957,66 лв. главници и 205 427,79 лв. лихви, начислени до 27.09.2017 година, ведно с начислените лихви до окончателно погасяване на главницата, както и че публични вземания в 4 размер на 57 612,76 лв., от които 40 336,20 лв. главници и 17 276,56 лв. лихви са възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника. Претенцията е основана на съображения, че вземанията са били предявени производството по несъстоятелност и включени в списък на неприети вземания на кредитори на дружеството, обявен в Търговския регистър на 18.12.2017 година. Срещу този списък НАП подала възражения, които били оставени без уважение с определение от 29.03.2018 година, постановено по търговско дело №29/2015 година по описа на БОС. Ищецът е поддържал, че публичните вземания предмет на исковата молба, са републикански и местни данъци и такси, задължителни осигурителни вноски, имуществени санкции и държавни такси, установени с ревизионен акт от 31.01.2017 година, частично потвърден и частично отменен с решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас на НАП към датата на подаване на исковата молба, други са установени с декларации по ЗДДС, ЗКПО и КСО, с акт за установяване на задължения по член 107 алинея 3 от ДОПК, влязъл в сила на 18.07.2017 година и наказателни постановления за наложени имуществени санкции на дружеството-длъжник.