Решение № 426 от 06.03.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 426

Сливен, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - V състав, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА административно дело № 20257220700768 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и с чл.221 ал.3 от АПК, след като с Решение № 13168 от 17.12.2025 г., постановено по адм. дело № 8617/2025 г. на ВАС делото е върнато за ново разглеждане на настоящия състав.

Образувано по жалба от И. Н. С. от [населено място], подадена чрез адв. П. С. П. ***, срещу изричен отказ от 21.03.2025 г. на екипа на „Файненшъл България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, да предостави копие или обобщена информация от съдържащите се в договор за предоставяне на гаранция лични данни, както и да предостави в пълен обем данните за извършените във връзка с договор за паричен заем плащания и по-конкретно личните данни, касаещи извършеното от кредитора разпределение на получените суми от потребителя, от които е видно за погашения на кои компоненти от съответния договор са използвани от кредитора заплатените суми (в това число главница, лихви, такси, възнаграждение за поръчителство, неустойки и други).

В жалбата си оспорващата излага доводи за незаконосъобразност на формирания изричен отказ. Твърди, че постановения изричен отказ е нищожен, незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Счита, че е нарушено правото на достъп на субекта на лични данни, съгласно чл. 15 от Регламент /ЕС/ 679/2016 на Европейския парламент и съвета. С жалбата се иска съдът да обяви отказа за нищожен и да върне преписката със задължителни указания за произнасяне по подаденото заявление. Ако съдът приеме, че обжалваният изричен отказ е незаконосъобразен, моли да го отмени в обжалваната част и да върне преписката със задължителни указания за произнасяне по подаденото заявление. Претендират се разноски, ведно с адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващата редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от 17.02.2026г. от процесуалния й представител - адв. П. П. ***, с която е заявено, че същият поддържа жалбата срещу оспорения отказ. Представя списък на претендираните разноски пред три съдебни инстанции. Излага подробни аргументи в писмени бележки по съществото на спора. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от другата страна юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна „Файненшъл България“ ЕООД, редовно призована, в с.з. не се представлява. По делото са постъпили писимени бележки от ответното дружество, чрез адв. А. Н. ***, в които е изразено становище за недопустимост, алтернативно неоснователност на подадената жалба, като са изложени подробни съображения в тази насока. Направено е възражение за прекомерност на претендирания от пълномощника адвокатски хонорар на основание чл.38 от Закона за адвокатурата с позоваване на практиката на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.01.2025 г. оспорващата подала чрез адв. П. П. от *** заявление до „Файненшъл България“ ЕООД с искане за предоставяне на лични данни във връзка със сключения между нея и дружеството – адресат договор за предоставяне на гаранция. Съгласно съдържанието на заявлението, формулирана била молба на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016 г. да й бъдат предоставени потвърждение за обработваните лични данни, в т.ч. целите на обработването, категориите лични данни, получателите, пред които са или предстои да бъдат разкрити такива данни, предвидения срок за тяхното съхранение, както и копие на личните данни, които са в процес на обработване, свързаните с направените плащания лични данни, от които да е видно суми в какъв размер и на кои дати са постъпили за погашения по договора, както и за погашения на кои компоненти от договора са използвани от кредитора заплатените суми. Формулирано било искане и за предоставяне на копие от договора за предоставяне на гаранция. Към заявлението било приложено и пълномощно, с което И. С. е упълномощила адв. П. от *** да я представлява и защитава пред всички банки и небанкови финансови институции, като от нейно име и за нейна сметка извършва всички правни и фактически действия, свързани със сключени от С. договори за кредит и използвани кредитни услуги, в т.ч. да подава молби за изискване на документи и упражняване на законоустановени права, да води извънсъдебни преговори и пр. Заявлението е подписано от пълномощника и по делото не е спорно, че същото е получено от адресата „Файненшъл България“ ЕООД, което се установява от представена от оспорващата страна обратна разписка от „Спиди“ /л. 6 гръб/, а и от последващи действия на ответника, който с електронно писмо изискал отстраняване на нередности по заявлението – изрично посочване на администратора на данни и определяне срок на валидност на пълномощното. Последните били отстранени от заявителя с електронно писмо от 21.02.2025 г.

В отговор на заявлението на 21.03.2025 г. на електронната поща на пълномощника на заявителя постъпило Уведомление, съдържащо Удостоверение от същата дата и Приложение № 1. Според данните в удостоверението, в Приложение № 1 са посочени личните данни и информация, които се обработват от администратора. Като автор на уведомлението е посочено: „Екипът на „Файненшъл България“ ЕООД“. В Приложение № 1 са посочени данните от личната карта на С., семейно положение, телефонен номер, данни от справки в Регистър Български документи за самоличност на МВР и Централен кредитен регистър, информация, че н. е п. л. по см. на ЗМИП, снимка на подписа на лицето, месторабота с данни за трудовия стаж и длъжността, месечни доходи и разходи. Към това приложение е прикачено копие от първа и последна страница от договор за предоставяне на гаранция, сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и И. С., като първа страница съдържа общи условия и чл. 1 от договора, а копието от втората страница – чл. 14 - чл. 16 и подписи на страните. Заявителят била уведомена още, че дружеството е получило личните данни по време на кандидатстването за договор, както и от МВР, НОИ, ЦКР и БНБ. Получателите, пред които са разкрити личните данни са посочени като: „Изи Асет Мениджмънт“ АД във връзка със сключен договор за потребителски заем и „Агенция за контрол на просрочените задължения“ АД във връзка с извършена цесия за прехвърляне на вземането на дружеството по договор за гаранция и предприемане на действия по събирането.

Съдът служебно е изискал информация от Комисия за защита на личните данни, като с писмо изх. № ППН-01-696#1/23.05.2025 г. на основание чл. 39 ал. 4 от ЗЗЛД Комисията уведомява, че след направена служебна справка на 23.05.2025 г. не е установено наличието на висящо или приключило производство пред КЗЛД, инициирано от И. Н. С. срещу „Файненшъл България“ ЕООД.

По делото на 08.01.2026 г. е представена информация от „Файненшъл България“ ЕООД относно лицето подписало уведомление от 21.03.2025 г. с КЕП /л.15/, а на 03.02.2026 г. е представена информация от „Файненшъл България“ ЕООД относно валидността на положения на 09.04.2025 г. върху уведомление от 21.03.2025 г. КЕП. /л.58/

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата срещу изричния отказ, обективиран в уведомление от 21.03.2025 г., изготвено от „Екипа на „Файненшъл България“ ЕООД“ е процесуално допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на акта, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Между страните не е спорно, че между „Файненшъл България“ ЕООД и И. С. са налице договорни правоотношения, въз основа на които дружеството е администратор на личните й данни, които обработва. По делото е налице спор дали издаденият административен акт (уведомление от 21.03.2025 г.) от дружеството е нищожен и дали с него са предоставени в пълнота исканите от С. документи, съдържащи личните й данни, които дружеството обработва, като оспорващата твърди, че същите не са й били представени в пълнота, докато дружеството твърди обратното, а именно, че е изпълнило задълженията си да й предостави копие от личните й данни, които са в процес на обработка, съобразно чл. 15 от Регламента. Отделно от това дружеството заявява, че искането за предоставяне на копия от договори за кредит и компонентите (главница, лихви, такси) са характеристика на договора, а не на субекта и информацията за тях не попада в правото на достъп до лични данни, тъй като съгласно изискванията на чл. 15, т. 3 от Регламент /ЕС/ 679/2016, администраторът на лични данни има задължение да предостави копие от обработваните лични данни, а посочените данни не са лични.

Жалбата, с която е сезиран съдът, е насочена срещу акт на администратор на лични данни да уважи искане по чл. 15 и чл. 20 от ОРЗД. В случая „Файненшъл България“ ЕООД е администратор на лични данни, тъй като съгласно чл. 4, пар. 7 от Регламента "администратор" на лични данни означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.

Следователно оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения срок и против административен отказ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Едно от основните права на субекта на данни е правото му на достъп, закрепено в чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 като получаване на потвърждение от администратора дали се обработват лични данни, свързани със субекта и ако отговорът е положителен, да се даде информация относно: a) целите на обработването; б) съответните категории лични данни; в) получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; г) когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; д) съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; е) правото на жалба до надзорен орган; ж) когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; з) съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането.

В конкретния случай се установява безспорно, че от И. С., чрез адвокат П. С. П. ***, е подадено заявление до „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни, с молба да й бъде предоставена информация за обработване на личните й данни, както и допълнителна информация, свързана с тяхното обработване.