Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 216 от 28.05.2024, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 316/2024
Вид
Решение № 216
Подписан
28.05.2024
В сила
29.05.2025
Състав
МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА, ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. ХАСКОВО, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря В. И. К. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500316 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, с вх.№4318/18.03.2024г. подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК 115552190, гр. Пловдив против Решение №147/26.02.2024 г. на Районен съд – Хасково по гр. дело №533/2023 г., по описа на съда.

С Решение №147/26.02.2024 г. на Районен съд – Хасково по гр. дело №533/2023 г., по описа на съда Районен съд-Хасково е признал за установено, на основание чл. 124, ал.

1 от ГПК, по отношение на „Електроразпределение Юг" ЕАД, с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ****, че Р. Т. П. и Ж. Г. Т., двете от ****, не дължат сумата от 6047, 84 лв., представляваща корекция на сметка за минал период, а именно от 01.11.2022 г. до 16.01.2023 г., общо за 76 дни, като допълнително начислена ел.енергия за клиентски номер ********** с ИТН *** и електромер с фабричен №****. С решението съдът е осъдил „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив да заплати на Р. Т.

П. и Ж. Г. Т. направените по делото разноски в размер на 1 162,00 лв.

Недоволен от решението е останал въззивникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр.Пловдив, който чрез пълномощника си юрисконсулт В. И. обжалва същото в срок, с оплаквания за неправилност, необоснованост, постановено при непълнота на ценените доказателства и в нарушение на материалния закон. Излагат се съображения във връзка с дължимостта на сумата, която е включена в коригиращата сметка и съответно издадената въз основа на нея фактура. Изложени са съображения и относно приложението на 1 материалния закон във връзка с измененията в законодателството и по-конкретно за правилата за измерване на количеството електрическа енергия, които счита, че следва да намерят приложение в настоящия случай. Позовават се и на новата съдебна практика на ВКС, която моли да бъде взета предвид от въззивната инстанция. Претендират въззивната инстанция да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан и присъди направените по делото за двете инстанции разноски. В жалбата се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца и се представя списък на разноските, както и пълномощно.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на подадената въззивна жалба от въззиваемите Р. Т. П. и Ж. Г. Т., чрез адв. Д. Д., АК-Хасково като пълномощник, с който изцяло се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност и недоказаност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС – Хасково като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие с относимата съдебна практика.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Р. Т. П. и Ж. Г. Т. с искова молба, с която срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК 115552190, гр. Пловдив е бил предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че общият наследодател на ищците Т. С. Т., с ЕГН **********, починал на 19.04.2021 г. приживе е бил клиент на ответното дружество и е бил потребител на електроенергия с клентски номер за обект с ИТН *** в *** След смъртта му ищците получили фактура № ****/01.03.2023 г. на стойност 6047,84 лв., представляваща допълнително начислена електроенергия за стар период– от 01.11.2022 г. до 16.01.2023 г.

Във фактурата било посочено, че сумата е дължима вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел.енергия за електромер № ****.Твърдят, че такова количество ел.енергия с посочената във фактурата левова равностойност не е използвана, поради което и считат, че фактурата и без прано основание. Претендират от съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответника, че не дължат сумата в размер на 6047,84 лв. по фактура № ***/01.03.2023г.

Ответникът - Електроразпределение Юг ЕАД в срока по чл.131 ГПК е оспорил исковата претенция като неоснователна. В отговора на исковата молба са изложени доводи относно релевантните за спора факти и се посочва че основанията за корекция на сметката на ищеца са ПИКЕЕ, приети на основание чл. 83 от ЗЕ. Като ирелевантен както за спора, така и за правото на ответника за преизчисление счита въпрос кой е извършил неправомерното въздействие върху електромера. Съгласно действащите ПИКЕЕ преизчислението на количеството електроенергия се извършвало от операторите на съответните мрежи. С оглед изложеното претендират да се отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендират направените по делото разноски.

За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните факти и обстоятелства. По делото са допуснати и приети като доказателства приложените към исковата молба и към писмения отговор документи, назначена е съдебно–техническа експертиза и е разпитан като свидетел Д. Т. К., служител при ответника.

Видно от приетото като писмено доказателство удостоверение за наследници изх.№ 08/07.02.2023 г. ищците Ж. Г. Т. и Р. Т. П. са наследници на Т. С. Т., починал на 19.04.2021 г. Не се спори по делото наследодателят на ищците е бил потребител на 2 електроенергия, доставяна и снабдяванa по електропреносната мрежа, чийто оператор е ответното дружество.

Към момента на издаване на фактурата действат приетите от КЕВР (обн. ДВ бр.

35 от 30.04.2019г.) съобразно правомощията по чл. 83, ал. 2, изр. второ от ЗЕ подзаконови норми, и уреждащи хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон – правилата за измерване на количеството електроенергия регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ, съобразно чл. 104а, ал. 2, т. 5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата по осъществяване на корекция на сметката на потребителя на електроенергия.

С писмо от 01.03.2023г. Т.С. Т. е бил уведомен от ответното дружество, че на 16.01.2023г. служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД са демонтирали и предали за експертизна проверка в БИМ електромер с фабр. № **** с ИТН **** в *** на клиент с клиентски номер **********, като е бил издаден от БИМ констативен протокол № ****/01.02.2023 г. В писмото е отразено, че сметката на абоната се коригира за периода от 01.11.2022 г. до 16.01.2023 г., за 76 дни с допълнително начислена сума от 6047, 84 лв.

Приложени са издадената фактура за сумата от 6047,84 лв. и констативни протокол от 16.01.2023 г. за извършената проверка на електромера на абоната. Наследодателят на ищците е бил уведомен, че на основание чл. 50. ал.1. т. 2 ПИКЕЕ, че ще бъде коригирана сметката за ел. енергия, за периода от 01.11.2022 г. до 16.01.2023 г. за 76 дни, чрез допълнително начисляване на сума в размер на 6047, 84 лева.

Видно от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза представеният по делото констативен протокол от 16.01.2023 г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване отразява техническото състояние на средство за търговско измерване с фабричен № ***, което е резултат от външно неправомерно въздействие върху електромера, като описаните манипулации въздействат върху точността на електромера и последният не отчита цялото количество консумирана ел. енергия от обекта. Посочва се че техническото състояние води до неизмерване на 92,13 % от консумирана ел.енергия в обекта. Началният момент на неизмерване неточно измерване на ел.енергия е 03.10.2022 г., като налични са данни за нерегламентирано вмешателство в паметта на СТИ - на 03.10.2022 г. в 21,35 ч. е регистрирано отваряне на клемен капак. На 21.07.2021 г. електромерът е демонтиран и изпратен в БИМ за експертиза.

Доколкото липсва спор по изложената фактическа обстановка и наведените с въззивната жалба доводи, във връзка с изводите на районния съд по съществото на спора, въззивната инстанция не намира за необходимо да преповтаря описаната в решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Спорният момент в производството се свежда до това дали отговорността на длъжника-ищец в производството има виновен характер и дали извършената проверка от страна на ответното дружество е едностранна, без участие на абоната. При анализа на относимата към спора правна уредба, се извежда, че подзаконовия нормативен акт – ПИКЕЕ урежда условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. В раздел ІХ на ПИКЕЕ е регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и възникването на отговорност за крайния потребител на електрическата енергия. Възникването на отговорността за крайния потребител и коригиране на неговата сметка е предвидена в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС).

3

Крайният потребител, какъвто безспорно е бил наследодателят на ищците е обвързан от договорно правоотношение с крайния снабдител – ЕВН ЕС, както и с ЕВН ЕР.

Тази договорна връзка между потребителя и крайния снабдител (ЕВН ЕС) възниква по специален ред, уреден в чл. 98а от ЗЕ, т.е. отношенията между страните се уреждат, както от законовата регламентация, така и от общите условия на крайния снабдител на електроенергия и очертава правата и задълженията им, като задължение за плащане по извършена корекция на сметка може да възникне само въз основа на договор, като се изисква виновно поведение на потребителя. Такова поведение което да е извършено от потребителя на ел.енергията, както е посочил районният съд, не е доказано в хода на първоинстанционното производство.

На следващо място от посочените по-горе разпоредби не може да се извлече уредена в закона безвиновна отговорност на потребителя, съответно и възможност от страна на електроснабдителното дружество да извършва промяна в сметката на потребителя.

ПИКЕЕ се ограничава само до въпросите по измерването, и или установяване на неизмерената такава на ел. енергията, с възможността за корекция в сметката на реално потребената електроенергия, но без да дава възможност да установяване на безвиновна отговорност за потребителя в желаната от ответника насока. Съответните подзаконови норми, на които се основава твърдяното задължение по процесната фактура излизат извън предметния обхват на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. чл. 104а, ал. 2, т.5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, поради което и като противоречащи на акт от по-висок ранг не следва да бъдат прилагани /арг. чл. 15 ЗНА/.

С извършването на корекция на потребяваното количество електроенергия и нейното остойностяване дружеството–жалбоподател на практика въвежда задължение в тежест на ищеца – потребител, доколкото последният остава задължен да плати паричната равностойност на количеството електрическа енергия, погрешно измерено от неизправния електромер за един минал период от време. Възприемането на подобен подход води до извода, че ищецът– потребител дължи плащане поради неизпълнение на своите договорни задължения. По същество това означава, че се ангажира неговата договорна отговорност.

Съгласно чл. 81 – 82 от ЗЗД договорната отговорност на длъжника има виновен характер. В първоинстанционното производство ответното дружество не е доказало, че е налице виновно действие или бездействие от страна на ищеца – потребител, което да обоснове възникването в негова тежест на задължение за допълнително заплащане на електрическа енергия.