Определение № 620 от 26.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 620 гр. София, 26.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20248002900836 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. О. Д. срещу решение №2/04.01.2024 г. по т.д.№663/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на решение №260243/17.02.2023г. по т.д.№920/19 г. по описа на Софийски градски съд в частта по насрещния иск, касаторът, в качеството му на наследник на О.Д. Д., е осъден на основание чл.145 ТЗ да заплати на „Форс комерс“ООД сумата 128 050 лв., представляваща вреда, за дружеството, причинена му от О. Д., в качеството му на управител на същото,изразяваща се в получени, но неотчетени и невъзстановени на дружеството негови парични средства, ведно със законната лихва и разноски.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на постановеното от апелативния съд решение в обжалваната му част, поради недопустимо, с оглед разпоредбите на чл.372 ал.2 ГПК вр. чл.214 ал.1 ГПК, произнасяне на съда по предявен с допълнителната насрещна искова молба нов иск с правно основание чл.145 ТЗ, както и за неговата неправилност, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Според касатора, съставът на апилативния съд е допуснал съществено процесуално нарушение,като не е извършил собствен анализ и не е изложил собствени и конкретни мотиви за наличието на установените по делото счетоводни нередовности, обсъждайки ги във връзка с направените възражения на 1 страната, нито е отговорил на наведените оплаквания и доводи във въззивната жалба; не е отчел различията в междинния счетоводен баланс и в баланса, изготвен от вещото лице, сочещи на нередовно водено счетоводство и неправилни вписвания в счетоводните книги; не е съобразил наведените от касатора възражения за обективна невъзможност да отчете направените разходи ,поради внезапната смърт на наследодателя му, настъпила на 13.04.2019г.; не е обсъдил установения със свидетелските показания и експертиза факт,че в дружеството няма назначен касиер, като „касова наличност“ са били всички парични средства, държани „в брой“ от двамата съдружници и управители в дружеството; не е отчел признатия от дружеството факт,че към 01.01.2018г. и към 13.04.2019г. няма констатирана касова наличност и/или пълна имуществена проверка на имущественото състояние на дружеството; не е коментирал възражението му,че нито към момента на вземане на решението от 18.04.2018г. за преобразуване на дружеството от ООД в ЕООД, нито към момента на приемане на ГФО за 2018г. е било взето решение за предявяване на иск срещу бившия управител на дружеството О. Д., поради което правото да се търси отговорност за причинените от него вреди не е възникнало в патримониума на преобразуваното дружество.По тези и други, подробно изложени в касационната жалба съображения, се претендира обезсилване, евентуално отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и прекратяване на производството по предявения срещу касатора насрещен иск, респ. отхвърлянето му с присъждане на направените разноски във всички инстанции.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът счита,че решението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационен контрол на основанията по чл.280 ал.2 предл.2 и предл.3

ГПК – поради неговата недопустимост и очевидната му неправилност, както и при предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, тъй като с него съдът се е произнесъл по следните въпроси, от които зависи решаващият извод за формиране на волята му: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими факти, обстоятелства, доказателства, доказателствени средства, искания, твърдения и възражения и да изложи конкретни мотиви по всяко едно от тях за точното прилагане на закона относно отговорността при „управленски деликт?; 2. Процесуално 2 допустимо ли е приемането за разглеждане насрещна искова молба /чл.367 ал.4 ГПК/ и допустимо ли е решението на съда по търговски спор, когато са предявени обективно евентуално съединени искове /3 броя – чл.240 ЗЗД, чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД/ и при оспорени факти и оспорени основания на всички евентуално съединени искове /чл.367 ал.1 ГПК/, с допълнителната насрещна искова молба /чл.372 ал.2 ГПК/ се оттегли главният иск /чл.240 ЗЗД/, посочат нови факти и обстоятелства и вместо него се формулират в обстоятелствената част и петитум друг иск и наред с това се предяви нов евентуален иск /чл.145 ТЗ/, различен от първоначално предявените евентуални искове /чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД/?; 3. Към кой момент трябва да е налична абсолютната процесуална предпоставка по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ за предявяване на иск по чл.145 ТЗ ако решението за реализиране на отговорността е взето: 3.1 след предявяване на исковата молба /в хода на съдебния процес/ и може ли това последващо решение да „санира“ тази първоначална липса на абсолютната процесуална предпоставка? 3.2.когато е оспорена материалната доказателствена сила /достоверността на съставяне/ на протокола на общото събрание на съдружниците, респ. протокола- решение на едноличния собственик и ползващият това доказателство не е доказал достоверността на датата на съставяне? Във връзка с първия от поставените въпроси касаторът поддържа,че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение в отклонение от възприетите разрешения, както в задължителната практика, обективирана в ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР №4/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, ППВС №1/1953г., ППВС №7/1965г. и ППВС №1/1985г., така и в решенията по чл.290 ГПК, постановени по гр.д.№4054/18г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.№7175/13г. на ІV г.о. на ВКС и гр.д.№1469/20г. на ІІ г.о. на ВКС. Вторият от въпросите касаторът счита за разрешен от въззивния състав в противоречие с приетото в решенията на ВКС по гр.д.№4863/17г. на ІV г.о., гр.д.№333/18г. на ІІ г.о., т.д.№1596/21г. на І т.о, гр.д.№2048/21г. на ІV г.. и гр.д.№3198/20г. на І г.о. Разрешаването на третия от поставените в изложението въпроси, според касатора, е от значение за точното прилагане на закона , както и за развитието на правото. Основанието „очевидна неправилност“ на обжалвания въззивен съдебен акт касаторът обосновава с доводи за „фрапантна процесуална липса на анализ на доказателствата по делото“ и за „алогичност“ на правните изводи на състава на Софийски апелативен съд.

3

Ответната по касационната жалба страна „Форс комерс“ЕООД, в представен чрез процесуалния й представител писмен отговор, е оспорила наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивния акт и е навела доводи за неоснователност на изложените в нея оплаквания и направеното искане. Претендира да й бъдат присъдени разноските за производството пред касационната инстанция.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да отмени първоинстанционното решение в частта по предявения от ответника по главния иск насрещен иск по чл.145 ТЗ и уважи същия, съставът на Софийски апелативен съд, е приел,че правната му квалификация, изхождайки от изложените в исковата молба фактически твърдения, е по чл.145 ЗЗД, а не по чл.284 ЗЗД,според твърдяното от въззивника- ищец по насрещния иск. Аргументирал се е с трайно поддържаното в практиката на ВКС,че правоотношенията между дружеството с ограничена отговорност и неговия управител произтичат от трудов договор, договор за възлагане на управление или от оправомощаване от ОСС, ако управителят е и съдружник, като специалната правна норма на чл.145 ТЗ урежда имуществената му отговорност в случай на причинени от него на дружеството вреди вследствие изпълнението/неизпълнението на задълженията му като управител. Посочил е,че законодателят е овластил дружеството, в лицето на върховния му орган, да прецени дали да търси такава отговорност от управителя, като вземе решение за предявяването на иск срещу него на основание чл.137 ал.1 т.8 ТЗ, наличието на което представлява предпоставка за предявяване на иска. Развил е съображения,че отговорността на управителя по чл.145 ТЗ е неограничена и резултатна и доколкото същата настъпва в имущественото състояние на търговеца, подлежащо на счетоводно отразяване и отчитане, доказването й е в тежест на ищеца по иска, който следва да установи не само извършеното от него счетоводно отразяване, но и,че то е редовно и документално обосновано.

Съобразявайки практиката на ВКС, въззивният състав е приел,че, тъй като 4

ГПК не съдържа никакви ограничения относно доказателствените средства, с които може да бъде установена липсата като вреда, вследствие на недостиг на стоково-материални ценности или парични средства, тя може да бъде установявана както със съответните първични счетоводни документи /инвентаризационен опис, протокол за резултат от инвентаризация, сравнителна ведомост, приходни и разходни ордери и др./, въз основа на които е извършено осчетоводяването на липсата, така и чрез експертиза, назначена и изслушана в хода на съдебното производство, която следва да извърши цялостна проверка за движението на активите и пасивите на предприятието въз основа на съставени преди и към момента на установяване на липсата счетоводни документи, от които пряко може да бъде установено несъответствие между документалното и фактическото състояние на имуществото на управляваното дружество към релевантния момент от управлението на представляващия.

В конкретния случай съдът е отчел,че ищецът по насрещния иск е основал същия на твърдения за намаляване на имуществото, което е установил след проверка на счетоводните отразявания на дружеството, констатирайки,че счетоводните записвания са резултат от съществуването на първични счетоводни документи /за теглени от управителя Д. от банкови сметки на дружеството суми/ и липса на доказателства за тяхното заприходяване на каса и/или плащане на задължения на дружеството към негови кредитори. Взел е предвид становището на ответника по насрещния иск, поддържано в оспорване на същия, с оглед наведените от него доводи за наличие на „черна каса“, от която са изплащани допълнителни възнаграждения на работниците и служителите. Приел е,че с тези твърдения по същество ответникът е оспорил верността на счетоводните записвания,но това оспорване не е доказано по делото, тъй като в производството пред първата инстанция са назначени и изслушани две единични експертизи, чиито заключения са категорични,че счетоводството на ответника е редовно водено в съответствие с изискванията на ЗСч, а установената от втората експертиза неправилност на някои от счетоводните записвания, е обоснована единствено с факта,че счетоводството се води от външна фирма, която приема и осчетоводява документите към момента, в който й бъдат представени. Като безспорен и категорично установен по делото съдът е приел факта, че в периода от 29.06.2018г. до 11.03.2019г. починалият управител е теглил с писмени нареждания от 5 сметките на дружеството в две банки суми, възлизащи в общ размер на 128 050 лв., които не са заприходени на каса, за тях липсват съставени приходни касови ордери и квитанции, нито са представени каквито и да било доказателства с тези средства да са придобити активи на дружеството и/или да са погасени негови задължения. Отказал е да кредитира представените от ответника по насрещния иск листове от ведомости на няколко основания: че в тях липсва посочване, че сумите са изплатени от този управител; че изплащането на сумите,посочени в тях, като твърдян факт, се опровергава от събраните по делото гласни доказателства, според които сумите са само договорени като бонуси, платими в бъдещ период; че същите касаят период,различен от периода,в който управителят е теглил средствата от банковите сметки, както и че сумарно липсва съвпадение между тях и изтеглените от управителя парични средства. Показанията на част от разпитаните по делото свидетели - служители на дружеството- ищец по насрещния иск, съдът е преценявал през призмата на евентуална тяхна заинтересованост, при което е намерил липса на основания за отказ показанията им да бъдат кредитирани, тъй като, съпоставени с показанията на неангажирания по конкретно правоотношение с дружеството свидетел К. се потвърждават изцяло.