Решение № 129 от 26.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Варна, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно търговско дело № 20263001000114 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по подадени две въззивни жалби, съответно от ищеца С. Н.

С., представляван от адвокат Р. М. и от ответника „Дженерали застраховане“ АД, представляван от юрисконсулт В. Т. срещу решение № 6/20.01.2026 година по търг. дело № 43/2025 година на ТОС, както и по подадена частна жалба от „Дженерали застраховане“ АД представляван от юрисконсулт В. Т. срещу определение № 30/19.02.2026 година, постановено по търг. дело № 43/2025 година на ТОС, постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК.

В своята въззивна жалба ищецът излага подробни съображения за осъществен фактически състав на функционалната отговорност на застрахователя, с оглед и обстоятелството, че настъпилото събитие представлява покрит застрахователен риск. Основното възражения на страната е свързано с неправилния извод за наличие на принос на пострадалото лице определен на 50%, с който съразмерно са намалени претенциите, като противоречащ на материалния закон. Намира, че процесното произшествие е настъпило изцяло по вина на деликвента, който е управлявал лек автомобил „Нисан Примера“, в който, на задната седалка, е пътувал пострадалият ищец. Коментирайки събраните писмени доказателства и допуснатата по делото САТЕ, смята, че причините за настъпване на произшествието е избраната от водача на лекия автомобил скорост на движение (от 92 km/h), превишаваща максимално разрешената за пътния участък. Твърди се, че обстоятелството, че пострадалият не е поставил предпазен колан, возейки се в процесния автомобил не може да обоснове равен принос за настъпване на произшествието. Акцентира върху 1 разбирането, че не всяко нарушение на правилата на ЗДвП попада под хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Изложени са аргументи, че в конкретния случай приносът на деликвента надвишава този на пострадалото лице, който не следва да е над 25%. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, като в полза на ищеца се присъдят още сумите от 5112,92 евро (10 000 лева) за неимуществени вреди и сумата от 199,40 евро (390 лева) за имуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от застрахователя, в който се оспорва въззивната жалба на ищеца като неоснователна и се иска нейното отхвърляне. Въззиваемият препраща към мотивите на решението в обжалваната от ищеца част, като ги намира за правилни.

На свой ред застрахователят, в неговата въззивна жалба, оспорва постановеното решение в неговата осъдителна част, като го намира за незаконосъобразно. Основава твърденията си на еднострА. преценка и оценка на събраните по делото доказателства. Поради това счита, че се е стигнало до неправилно приложение на материалния закон в нарушение на чл. 52 ЗЗД и чл.

51, ал. 2 ЗЗД. Констатираните телесни повреди на ищеца се изчерпват само с една фрактура, краткият възстановителен период и пълното възстановяване на пострадалия, доказват твърдението, че размерът на неимуществената обезвреда е завишен. Вземайки предвид обстоятелството, че майката на ищеца е заплатила направените разноски за лечение (консумативи и поставяне на импланти), то претенцията за имуществени вреди се намира за изцяло неоснователна, доколкото обедняване на ищеца не е последвало. Приносът на пострадалия се смята за занижен, защото, с оглед механизма на настъпване на вредата, ако увреденият беше поставил своя предпазен колан, то би търпял само леки телесни травми. По тези съображения се иска отмяна на решението в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца, в който се оспорва въззивната жалба на застрахователя, като неоснователна.

Отново се новира твърдението му пред първата инстанция, пренесено пред настоящия съд, че понесените вреди са дали своето отражение върху нормалния начин на живот на ищеца, работоспобсобността му и ежедневието му. Като последица от инцидента у него се развил страхово-избягващ модел на поведение, като изгледите за пълно възстановяване са предпазливо положителни (позовава се на СМЕ). По отношение претърпените имуществени вреди, не се споделя, че ищецът не е понесъл обедняване. Сочи се в тази връзка, че процесната сума, необходима за лечение, била непосилна за майката на ищеца, която се наложило да вземе пари на заем. Категорично оспорва твърденията, свързани с процентното изражение на приноса пострадалото лице, като преповтаря застъпената в своята въззивна жалба теза.

Претендира се присъждането на разноски за процесуална защита осигурена по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

В частната жалба на застрахователя се оспорва, като незаконосъобразно постановеното по делото определение, с което молбата му по чл. 248 ГПК е оставена без уважение. Поддържа доводите си, че адвокатското възнаграждение определено на процесуалния представител на ищеца следва да се намали.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се оспорва становището, застъпено от застрахователя като се 2 иска частната жалба да се остави без уважение.

Жалбите са подадени от легитимирани страни, от надлежно упълномощени процесуални представители, при наличие на правен интерес от обжалването.

Обжалваното решение на ОС Търговище е валидно и допустимо, поради което и съдът се произнася по въведените с жалбите аргументи.

Първоинстационния съд е сезиран с осъдителни претенции – преки искове на увредено лице срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по повод настъпило на 18.06.2023 г. ПТП с пострадал – ищеца, пътувал в МПС, управлявано от водача деликвент Д.Ж.. Заявени са както суми за обезщетяване претърпени болки и страдания, така и такива за репариране на направени разходи по лечение.

Не се оспорва валидността на застрахователното правоотношение, а именно че към датата на ПТП, между собственика на л.а. м. „Нисан Примера“, с рег. № ***** и „Дженерали застраховане“ АД е била налична валидна полица по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

В съответствие с изискването на чл. 380 от КЗ, застрахователят е сезиран извънсъдебно на 14.07.2023 г. и не е престирал обезщетение преди завеждане на иска.

Поради отсъствие на спор по фактологията, съобразно установеното в първата инстанция следва да се приеме за безспорно доказано от събраните писмени доказателства и заключението по САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, следното:

На 18.06.2023 г., около 00.05 часа в гр. Варна, на ул. „Боян Бъчваров“, до магазин „Браво“, настъпва ПТП с участието на водач Д.Ж. управлявал л.а. м.

„Нисан Примера“, с рег. № *****. Същият се движил с несъобразена за участъка скорост – при максимално допустима от 50 км/ч. управлявал автомобила с около 92 км/ч., в резултат на което изгубил контрол над управлението. МПС излязло извън пътното платно, блъснало се в крайпътна метална ограда, стъклена витрина на алуминиев павилион, частично разрушило алуминиева постройка, кафе-автомат. Нанесени са материални щети на МПС.

В процесния автомобил като пътник на задна седалка, зад водача, без поставен обезопасителен колан, е пътувал ищецът С.. МПС е оборудвано с триточкови предпазни колани, тип „инерционен“.

Отговорът на въведените с жалбите противоположни аргументи по размера на обезщетението, включително степента на съпричиняване изискват на първо място определяне на справедливия, според съда, размер на обезщетението съответен на вида на претърпените телесни и психически увреждания, интензитета и продължителността им.

В резултат на ПТП, съобразно представената медицинска документация и заключението по СМЕ, което следва да се кредитира като обективно и компетентно дадено, ищецът е получил счупване на горния край (олекранона) на дясна лакетна кост, с разместване на фрагментите, съпроводено със силни болки, оток и рязко ограничение на функцията на ставата, причиняващо продължително – повече от 30 дни нарушаване на функцията на десен горен крайник. Както сочи експертът, фрактурата на олекранона е типична травма 3 със средна интензивност, но с висока функционална значимост, тъй като засяга ставен механизъм. На ищеца е проведено оперативно лечение в условия на хоспитализация в болнично заведение в периода от 18.06 до 22.06.2023 г. с последвала физикална и рехабилитационна терапия в амбулаторен порядък около 3 месеца. Във връзка с продължителността и интензивността на търпените болки и страдания вещото лице сочи, че счупването на крайника е остро, механично и деструктивно и високо болезнено непосредствено след травмата като след оперативното лечение, в рамките на 10-12 дни ищецът е понасял болки и страдания, но със среден интензитет. В рехабилитационния период оплакванията са затихнали като към момента на прегледа на 04.11.2025 г. ищецът е възстановил напълно здравословното си състояние без очакване да търпи страдания и неудобства в бъдеще.

Експертът е категоричен, че е налице причинна връзка между ПТП и претърпяното увреждане, а по повод иска за заплащане на имуществени вреди сочи, че всички разходи са именно свързани с лечението на получените физически травми. Досежно заплатената цена за поставените на ищеца импланти, отговорът на вещото лице е, че съответства на цени на повечето лечебни заведения.

Според СМЕ, пътникът е бил без поставен обезопасителен колан, доколкото в медицинската документация липсват данни за т.нар. коланни травми. Такива не са констатирани и при прегледа, извършен от вещото лице.

В съдебно заседание, при проведеното изслушване допълва, че ако коланът е бил поставен правилно, тялото не би имало инерционната сила, за да политне ръката и да се удари по конкретния начин, респективно уврежданията биха били по-леки.

Заключението по СПЕ, което се кредитира като обективно и компетентно сочи, че злополуката е оказала значително негативно въздействие върху емоционалното състояние на ищеца в първоначалния период след ПТП като е налице остра стресова реакция, проявяваща се в интензивен страх, безсъние, кошмари, епизоди на емоционална нестабилност. Психичното равновесие на освидетелствания е нарушено, със симптоми на тревожнодепресивна реакция и страх от повторно пътуване в автомобил. Към момента на изследването, психичното функциониране на лицето е възстановено извън остатъчни прояви на повишена тревожност при пътуване в автомобил, които са със ситуативен характер и не ограничават ежедневното му функциониране.

Експертът е категоричен, че няма данни за трайни психологически увреждания или необходимост от продължителна терапия.

От гласните доказателства, събрани чрез разпита на А. С.а – майка на ищеца, ценени като непротиворечащи на останалия доказателствен материал, се потвърждават експертните анализи, дадени в СМЕ и СПЕ. След прибиране вкъщи, пострадалият е изпитвал затруднения при хранене, но въпреки всичко се е справял сам. Поставеният гипс е изисквал внимание при къпане на ръката, която е следвало да бъде надлежно увита. Изпитвал е болки известно време, както и страх от пътуване в автомобил, управляван с висока скорост.

Провел е рехабилитация, която е продължила около 3 седмици.

Предвид горното, по размера на обезщетението, съдът намира следното: при претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания и последиците от 4 тях за пострадалото лице. Неимуществените вреди се изразяват в претърпени от увреденото лице болки и страдания в резултат на виновно поведение на деликвента, които вреди подлежат на заплащане от застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност” при предявен пряк иск.

Обезщетението подлежи на определяне от съда по справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД като паричен еквивалент на всички, получени в резултат на нанесените при едно застрахователно събитие - в случая телесни повреди, болки и страдания, които имат проявление както във физически, така и в психически, и емоционални сътресения и неудобства за увреденото лице.