Решение № 135 от 19.07.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Габрово, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Славена Койчева при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20224200500188 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на

Електроразпределение Север“АД срещу постановеното от РС-Севлиево решение по гр.д.

№1427/2020г. в неговата осъдителна част , с която на ищцата е присъдена сумата от 107,93лв. обезщетение за пропуснати ползи в резултат на преустановено плододаване ,поради отсичане на орехови дървета в новообразуван имот № 559.2, находящ се в местност К.Б., в землището на гр. Севлиево, ведно със законната лихва от 24.06.2020 година до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски на ищцата.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част.Заявява се ,че се поддържа изложеното становище в първоинстанционното производство. Твърди се ,че в мотивите на обжалваното решение са обсъдени единствено възраженията и твърденията на ищцата. Не са съобразени констатациите на вещото лице К.,че процесиите три орехови дървета са самосев, т.е. не са били засяти от собственика на имота на посоченото място с цел добив на орехи, а собственикът само се е ползвал от техните плодове, както и че съгласно приложимата в случая Наредба № 16 от 9 юни 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, не се допуска засаждане на трайни дървесни насаждения, каквито безспорно са ореховите дървета, в сервитутната зона съгласно Приложение№ 1 към Наредба № 16. Посочено е от 1 вещото лице, че Наредба № 16 задължава ЕРП Север, в качеството му на титуляр на сервитутната зона, да изсича и подкастря единични дървета и клони в сервитутните зони, каквото безспорно е било сторено в процесния случай. Жалбоподателят се позовава и на показания на св.Д., като твърди ,че не са били взети предвид от първоинстанционния съд при постановяване на решението, а именно, че ако процесиите дървета по някаква причина паднат, със сигурност са щели да закачат електропровода. Целта е била осъществяване на непрекъснатост на ел.захранването. Сочи се,че по делото безспорно се доказа и че процесиите три ореха изцяло са попадали в сервитутната зона на въздушен електропровод (BEЛ) средно напрежение (СрН) 20kV с диспечерско наименование Околовръстен с проводник 50 мм2 АС, собственост на ЕРП Север. Установено е ,че процесиите дървета не само не са били засяти с цел добив на орехи в поземления имот, а са самосев, както и че същите изцяло са попадали в сервитутната зона на преминаващия през имота BEЛ СрН 20 kV, което противоречи на разпоредбата на чл. 64, ал. 3, т. 2, б. „а" от Закона за енергетиката, съгласно която не се допуска засаждането на трайни насаждения в сервитутните зони в служещия имот, както и на чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16 от 9 юни 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти.Независимо от това,първоинстанционният съд е уважил частично иска. Навеждат се доводи ,че не е доказано от ищцата ответното дружество да е извършило неправомерни действия, изразяващи се в отсичане на процесиите три орехови дървета, както е прето в мотивите на решението. Твърди се,че от доказателствата по делото е установено,че ответникът изцяло в изпълнение на разпоредбите на Закона за енергетиката и на Наредба № 16, е изпълнил задължението си по отстраняване на растителността, попадаща в сервитутната зона на BEЛ СрН 20 kV ,поради което ЕРП Север и подизпълнителите му, не следва да носят отговорност, при положение, че не са осъществили противоправни действия.

Сочи се, че засаждането на растителност в противоречие на нормативните разпоредби, представлява противоправно действие, от което на база на поставеното от първоинстанционния съд решение,ищцата извлича полза за себе си. Съгласно съдебната практика,в този случай пропуснати ползи не следва да се присъждат.За преминаващия през имота на ищцата BEЛ СрН 20 kV, ЕРП Север притежава сервитутновещно право възникнало на основание чл. 60, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ, обн., ДВ,бр. 64 от 16.07.1999г. (отм.).

Съгласно тази разпоредба, около енергийните обекти, в случая процесното съоръжение, се създават сервитутни зони, като за съществуващите енергийни обекти сервитутното право възниква по силата на този закон. Възникналите по силата на този закон сервитутни права в полза на енергийните предприятия запазват действието си наоснование § 26 от ПЗР на действащия ЗЕ. Легалната дефиниция на понятието „сервитутна зона" законодателят е въвел с разпоредбата на § 1, т. 51 от ДР на ЗЕЕЕ (отм.). Разпоредбата на чл. 60,ал. 1 и ал. 2, т. 1 не предвижда за възникването на сервитутното право други правопораждащи факти, освен съществуването на енергийния обект към влизането в сила на ЗЕЕЕ (отм.).Сервитутното право върху имота е възникнало ех lege с обратна сила и запазва действието си и по настоящем на основание § 26 от ПЗР на действащия Закон за енергетиката. Твърди се,че процесиите три ореха изцяло са навлизали в сервитутната зона на електропровода съгласно описаните по-горе разпоредби на Наредба № 16 и именно поради това са били премахнати.

2

Установено е и че при инспекция от страна на служители на ЕРП Север е било констатирано, че мястото, където се намират процесиите 3 ореха е на скат,като същото е много обрасло, т.е. не е било поддържано. Мястото, където са се намирали процесиите 3 ореха, не е било оградено с мрежа или ограда, не е имало и някакви отложени граници с боя или с други средства, от което да е личало, че същото представлява частен имот.В случая, ЕРП Север доказа, че е положило усилия да установи собственика на поземления имот, в който са се намирали процесиите 3 ореха, като посредством отправено на 29.05.2020г. писмо до ТП Държавно ловно стопанство Р., гр. Севлиево, с копие до Община Севлиево,с изх. № ИзхК-Е01Ч-3324/29.05.2020, е уведомило, че съгласно чл. 765 от Наредба № 9 от 09.06.2004г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, и чл. 15 от Наредба № 16 за сервитутите на енергийни обекти, от 08.06.2020г., ще започне почистването на дървета и подрасти по просеката на 20кУ въздушни електропроводни линии: ВЕЛ Околовръстен запад и ВЕЛ Околовръстен изток 20кУ - в землището на община Севлиево от картата на Държавно ловно стопанство Р.. Позовава се и на показанията на св.Ю.. Жалбоподателят твърди,че липсва осъществено противоправно поведение от страна на ЕРП Север, липсва и вина на дружеството, тъй като осъществените действия са изцяло съгласно действалата към онзи, а и към настоящия момент нормативна уредба (Закон за енергетиката и Наредба № 16 от 9 юни 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти).

Процесиите три ореха не са били премахнати самоцелно, а в изпълнение на задължението на ответното дружество да осъществява направата на просеки по цялото отклонение отгръбнака на ВЕЛ Околовръстен до ТП Ново Гробище, необходими с оглед обезпечаване нормалната и безпроблемна работа на въздушния електропровод, както и обезпечаване на възможността за неговото периодично обслужване, в това число и със специализирана техника и механизация.Процесиите три ореха изцяло са навлизали в сервитутната зона на електропровода съгласно описаните по-горе разпоредби на Наредба № 16 и именно поради това са били премахнати.

Претендира се да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част, ведно със законните последици.

От ищцата не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.В с.з. пълномощникът на страната оспорва жалбата като неоснователна.

Третото лице помагач „Юкос-С“ЕООд е депозирало писмено становище по жалбата, в което навежда доводи за нейната основателност.

Въззивната жалба е подадена в срок,от надлежна страна и е процесулно допустима.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично предявения от Л.Г. иск ,като е осъдил „Електроразпределение Север" АД да заплати на ищцата , на основание чл. 49 ЗЗД, сумата от 107,93 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи в резултат на преустановено плододаване,поради отсичане на орехови дървета в новообразуван имот № 559.2, находящ се в местност К.Б.,землище гр.Севлиево , 3 ведно със законната лихва от 24.06.2020 година до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявеният иск в останалата част за разликата над 107,93 лева до 6 000,00 лева, като неоснователен.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Ищцата е основала исковата си претенция по чл.49 ЗЗД срещу ответника „Енергоразпределение Север“ с твърдения,че в съсобствен с брат й имот е била извършена сеч на три ореха,констатирано от тях при посещение на имота на 24.06.2020г. От ответника не са били посочени обстоятелства, наложили изсичането на тези дървета. Наведени са доводи,че орехите са дървесенвид,ползващ се с особена закрила на закона и тяхното премахване е подчинено на разрешителен режим при определени,изчерпателно изброени предпоставки,чието неспазване ангажира отговорността на нарушителите. Позовала се е на чл.65,ал.2 ЗЕ за отговорността на титуляра на сервитута , като се твърди ,че в резултат на неправомерните действия на ответното дружество във връзка със съществено надвишаване пределите на законово вменените му задължения по реализиране на сервитута по чл.64 от ЗЕ – изсичането на три бр. орехови дървета в период на активно плододаване , на ищцата са причинени имуществени вреди .

Спори се по делото за осъществено от ответника неправомерно поведение, което да ангажира отговорността му за обезщетяване на претендираните от ищцата имуществени вреди. Последният се позовава на обстоятелството,че процесните три ореха попадат изцяло в сервитутната зона на ВЕЛ Околовръстен и са предприети мерки по направата на просека на електропровода, с упражняване на сервитутните права по Наредба №16/09.06.2004г.

От данните по делото се установява,че съгласно предмета на дейност на ответника , за него е възникнало сервитутно право по отношение на зоната около енергийния обект /чл.60 от ЗЕЕЕ (отм.) - ЕП включен в активите на дружеството, считано от 01.01.1978г. съгласно представеното извлечение от инвентарна книга /л.130-131 от първоинстанцинното дело /, което е запазило действието си, съгласно §26,ал.1 от ПЗР на ЗЕ.

Разпоредбата на чл.64,ал.3, т.1 ЗЕ предвижда възможност за представители на ответното дружество да влизат и преминават през служещите имоти и да извършват в тях дейности, свързани с експлоатацията на енергийните обекти, включително почистване от дървета и храсти на трасето на въздушните линии. Съгласно чл. 64, ал. 3, т. 2, б. "а" от ЗЕ и чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16/09.06.2004 г. за севитутите на енергийните обекти, в сервитутната зона на енергиен обект не се допуска засаждането на трайни дървесни насаждения. В чл. 15 от Наредба № 16/09.06.2004г. е предвидено,че титулярът на сервитутното право е длъжен да почиства, чрез изсичане и подкастряне на единични дървета и клони, сервитутните зони върху поземлени имоти извън горски територии. Разпоредбата на чл.65,ал.2 от ЗЕ въвежда задължение за енергийното предприятие да възстанови всички причинени щети в имота, нанесени при упражняването на сервитутното право.

4

От събраните по делото доказателства се установи, че отсечените три ореха попадат в процесния имот,придобит по наследство от ищцата и нейния брат, както и в сервитутната зона съгласно Приложение 1 към Наредба №16/2004г. Тези орехи са съществували преди направата на ЕП през 1978г., при определената за тях възраст от агрономическата експертиза и отразеното в заключението , като най–вероятно са самосев съгласно заявеното сстановище от вещото лице К..

От заключението на приетата по делото експертиза се установява, че двата отсечени ореха са били на възраст 45г., а третият на 55г. Всяко от дърветата е с височина съответно :11м;15м. и 10м, и на отстояние от остта на ЕП – двете на 7м., а третото – на 9м.