Решение № 38 от 25.01.2024, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно наказателно дело 1644/2023
- Вид
- Решение № 38
- Подписан
- 25.01.2024
- В сила
- 15.02.2024
- Състав
- ЕМИЛ БОБЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104Б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175А, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 38 гр. Велико Търново, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20234110201644 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от И. К. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град ****, против наказателно постановление № 23-1275-001925 от 16.10.2023 год., издадено от Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР - гр.
Велико Търново, с което за допуснато от К. нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175А, ал. 1, прп. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба в размер на 3 000 (три хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното НП, както и че описаната в същото фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, като се моли пълната му отмяна.
Жалбоподателят – редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
М. М. от ВТАК – редовно упълномощена. Същата прави доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел, като съдът уважи това искане и разпита в качеството на свидетел лицето Н. А.ов А.ов. По същество адв. М. счита, че процесното наказателно постановление е неправилно и 1 незаконосъобразно, като моли да бъде отменено като такова. Излага подробни доводи в тази насока.
Въззиваемата страна – Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – В.
Търново, редовно призована – не се явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН серия GА № 916578 от А. С. К. – мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново в присъствието на свидетеля В. Г.
Х. против И. К. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град ****, затова, че на 25.09.2023г. в 19:50 часа в гр. Велико Търново, ул. „Стефан Стамболов“ в посока към ул. „Независимост“ управлява мотоциклет „Сузуки ГСР 750“, черен на цвят, с регистрационен номер ***** образец германия собственocт на К. К., като не използва пътищата отворени за обществено ползване в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно на суха пътна настилка превърта задното задвижващи колела и поднася задната част на мотоциклета последователно в ляво и дясно по посоката си на движение, с което си действие застрашава останалите участници в движението. Водачът К. е сам на мотоциклета.
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП.
В АУАН е вписано, че К. има възражения.
При връчване на АУАН К. е отказал да го подпише, като отказът ме у удостоверен с подписа на един свидетел.
В законоустановения срок пред наказващия орган са били депозирани от К. допълнителни писмени възражения, като наказващия орган е възложил проверка, приключила с докладна записка от служител в сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново с мнение да бъде издадено НП с предвиденото в ЗДвП наказание.
Въз основа на описания акт на 16.10.2023 год. от Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР – В. Търново е издадено и обжалваното наказателно постановление № 23-1275-001925, с което на И. К. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град ****, за допуснато от него нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е 2 наложено административно наказание „Глоба в размер на 3 000 (три хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца. НП е връчено лично на К. на 30.10.2023 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗНН в законоустановения срок (на 02.11.2023 год.).
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:
При служебната проверка относно реквизитите на акта за нарушение и издаденото въз основа на него НП, съдът не констатира нередовности.
Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И акта и НП съдържат изискуемите по закон реквизити.
Съдът обаче намира за основателни доводите изложени в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, че неправилно е наложена административна санкция на К. за допуснато нарушение по чл.
104Б, т. 2 от ЗДвП.
Процесуалните действия по налагане на административно наказание имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление, следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за реализиране на административно-наказателна отговорност. В тази връзка приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН: „Наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина …“. Следователно за налагане на административно наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение, кой е нарушителят и извършил ли е той деянието виновно.
Преценката на административно наказващия орган дали да се издаде НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение. В съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
3
В настоящият случай, от фактическа страна контролния орган и наказващият такъв са приели, че нарушението по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП е извършено от К., като на 25.09.2023 год. в 19.50 ч. в гр. В. Търново, на ул. „Стефан Стамболов“ в посока ул. „Независимост“, е управлявал мотоциклет „Сузуки ГСР 750“, черен на цвят, с регистрационен номер ***** образец германия, собственocт на К. К., като не използва пътищата отворени за обществено ползване в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно на суха пътна настилка превърта задното задвижващи колела и поднася задната част на мотоциклета последователно в ляво и дясно по посоката си на движение, с което си действие застрашава останалите участници в движението.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели бяха разпитани актосъставителя и свидетеля по акта, както и допуснатия по искане на процесуалния представител на жалбоподателя свидетел. В показанията си пред съда актосъставителят А. К. твърди, че на посочената дата е управлявал патрулен автомобил с колегата си В. Х. по ул. „Стефан Стамболов“, като двамата са забелязали от дясно на посоката им на движение един мотоциклет, който при излизане от улицата на „Самоводската чаршия“ е форсира двигателя и поднесъл задната част на мотоциклета няколко пъти. Твърди, че са последвали мотоциклета с патрулния автомобил по ул. „Независимост“, като имали постоянен визуален контакт с него и са го спрели едва на ул.
„Христо Ботев“ на пешеходната пътека, до заведението „Сити пъб“. Т.е. свидетелят К. твърди пред съда, че описаното в АУАН нарушение е извършено на ул. „Стефан Стамболов“ при излизане на мотоциклета от улицата на „Самоводска чаршия“, като към този момент патрулния автомобил е бил в движение и контролните органи са последвали мотоциклетиста с патрулния автомобил, като са го спрели на ул. „Христо Ботев“.
В показанията си пред съда св. В. Г. Х. твърди, че е очевидец – свидетел при установяване на нарушението. Същия категорично твърди, че е очевидец на описаното в АУАН нарушение, като същото е извършено в гр. В. Търново на ул. „Христо Ботев“ в района на арката на входа на старото военно училище и до заведението „Аладин фуудс“. Свидетелят Х. твърди пред съда, че патрулния автомобил е бил спрян в този район, като той и колегата му са били извън автомобила и тогава са станали очевидци и свидетели на управлението на мотоциклета от жалбоподателя и тогава са го спрели. Този 4 свидетел изобщо не заявява, че нарушението е извършено на ул. „Стефан Стамболов“, а описва и твърди съвсем друга фактическа обстановка от тази описана в АУАН и НП.
При тези доказателства събрани в хода на съдебното следствие настоящия съдебен състав намира, че описаното в процесното НП нарушение не се доказва по безспорен и категоричен начин относно мястото на извършването му. Съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, то в АУАН и съответно в НП трябва точно да е посочено мястото на извършване на нарушението. В случая както в АУАН, така и в НП е описано, че нарушението е извършено в гр. В.
Търново на ул. „Стефан Стамболов“, но свидетеля Х. категорично твърди, че същото е извършено на ул. „Христо Ботев“ в района на заведението „Аладин фуудс“, което е съвсем различно от описаното в АУАН и НП. По този начин съдът намира, че не е доказано мястото на извършване на нарушението, което води до недоказаност и на самото нарушение.
В тази насока са и показанията на св. А.ов, който твърди в показанията си пред съда, че действително е видял своя познат (жалбоподателя И. К.) да управлява мотоциклета по ул. „Христо Ботев“, като твърди, че тогава К. е управлявал мотоциклета с нормална скорост и без поднасяне, като е бил последван от патрулен автомобил, който го е спрял в района на входа на старото военно училище.
Отделно от горното със жалбата са представени писмени доказателства които сочат, че върху процесния мотоциклет управляван от жалбоподателя, са направени технически манипулации и са монтирани допълнителни устройства, които водят до намаляване на мощността на същия и не позволяват превъртане на задното задвижващо колело и съответно поднасяне на мотоциклета. Тоест технически е обосновано, че не е възможно с такава мощност и с тази монтирани устройства жалбоподателя да извърши тези действия, които са му вменени – да превърта задни задвижващи колела (освен това мотоциклета има само едно задно колело, а в АУАН е описано, че превърта задни задвижващи колела) и да понася задната част на мотоциклета.
Всички тези обстоятелства водят до извода, че в хода на съдебното следствие не се доказва жалбоподателя В. К. да е осъществил нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и неправилно е ангажирана 5 административно наказателната му отговорност за това нарушение, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 (три хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира атакуваното НП за незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено.
С оглед на гореизложените съображения съдът на основание чл. 63, ал.
2, т. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно № 23-1275-001925 от 16.10.2023 год., издадено от Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР - гр. Велико Търново, с което за допуснато от И. К. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град **** нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
175А, ал. 1, прп. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба в размер на 3 000 (три хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6