Решение № 272 от 22.12.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ 231

№ 272 гр. С., 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Гражданско дело № 20221870100086 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от С. И. Б., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. С., обл. С., ул. „Проф. В.З.” № 47, срещу „Х.* - 20**” ООД, с ЕИК:

********* със седалище и адрес на управление гр. В., 4600, ул. „К.” № 26, общ. П., чрез управителя П.Х.В., с което ищцата моли на осн. чл. 200 от КТ във вр. с чл. 86 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 25000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от претърпяна на 21.02.2020 г. трудова злополука, изразяващи се във временно увреждане на здравето /множество счупвания на подбедрицата/ претърпени болки, физически и психически страдания, продължително обездвижване, а впоследствие – затруднено движение на крака и болки, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането – 21.02.2020 г. до окончателното заплащане на сумата, както ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 1250 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от претърпяната на 21.02.2020г. трудова злополука, представляващи стойността на заплатени консумативи – тубуларна плака за фибула – комплект, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В последното заседание по делото прави и искане за присъждане на разноски.

Ищцата твърди, че на 10.12.2013г. сключила трудов договор с ответника, съгласно който й е възложено да изпълнява длъжността „А.”, с място на работа: хотел „Ф. Р. Д.”, при условия на 8-часов работен ден. Работила е на тази длъжност при ответника до 29.12.2021г., когато трудовият й договор бива прекратен. На 21.02.2020г. е била на работа в хотела, като около 13,00 часа във фоайето на хотела пред асансьора, при мокър под, се е подхлъзнала и паднала. При падането е наранила лявата подбедрица. Кракът се е подул до вечерта, болките са били силни. След консултация с ортопед е било установено, че е получила множество счупвания на подбедрицата, поради което се е наложило оперативно лечение в УМБАЛСМ „Н. И. П.”. Направена й е операция, кракът е фиксиран с две плаки. На 29.02.2020г. е изписана за домашно лечение с препоръки да не натоварва крака. Твърди, че първите дватри месеца е не е можела да става от легло, налагало се е да има човек до нея. След това се е 1 движила с патерици, много затруднено. На 12.06.2020г. е постъпила в МБАЛ С. ЕООД в отделението за физиотерапия и рехабилитация. Лечението е продължило 6 месеца, но и към момента на подаване на исковата молба чувства затруднения. Злополуката е декларирана като трудова с декларация за трудова злополука вх. № Ц5101123/07.04.2000г. С Разпореждане № 12 от 22.04.2020г. на ТП на НОИ – П. същата е призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането е влязло в сила.

Към исковата молба са представени копие от Трудов договор № 98/10.12.2013г. между „ХВ 2005” ООД, В., като работодател, и С. И. Б., като служител, на длъжност „А. хотел”, с работно място: хотел „Ф. Р. Д.”; Заповед № 189/29.12.2021г. на „ХВ 2005” ООД за прекратяване на трудовия договор със С. И. Б. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ – „обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор”; копие от трудова книжка серия „Г” № 150968 на С. И. Б., от която е видно, че от 10.12.2013г. до 28.12.2021г. ищцата е работила в ответното дружество по трудов договор; Писмо изх. № Ц5101-12-3#7/22.04.2020г. на НОИ, ТП – П., с което на ищцата е изпратено копие от декларация за трудова злополука от 22.01.2020г. и Разпореждане № 12 от 22.04.2020г. на НОИ, ТП – П., с което злополуката се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО; Искане за рентгеново изследване до МБАЛ С. ЕООД от 01.04.2000г.; Епикриза от 19.06.2020г. от Физиотерапевтично отделение на „МБАЛ С.” ЕООД; Епикриза от УМБАЛСМ „Н. И. П.” ЕАД; 6 бр. болнични листове от УМБАЛСМ „Н. И. П.” ЕАД; Фактура № 7000034354/24.02.2020г. на УМБАЛСМ „Н. И. П.” ЕАД за сумата от 1250 лв. с ДДС.

Ответникът „Х*-20**” ООД, гр. В. е подал отговор на исковата молба, в който претендира, че същата е допустима, но неоснователна. Не оспорва, че ищцата е работила като „А.” в хотел ”Ф. Р. Д.”, както и че на 21.02.2020г. е била на работа и около 13,00 ч. е паднала във фоайето на хотела до асансьора. Не оспорва и издаденото от НОИ разпореждане за характера на злополуката като трудова злополука. Оспорва причинно-следствената връзка между падането и общо установеното състояние на ищцата. Твърди, че болките били причинени от битова травма, настъпила 2 месеца след трудовата злополука. Оспорва факта, че се е подхлъзнала на мокър под като твърди, че подът не е бил мокър или евентуално мокрото място е било обозначено. Твърди, че ищцата е проявила небрежност, с която е предизвикала падането си и е допринесла за настъпването на вредите. Грубата небрежност е предпоставка за компенсация на вини по чл. 201, ал. 2 от КТ. Посочват се разминавания между исковата молба и други писмени доказателства досежно това дали травмата е причинена от „спъване” или „подхлъзване”. Обосновава се възражение, че целта на обезщетението по чл. 200 КТ е да се компенсират по справедливост изживените болки и страдания, а не пострадалият да се обогати неоснователно за сметка на работодателя.

Обръща внимание, че искът е подаден едва след прекратяване на трудовите правоотношения. Счита, че отговорността на работодателя следва да се намали с 90% поради съпричиняването от ищцата. Твърди, че имуществените вреди не са закупени вследствие настъпилата травма и нуждата от лечение. Подадено е и допълнение към отговора на исковата молба, с което се прилагат Обяснения от С. И. Б., в които същата посочва, че се е спъната пред асансьора. Приложено е още Обяснение и от В.А.А., колежка на ищцата.

По искане на страните е допуснато изслушване на свидетели. Свидетелката Петя Пламенова Петрова е работила от месец юни 2019 г. в „Х*-20**” ООД като „мениджър екип”. Ищцата Б. е била служител на дружеството и е претърпяла инцидент във фоайето на хотел „Ф. Д.”, който се намира в к.к. „Боровец”. Не е била на работа в деня на инцидента и няма преки впечатления. Преди инцидента Б. не е споделяла за проблеми със здравословното си състояние, а след инцидента е била известно време в болнични. След което се е възстановила и върнала на работа. Отсъствала е 3 – 4 месеца. След връщането си на работа е накуцвала.

Свидетелят А.ЛВ. е била колежка на ищцата в хотел ”Д.”. Спомня си претърпения инцидент. Обядвали са заедно общо четири колежки. След обяда С. Б. се е подхлъзнала и е паднала. Обърнала се е на една страна, кракът е бил усукан. Извикали са линейка, 2 придружила е пострадалата до „Бърза помощ”. Там след рентгенова снимка е установено, че кракът е счупен. Имала е големи болки, не е могла да стане. Отсъствала е от работа около половин година. След което е ходила с бастун. Продължила е да изпитва болки и да пие болкоуспокояващи.

Свидетелят В.И.Д. е живял около 15 години на семейни начала с ищцата. В деня на злополуката му се е обадила колежка на С.. Работила е в хотел „Ф. Д.”. В „Бърза помощ” са направили снимки и са установили счупването. Операцията е направена в УМБАЛСМ „Н.

И. П.” ЕАД. След операцията около 45 дни не е трябвало да стъпва на крака и свидетелят се е грижел за нея. Ходели са на лекари, имало е още болки и изтръпване на петата.

По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза от вещото лице д-р Р. Б.. Посочил е диагнозата от епикризата на УМБАЛСМ „Н. И. П.” ЕАД – множествени счупвания на подбедрицата, както и от епикризата на МБАЛ „С.” ЕООД – последици от други счупвания на долен крайник. Дал е заключение, че обикновено необходимият срок за възстановяване е около 3 месеца, от които 45-50 дни лицето не следва да натоварва крайника. Интензитета на болката след самата травма е много силен. Болките продължават да са много силни 24 часа след операцията, в следващите два-три дни са умерено силни, след което намаляват, но продължават да причиняват дискомфорт. Получените увреждания са вследствие на инцидент „извършване на по-голям обем движения в глезанната става отколкото анатомията на ставата позволява”. Установява се ищцата да е имала предишни заболявания на двете коленни стави, които нямат връзка с падането.

Районен съд – С., след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори, че ищцата С. И. Б. е сключила на 10.12.2013г. трудов договор с ответника, съгласно който й е възложено да изпълнява длъжността „А.”, с място на работа: хотел „Ф. Р. Д.”. Работила е на тази длъжност при ответника до 29.12.2021г., когато трудовият й договор бива прекратен. На 21.02.2020г. е била на работа в хотела, като около 13,00 часа във фоайето на хотела пред асансьора, е паднала. От събраните доказателства не се установи по несъмнен начин подът да е бил мокър. При падането е наранила лявата подбедрица. Болките са били силни поради което колежките й са изтъкали „Бърза помощ”.

След направена рентгенова снимка е било установено, че е получила множество счупвания на подбедрицата, поради което се е наложило оперативно лечение в УМБАЛСМ „Н. И. П.”.

Направена й е операция, кракът е фиксиран с две плаки. На 29.02.2020г. е изписана за домашно лечение с препоръки да не натоварва крака. Дълго време не е можела да става от легло. След няколко месеца домашно лечение болките и проблемите с придвижването не са излекувани напълно. На 12.06.2020г. е постъпила в МБАЛ С. ЕООД в отделението за физиотерапия и рехабилитация. Болките и проблемите не са напълно преодолени и след тази рехабилитация. Със Заповед № 189/29.12.2021г. на „ХВ 2005” ООД е прекратен трудовият договор със С. И. Б. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ – „обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор”. Злополуката е декларирана като трудова с декларация за трудова злополука вх. № Ц5101123/07.04.2000г. С Разпореждане № 12 от 22.04.2020г. на ТП на НОИ – П. същата е призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането е влязло в сила.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. В процесния случай не се спори, че ищцата е претърпяла злополука, довела до временна нетрудоспособност.

Съдът намира, че злополуката, която ищцата е претърпяла има характер на трудова поради квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, които са отразени в представеното, прието и неоспорено от страните по делото 3

Разпореждане № 12 от 22.04.2020г. на ТП на НОИ – П., съгласно което злополуката със С. И.

Б. на 21.02.2020 г. е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение - от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието (или не) на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение – в този смисъл Р. № 410/29.06.2010 г., ГД № 599/2009 г. на ВКС.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства еднозначно се установява наличието на причинна връзка между трудовата злополука и имуществени и неимуществени вреди претърпени от ищцата.