Решение № 83 от 20.11.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Бургас, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20242001000112 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 145 от 21.05.2024 година, постановено по търговско дело № 74/2023 година по описа на Окръжен съд-Бургас „Восток Енерджи“ ЕООД, ЕИК 206710895, със седалище град София и адрес на управление район „Лозенец“, бул. „Черни връх“, № 25а, ет.

3, ап. офис №2, представлявано от управителя В.Б., със съдебен адрес: град София, бул.

„Тодор Александров“ №137, ет. 6, Адвокатско дружество „Вълчев и Борисов“ е осъдено да заплати на „Династи“ ЕООД, ЕИК 147014506, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Александровска“ №12, ет. 5, представлявано от управителя Д.М. със съдебен адрес: град Бургас, ул. „Морска“№4, ет. 1, адв. И. Н., сумата от общо 79 104.21 лева, представляваща незаплатени услуги по осъществено корабно и митническо агентиране, организация на обработка, магазинаж и експедиция на стоки, обективирани в дебитно известие №*2/18.10.2022 година към фактура №*/03.10.2022 година, дебитно известие №*/18.10.2022 година към фактура №*/10.10.2022 година, фактура № */17.10.2022 година и дебитно известие №*4/18.10.2022 година към фактура №*/17.10.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 28.02.2023 година до окончателното изплащане. Присъдени са в полза на ищеца и сторените от него съдебноделоводни разноски.

Постъпила е въззивна жалба от „Восток Енерджи“ ЕООД, ЕИК 206710895, със седалище град София и адрес на управление район „Лозенец“, бул. „Черни връх“, № 25а, ет.

3, ап. офис №2, представлявано от управителя В.Б., със съдебен адрес: град София, бул.

1

„Тодор Александров“ №137, ет. 6, Адвокатско дружество „Вълчев и Борисов“, чрез процесуалния му пълномощник, срещу така постановеното осъдително решение.

Поддържа се, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон, както и необоснован. Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно приел, че е налице валидно облигационно отношение между ищеца и ответника, в рамките на което последният дължи възнаграждение. Съобразно твърденията на ищеца по искова молба, част от сочените като предоставени от него услуги се регулирали от нормите на договора за поръчка, а друга от правилата на спедиционния договор. Независимо по кой от двата вида договор се регулирали същите, следвало да бъде установено дали са налице предпоставките за възникването и съществуването на спорното материално право за заплащане на възнаграждение.

В конкретния случай предпоставките на спедиционния договор не били налице, тъй к а т о ответникът не бил възложител и не бил поел задължение за плащането на възнаграждение в сочените размери.

Наличен бил измежду кориците на делото спедиционен договор, сключен между ищеца и „Екодом 2018“ ООД, но сключен такъв между страните в производството липсвал.

Проект за такъв бил изпратен на ответника чак на 29.07.2024 година, но след запознаване с него, той не пожелал да го подпише и да се обвърже с ищеца за ползване на услугите му.

Във връзка предстоящо разтоварване в Бургас на въглища от Казахстан, ищецът изпратил на „Деспред" АД, а не до „Екодом 2018“ ООД, още по-малко до „Восток Енерджи“ ЕООД оферта. Липсвали доказателства същата оферта да била предоставяна на „Восток Енерджи“ ЕООД преди имейла от 22.08.2022 година. Ответникът очевидно не желаел да приеме офертата, а като собственик на процесния товар имал такова право.

Освен това, липсвали представени каквито и да било възложения и/или пълномощни от страна на „Восток Енерджи“ ЕООД след възвръщането на правото му на собственост върху товара, както и доказателства по отношение на товара на процесния м/к Dobrinya Nikitich указания за товара да са били получавани устно от „Восток Енерджи“.

Твърди се, че дори с представеното като доказателство допълнително споразумение от 17.06.2022 година „Восток Енерджи“ ЕООД да се било задължило да покрие възнаграждението за услугите, осъществявани от ищеца, то такова задължение нямало да го обвързва, тъй като нямало да бъде поето към самия ищец. Сключеното споразумение очевидно не било тристранно споразумение, което да обвързва ищеца и ответника, а един договор, действал единствено между страните по него, не между тях и произволни трети лица /чл. 20а от ЗЗД/.

Съдът се позовавал на представената по делото декларация от 14.07.2022 година, с която ответното дружество декларирало поемане на задължения за разходи и се признавал размерът на дължимите и неплатени разходи по подробно описани 20 броя фактури в размер на 469 911 лева. Тя, обаче била подписана от лице без представителна власт, доколкото, видно от публичната информация в търговския регистър, в периода от 04.03.2022 година до 2

04.08.2022 година К.С.Т. не бил управител на ответното дружество. Същата не била предоставена на „Восток Енерджи“ ЕООД под никаква форма и то е разбрало за съществуването й едва в рамките на делото.

В обжалваното решение фактически били изложени грешно релевантните за делото обстоятелства. Прието било, че от 17.06.2022 година отношенията между „Екодом 2018“ ООД и „Восток Енерджи“ ЕООД били преуредени. Всъщност, в споразумението от така посочената дата било налице единствено задължение на „Восток Енерджи“ ЕООД към „Екодом 2018“ ООД да заплати „дължимите митнически формалности при внос, като държавни и съпътстващи такси“, докато „отговорността за разходите за всички митнически формалности при вноса, разходи по разтоварване, складиране, спедиторско обслужване и експедиция на цялото количество товар от корабите, от които е договорено да се извършва разтоварване“ била поета с декларацията от 14.07.2022 година, подписана от К.Т. Това лице от декември 2020 година и към момента било управител на „Екодом 2018“ ЕООД, но подписал декларацията от името на „Восток Енерджи“ ЕООД, без да разполага с представителна власт за това. Очевидно било в интерес на Т.а се подпише такава декларация, по силата на която задълженията на управляваното от него дружество да се поемат от трето лице, но това не била изразената от ответника воля.

Освен това, декларацията от 14.07.2022 година погрешно се възприемала от съда като документ, въз основа на който било извършено заместване на страна в правоотношението между ищеца и „Екодом 2018“ ЕООД и по-специално замяна на длъжника „Екодом 2018“ ЕООД от нов длъжник - Восток Енерджи“ ЕООД. По правилата на чл. 102 от ЗЗД едно такова заместване можело да се случи само със съгласието на всички замесени лица, а в случая нямало валидно дадено съгласие от „Восток Енерджи“ ЕООД да встъпи на мястото на длъжника, както нямало формално съгласие от „Екодом 2018“ ООД да бъде заместено като длъжник в правоотношението.

Във водената между „Деспред“ АД и „Династи“ ЕООД имейл кореспонденция ответникът бил включен едва към края на месец юни 2022 година или след подписването на допълнителното споразумение от 17.06.2022 година. С имейл от 29.07.2024 година проект за спедиционен договор бил пратен от ищеца на ответника, което налагало извода, че дотогава договор между тях нямало. С нарочен имейл от 22.08.2022 година ответникът изразил изричната си воля, че не приема вменените му задължения, както и че има договор с пристанището, по който е платил всички дължими суми. Едва с отговора на това писмо ищецът пратил на ответника офертата за услугите си, от което явствало, че дотогава ответникът не бил запознат с условията, при които се извършвала дейността по обслужване на товарите, нито с конкретните възнаграждения на „Династи“ ЕООД, които очевидно не приемал.

Подчертава се, че процесните фактури не били осчетоводени при ответното дружество, за тях не било ползвано право на данъчен кредит и не били включени в дневниците за покупки към справките-декларации на „Восток Енерджи“ ЕООД. При съобразяване на тези обстоятелства можело да се заключи, че ответникът не признава това 3 задължение, както и че е налице оспорване на задължението от получателя по фактурата; освен това, издаването на фактура не доказвало неговото съществуване.

Обстоятелството, че ответникът заплатил анблок други фактури, издадени от ищеца, по никакъв начин не означавало признаване на задълженията по тях. Причината да стори това била, че в противен случай той щял да бъде лишен от възможността да се разпорежда фактически с товарите си - видно било, че без да бъдат заплащани фактурираните задължения, ищецът препятствал ответника да изтегли и продава съхраняваната стока.

Поради това именно направеното от него плащане не можело да се разглежда като признание на задължението. Неговите действия били подчинени на това да бъдат освободени въглищата за износ и да не се забавя тяхната доставка до крайния купувач.

Оспорен е извода на съда, по изложените аргументи, че от един момент нататък за ответника било икономически по-изгодно да подава сам необходимите за обслужване на товарите книжа, без да ползва агент, поради липса на финансов ресурс. Действително, след като той получил информация за това какви са условията по правоотношението, по което се твърди да бил страна, той взел информирано решение, че не желае да стане такава, а вместо това намира за по-рентабилно и разумно да договаря директно с пристанището. Това било така, тъй като към въпросния момент единствените услуги, които все още се явявали необходими по отношение на процесния товар, били тези по съхранението му, а те се предоставяли от пристанището. Собственикът на товара имал пълното право да договаря свободно с когото и както намери за добре. Всичко това сочело на липса на валидно възникнало правоотношение между страните в производството предвид липсата на съгласие на ответника. В този смисъл, ако ищецът претендирал суми в определени размери, а те не били резултат на предварителна уговорка между страните, размерът на претенцията подлежал на доказване, каквото по делото не било проведено.

Моли се за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.

Претендира се присъждането на сторените съдебно-деловодни разноски.

Препис от така депозираната въззивна жалба е бил изпратен на ответната страна с указание за възможността в посочения срок да депозира писмен отговор, както и насрещна въззивна жалба.

„Династи“ ЕООД, ЕИК 147014506, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Александровска“ №12, ет. 5, представлявано от управителя Д.М. със съдебен адрес: град Бургас, ул. „Морска“№4, ет. 1, е депозирало писмен отговор, с който се навеждат доводи за нейната неоснователност и недоказаност.

Изтъква се на първо място, че с отговора на исковата молба ответникът не бил въвел в процеса възражение за липса на валидно облигационно правоотношение между него и ищеца. Поради това именно същото било преклудирано и не можело да бъде направено за пръв път пред въззивната инстанция. От негова страна бил признат факта на налични договорни отношения първоначално с „Екодом 2018“ ООД, а впоследствие и с него, с 4 активното посредничество на „Деспред“ АД. В процеса същият не оспорил възлагането от негова страна на ищеца на различни дейности по отношение на разтоварените на „БМФ Порт Бургас” АД и „Пристанище Бургас” ЕАД въглища от корабите River Storm, Leda и Dobrinya Nikitich. В същото време бил признат и фактът, че продавачът на тези стоки „Восток енерджи” ЕООД запазил собствеността си върху същите и поел всички висящи и бъдещи задължения за заплащане на такси и услуги по съхранението, обработката и експедицията им.

Направените от страна на ответника оспорвания касаели начина на формиране на комисионните, както фактическото извършване на възложените услуги. По делото било установено, че негови представители многократно и директно са възлагали на ищеца извършването на конкретни дейности по отношение на въглищата.