Решение № 1100 от 24.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1100 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100107189 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с която е предявен срещу Б. А иск с правно основание чл.

233, ал. 1 ЗЗД за сумата от 25 699,01 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени през време на ползването на наета вещ - лек автомобил марка „Хюндай“, с рег. № *******

Ищецът твърди, че на 08.07.2019 г. е сключил с ответника договор за наем на превозни средства чрез регистрацията на потребителя Б. А. в мобилно приложение с търговското наименование „Спарк“, чрез което ищецът предоставя обществено достъпна услуга, която позволява открИ.е и наемане на електрически автомобил през мобилен телефон от неограничен кръг потребители. Договорът за наем е сключен от разстояние по реда на чл.45 ЗЗП и от ответника е заявено съгласие с Общите условия на дружеството. Въз основа на посочения Договора за наем, ответникът нееднократно е наемал превозни средства от платформата „Спарк“. На 06.06.2021г. в 02:15 ч. е нает за ползване лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Кона“, рег. № *******, собственост на лизингодателя „АУТОТЕХНИКА“ ООД, който е предоставен на ползване на лизингополучателя – ищец в настоящото дело и наемодател в процесното правоотношение. Ищецът твърди, че броени минути след стартиране на управлението на автомобила, ответникът е причинил ПТП, не е уведомил органите на реда за претърпяното произшествие и е преместил автомобила до ул. „*******. Едва след това ответникът е подал информация за инцидента в мобилното приложение на ищеца, а след това такава информация е получена и от друг клиент на ищеца, както и от негов служител. Ищецът твърди, че поради неуведомяването на органите на реда за претърпяното 1 произшествие не са съставени изискуеми документи, поради което лизингодателят не е получил застрахователно обезщетение за претърпените вреди. Ето защо вредите останали за сметка на лизингополучателя, респ. той е заплатил за ремонта на повредената наета вещ сумата от 27 566,35 лв. В писмените бележки поддържа, че за процесния автомобил не е сключена застраховка „КАСКО“, като наличието на автомобилна застраховка „КАСКО“ за автомобилите на „Спарк“ е вид услуга по договора, която обаче „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ” ЕАД не поема задължение да предоставя за всеки автомобил. За някои от автомобилите на „Спарк“ (в зависимост от конкретния техен Лизингодател) има предоставена такава услуга, но не и в настоящия случай. Счита, че изричното посочване на застраховката „КАСКО“ в раздела с наименование „Определения“ не определя задължения за „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ” ЕАД да предоставя тази услуга.

Поради частично плащане от страна на ответника претендира от него остатъка от дължимото обезщетение в размер на 25 699,01 лв. Претендира законна лихва за забава върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане и сторени разноски.

Ответникът оспорва иска. Признава, че между страните е сключен договор за наем на процесния лек автомобил, както и че е причинил произшествие със същия – лек инцидент чрез лек сблъсък с паркиран автомобил, но поддържа, че наетият автомобил е бил в движение след произшествието и поради това е продължил управлението на автомобила и незабавно след достигане на местоназначението на пътуването си до крайната си точка уведомил ищеца надлежно в мобилното приложение, като приложил снимки, с като е изпълнил указанията за уведомление за причиненото ПТП.

Оспорва да е нарушил свои задължения, произтичащи от ЗДвП след настъпване на произшествието – сочи, че автомобилът е бил в движение след произшествието, поради което не е възникнало задължение да уведоми КАТ.

Твърди, че е налице бездействие от страна на ищеца – автомобилът е бил посетен от служител на ответника в 10:07 ч. на следващата сутрин, което е повече от 7 часа след подадения сигнал за претърпяното произшествие.

Твърди, че когато автомобилът е в движение и може да се придвижва на собствен ход, няма законово задължение да уведомява КАТ и да изисква съставяне на протокол за ПТП. Оспорва да са налице причини за отказ от застрахователя за изплащане на щета при ПТП, като в писмените бележки поддържа, че след като автомобилът се отдава под наем, следва да има сключена застраховка „Автокаско“. Позовава се и на прекомерност на претендираните вреди. Моли искът да се отхвърли изцяло. Претендира разноски.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Установява се от представените Общи условия (л.36-50) и от Договора от 08.07.2019 г., сключен между страните, че ищецът-наемодател предоставя услуги за краткосрочно ползване (наем) на електрически превозни средства 2

„Спарк“. Безспорно е по делото, че на 06.06.2021 г. страните са встъпили в облигационна връзка по договор за наем на лек автомобил „Хюндай Кона“, с рег. № *******, сключен от разстояние, по силата на който ищецът като наемодател е предоставил процесния автомобил на ответника за временно възмездно ползване срещу задължение за заплащане на наемна цена, съобразно ценова листа. Лекият автомобил „Хюндай Кона“, с рег.№ ******* е собствен на „АУТОТЕХНИКА“ ООД, предоставен на ищеца съгласно договор за наем № 545 от 10.04.2019 г. (който има характер на договор за оперативен лизинг), от който се установява, че ищецът е ползвал процесния електрически автомобил по договор за лизинг, сключен с лизингодателя „Аутотехника“ЕООД.

Не се спори също, че на 06.06.2021 г. в 02:15 ч. ответникът е претърпял ПТП с наетия лек автомобил. От писмените доказателства (фактура № 9000081963 от 31.01.2022 г.) и заключението на вещото лице по приетата съдебна автотехническа експертиза се установява, че ремонтираните части по автомобила се намират в зоната на удара и твърдените щети могат да бъдат в причинно-следствена връзка с посочения в исковата молба механизъм на ПТП, както и че средната пазарната цена на материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по л.а. „Хюндай“ при ремонт с нови части възлиза на 22 960,62 лв. без ДДС или 27 566,30 лв. с ДДС. Сумата от 27 566,30 лв. е била заплатена от ищеца на „Индустриал Комерс КО“ ЕАД – гаранционния сервиз, който е осъществил ремонта на процесния автомобил, видно от платежно нареждане от 13.04.2022 г. (л.76 от делото).

Между страните не се спори и че ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, съответно наемодателят „Райд Шеър България“ ЕАД е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

В този смисъл, ответникът (наемателят) се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП и правото на ЕС, която защита в частта относно регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори е въведена с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Съгласно чл.5 от посочената директива договорите следва да се съставят на ясен, разбираем език, а при наличие на съмнение за смисъла на определена клауза, тя се тълкува в най-благоприятен за потребителя смисъл. Същото задължение за доставчиците на услуги е регламентирано и в чл.147 ЗЗП - клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин. Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП обявява, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези на неравноправни клаузи, без изброяването да е изчерпателно, сред които: клауза, позволяваща на търговеца или доставчика 3 да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата и клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. За неравноправни клаузи съдът следи служебно съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК.

Установява се от събраната по реда на чл.192 ГПК информация от собственика на автомобила и лизингодател на ищеца „Аутотехника“ЕООД – писмо от 15.11.2024 г. (л.155), че към датата на произшествието (06.06.2021 г.) процесният лек автомобил Хюндай Кона“, с рег. № ******* не е имал сключен и действащ договор за застраховка „Автокаско“. В писмената си защита ищецът сочи, че за някои от автомобилите на „Спарк“ (в зависимост от конкретния техен лизингодател) има сключен договор „Автокаско“, но не и за процесния.

Спорен по делото е въпросът имал ли е задължение ищецът съгласно сключения договор да предостави като услуга автомобилна застраховка „Каско“ за отдаденото под наем моторно превозно средство. Ищецът поддържа (така в писмената защита), че по отношение на клиентите си има задължение да застрахова автомобилите единствено със застраховка „Гражданска отговорност“, което произтича от чл. 2.5. от Договора, както и че в чл. 8.10 от договора се съдържа декларация на наемателя, че е запознат с Общите условия на застраховката на превозното средство и незастрахованите рискове. Твърди се още, че потребителят, при наемане на конкретно превозно средство, е длъжен да се запознае с документите, намиращи се в него и отнасящи се за автомобила, в това число документи на превозното средство и застрахователна документация, от която може да се ориентира дали съответния автомобил е застрахован по полица „Каско“ или не. При липса на сключена застраховка „Автокаско“, потребителят може да откаже да ползва автомобила, или да сключи такава застраховка по свой почин. Ответникът поддържа, че автомобилът се отдава под наем и следва да има сключена застраховка „Автокаско“ (така в писмената защита).

Установява се от Договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 08.07.2019 г., сключен между страните, че за целите на договора страните са установили в отношенията си точния смисъл на използваните термини в раздел 1 „Определения“. Съгласно т.1.14 от посочения раздел, „Услуги“ представлява: поддръжка на превозни средства, задължителна застраховка гражданска отговорност за притежателя на превозното средство, автомобилна застраховка (КАСКО) и всички необходими материали за експлоатацията на превозното средство (напр. електричество, течност за измИ.е на предното стъкло). Съгласно чл.2.5 от договора наемодателят гарантира, че всяко превозно средство има, наред с останалото, 3). Договорна застраховка „Гражданска отговорност“ за притежателя на Превозното средство и общи условия на застрахователя и 4). също и всички други документи и артикули, които трябва да присъстват в Превозното средство, съгласно изискванията на приложимите нормативни актове. В раздел 4 „Отговорност“, т.4.3, страните са уговорили, че наемателят се 4 задължава да възстанови всички преки щети, които не са възстановени от застрахователното дружество, което е застраховало превозното средство, ако през периода на използване последното бъде повредено, унищожено или отнето … „при причинени щети на Превозното средство или негови части, които са резултат от виновно поведение на Наемателя, същият заплаща неустойка в размер на 600 (шестстотин) лева за всеки отделен случай, освен, ако размера на непризнатите от застрахователя щети не надхвърля тази сума“ (л.16 и 17 от делото). Съгласно т.4.6 наемателят изпълнява изискванията на Общите условия на застрахователя, определени от дружество, застраховало превозното средство. С т.8.10 наемателят декларира, че е запознат с Общите условия на застраховката на превозното средство, незастрахованите рискове, когато застрахователното дружество има право да откаже да изплати или да намали застрахователното обезщетение, предвидено в него. В Приложение №1 към договора – „Списък на неустойки“, т.9 са уговорени различни неустойки за вреди, причинени от повреда или унищожаване на превозното средство след стартиране от наемателя на потребителска сесия, с изключение на случаите при които рискът от увреждането или погИ.ето на автомобила е изцяло покрит от Застрахователното дружество, застраховало автомобила. В колона три на т.9 изрично се сочи, че тази неустойка намира приложение в хипотезите, при които за причиненото увреждане или погИ.е на автомобила Наемодателят не е получил пълно обезщетение за причинените щети по превозното средство от застрахователното дружество, застраховало превозното средство. В приложимите към договора Общи условия, също съдържащи раздел с определения, в дефиницията за „услуги“, наред с останалото е посочено: задължителна застраховка гражданска отговорност за притежателя на превозното средство и застраховка на превозното средство (КАСКО).