Определение № 353 от 14.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 353 гр. Пловдив, 14.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно частно търговско дело № 20245001000523 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274ал.1т.2 ГПК във връзка с чл.248ал.3изр.2 ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№3611/26.VІІІ.2024год. от Е. Х. А., ЕГН ********** и Д. А. А., ЕГН **********, и двамата с адрес: *** област, чрез пълномощника им адв. Р. М., срещу определение № 301/7.VІІІ.2024год. постановено по т.д.№54/2023год. на К. окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата им по чл.248ал.1 ГПК и е възложено в тежест на ищците заплащане на парична сума в размер на 1 404.86лв. разноски по делото, като неправилно и незаконосъобразно. Твърдят, че исковото производство е инициирано от ищците Е. А. и Д. А. срещу ответното З.*** „Б.В.И.Г.“ АД с искане за определяне и изплащане на застрахователни обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря им Е. Д. А., настъпила при ПТП от 25.ІІІ.2023год., в качеството и на пътник в лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег.№**, със сключена при ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Ищците имат качество на увредено лице по смисъла на чл.478 КЗ, поради което търпят неимуществени и имуществени вреди от загубата на дъщеря им. По делото е представено копие от молба с вх.№1024/12.ІV.2023год. за предявяване на застрахователни претенции пред ответното застрахователно дружество, които не са удовлетворени в законоустановения по КЗ срок. Ето защо те са предявили искове с правно основание чл.432ал.1 КЗ пред съда на 29.ІХ.2023год. Ответното застрахователно дружество оспорва исковете като неоснователни., тъй като оспорва вината на водача на процесния лек автомобил за настъпилото ПТП. Преди провеждане на открито съдебно заседание по делото пред КОС, ответното застрахователно дружество предложило на ищците застрахователни обезщетения за причинените им 1 неимуществени вреди. Било подписано извънсъдебно споразумение, като с оглед изпълнение на поетите по споразумението задължения, е поискано спиране на производството по т.д.№54/2023год. по описа на КОС. След като ответникът изплатил паричната сума на застрахователните обезщетения, ищците депозирали отказ от исковите претенции с цел прекратяване на производството по делото. Поради което считат, че в противоречие с изискванията на чл.78ал.2 ГПК ОС К. е осъдил ищците да заплатят сумата 1 404.86лв. разноски по делото, представляваща възнаграждения на вещите лица по назначените по делото експертизи, доколкото ответникът е дал повод за завеждане на исковете, като същевременно не е признал исковете. Молят въззивният съд да отмени определението на КОС, с което е оставена без уважение молбата им по чл.248ал.1 ГПК и е възложено в тежест на ищците задължение за плащане на разноски в общ размер на 1 404.86лв., като постановено в противоречие с изискванията на чл.78ал.2 и 6 ГПК.

В законоустановения срок не е подаден отговор на частната жалба от З.*** „Б.В.И.Г.“ ЕАД гр.С., ЕИК **.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на изложените в частната жалба оплаквания и доводи, прие за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в срока по чл.248ал.3 изр. второ ГПК във връзка с чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирани лица- пълномощника на ищците Д.

А. А., ЕГН ********** и Е. Х. А., ЕГН **********- адв. Р. М. и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт на първоинстанционния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА ЖАЛБА, по следните съображения:

Безспорно е, че т.д.№54/2023год. по описа на К. окръжен съд, е образувано по искова молба вх.№3485/29.ІХ.2023год., подадена от ищците Д. А. А., ЕГН ********** и Е. Х. А., ЕГН **********, и двамата с адрес: **, чрез процесуалния им представител адв. Р. М. от САК, с която срещу ответника З.*** „Б.В.И.Г.“ ЕАД гр.С., ЕИК **, представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч., И.И.Г.,П.Н.Ш., Т.И.И. и Н.Й.П., са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.432ал.1 КЗ, с която искат присъждане на застрахователни обезщетения в размер от по 150 000лв. за претърпените неимуществени вреди, болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на дъщеря им Е. Д. А., ЕГН **********, настъпила при ПТП на 25.ІІІ.2023год., ведно със законните лихви, считано от 12.ІV.2023год.- датата на предявяване на застрахователните претенции пред З.*** „Б.В.И.Г.“ АД гр.С. до окончателното им изплащане, и направените по делото разноски.

С определение № 150/5.Х.2023год. по т.д.№54/2023год. на ОС К., на основание чл.83ал.2 ГПК, ищците са били освободени от заплащане на държавни такси и разноски по делото.

В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба вх.

№4127/8.ХІ.2023год. от ответника З.*** „Б.В.И.Г.“ ЕАД гр.С., ЕИК **“, чрез юрисконсулт 2

А.П., който е посочил, че предявените срещу застрахователното дружество искове са неоснователни, тъй като оспорва наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, поради липса на данни за виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег.№** за настъпване на процесното ПТП, като оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на пострадалата Е. Д. А.. Направил е възражение и за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, която е пътувала в процесния автомобил без поставен предпазен колан.

С определение №44/30.І.2024год. по т.д.№54/2023год. на К.я окръжен съд е изготвен, на основание чл.374ал.1 ГПК, проекто-доклад по делото и са назначени комплексна СМАТЕ и СПЕ, с определени от съда възнаграждения за вещите лица, които са платени от бюджета на съда.

В първото по делото открито съдебно заседание на 8.ІІІ.2024год., по искане и на двете страни, производството по т.д.№54/2023год. по описа на КОС е спряно на основание чл.229ал.1т.1 ГПК, тъй като между страните се водят преговори за сключване на извънсъдебно споразумение във връзка с определяне и изплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди на ищците.

Подадена е молба вх.№1605/11.ІV.2024тод. от ищците Д. А. А., ЕГН ********** и Е. Х. А., ЕГН **********- адв. Р. М., с която заявяват, че поради извънсъдебно уреждане на отношенията с ответното застрахователно дружество, заявяват, че се отказват от спорното право по т.д.№54/2023год. по описа на КОС и молят производството по делото да се прекрати.

С определение №187/24.ІV.2024год. по т.д.№54/2023год. на ОС К. производството по делото е възобновено, а с протоколно определение №103/5.VІ.2024год. е прекратено производството по т.д.№54/2023год. по описа на ОС К., поради отказ от иска направен от ищците Д. А. А., ЕГН ********** и Е. Х. А., ЕГН **********, които са осъдени да внесат по сметката на ОС К. сумата 1 404.86лв., представляваща разноски за вещите лица по назначените съдебни експертизи.

С молба вх.№2651/19.VІ.2024год. ищците Д. А. А., ЕГН ********** и Е.

Х. А., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Р. М., са поискали от съда да отмени протоколното определение от 31.V.2024год., с която в тяхна тежест са възложени разноски в размер на 1 404.86лв.

С определение № 301/7.VІІІ.2024год. по т.д.№54/2023год. на КОС е оставена без уважение молба вх.№2651/19.VІ.2024год., подадена от Д. А. А., ЕГН ********** и Е. Х. А., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Р. М., за изменение на протоколното определение, постановено в съдебно заседание на 31.V.2024год. по делото, в частта му за разноските, като неоснователна.

Първоинстанционният съд е приел, че молбата по чл.248ал.1 ГПК е допустима, но неоснователна, доколкото съгласно чл.78ал.6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по делото, осъденото лице е 3 длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда. В случая ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски по делото, но делото е прекратено, без ответникът да бъде осъден да заплати разноски по делото, поради което няма основание да бъде осъден да заплати направените разноски от бюджета на съда. Между страните е постигнато извънсъдебно споразумение, за което по делото няма данни, в което би следвало да бъде уреден и въпроса за разноските по делото.

Въззивният съд счита, че определение №301/7.VІІІ.2024год. по т.д.

№54/2023год. на К.я окръжен съд е валидно и допустимо. Молбата за изменение на постановеното прекратително определение в частта му за разноските чрез тяхната отмяна, е подадена в срока по чл.248ал.1 ГПК за неговото обжалване от надлежно легитимирани лица- ищците Д. А. А., ЕГН ********** и Е. Х. А., ЕГН **********, представлявани от пълномощника им адв. Р. М.. В случая производството по т.д.№54/2023год. по описа на ОС К. е прекратено на основание чл.233 ГПК- поради отказ на ищците от предявените искови претенции, като направените по делото разноски за възнаграждения на вещите лица, в размер на 1 404.86лв., изплатени от бюджета на съда, са присъдени в тежест на ищците по делото.

Съгласно чл.248ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Въззивният съд счита за неоснователно възражението на ищците, че не дължат разноски за платените от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица, тъй като ответното застрахователно дружество е станало причина за предявяване на исковете за изплащане на застрахователни обезщетения за причинените им неимуществени вреди и образуване на т.д.№54/2023год. по описа на ОС К.. А направените от ищците откази от искови претенции са поради новонастъпили след предявяване на исковете, по независещи от ищците, а от ответника обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, поради което ответникът е задължен за разноските по чл.78ал.2 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.78ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Или разноски по делото се възлагат върху ищеца при наличие на две кумулативни предпоставки- ответникът да не е дал повод за образуване на делото и да признае иска. В случая е безспорно, че ответното застрахователно дружество е дало повод за завеждане на исковите претенции от ищците, които не са били удовлетворени в срока за доброволно плащане на застрахователни обезщетения по КЗ. Но не е налице втората предпоставкаответното застрахователно дружество, с подадените отговор на исковата молба и допълнителен отговор на допълнителната искова молба не е признал предявените искове.

Поради което в случая не е приложима разпоредбата на чл.78ал.2 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.78ал.6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от заплащане на държавна такса или разноски по производството, 4 осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда. В случая ищците са били освободени от заплащане на държавни такси и разноски по делото на основание чл.83ал.2 ГПК. Но делото е прекратено поради отказ от иск на ищците, на основание чл.233 ГПК, тъй като между страните по делото е постигнато извънсъдебно споразумение по спора на делото. Т.е. в случая няма осъдено лице, което следва да плати разноските по делото, а ищците, които са направили отказ от иск дължат заплатените от бюджета на съда разноски за вещи лица, тъй като производството по делото е инициирано и прекратено по тяхно искане.

По гореизложените съображения ще следва въззивния съд да потвърди определение №301/7.VІІІ.2024год. постановено по т.д.№54/2023год. на КОС, като правилно и законосъобразно.

На основание гореизложеното и чл.248ал.1 и 3 ГПК Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №301/7.VІІІ.2024год. постановено по т.д.

№54/2023год. на К.я окръжен съд, с което е оставена без уважение молба вх.