Акт от 06.03.2020, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.***, 06.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

При секретаря Марина Ц. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 7248 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.439 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Е.Ц.Д., ЕГН**********,***.***против К.И.И.Б. ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, ***, предствавлявано от Я.Й.О.и П.Я.П.. Твърди, че срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от 08.07.2011г. по ч.гр.д.№ ***. по описа на ПРС и на 21.11.2011г. е образувано изп.д.№ ***г. по описа на ***Т.К., рег.№ ***на К***с район на действие ОС-***.

Твърди, че поради неизвършване на изпълнителни действия повече от две години, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело е прекратено на 12.08.2019г. Твърди, че в последствие със същия изпълнителен лист е образувано изп.д.№ ***по описа на ***Т.К. рег.№ ***на К***с район на действие ОС-***, като доверителката ми е получила покана за доброволно изпълнение за заплащане на сумата от 806.55лв.-неолихвяема сума, 1663.32-главница, 9.24лв.-лихви, 84лв.- разноски по изпълнителното дело, както и таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по З***с включен ДДС в размер на 276.39лв. и сумата от 150лв./в т.ч. държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и т.н./, или общото задължение е в размер на 2989.51лв. По делото е присъединена и държавата с вземане в размер на 621.60лв.  Твърди, че от датата на издаване на изпълнителния лист по ч.гр.д.№ ***. - 08.07.2011г. до датата на изходиране на поканата за доброволно изпълнение по изп.д.№ ***по описа на ***Т.К., рег.№ ***на К***- 10.10.2019г. са изтекли повече от осем години, поради което и на основание чл.110 от ЗЗД, вземането по издадения изпълнителен лист е погасено по давност и същото не е дължимо. Счита, че вземането по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№ ***. на 08.07.2011г. е погасено по давност, поради което за ищцата е налице правен интерес за завеждане на настоящия иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, за установяване недължимостта на сумите, за които е получена покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ ***на ***Т.К., рег.№ като погасени по давност. Моли да бъде признато за установено, на основание чл.439, ал.1 от ГПК, че Е.Ц.Д. ***, ЕГН ********** не дължи на „К.И.И.Б.“ ЕАД, *** ***, представлявано от З.Д.-***, сумата от 806.55лв.-неолихвяема сума, 1663.32лв.-главница, 9.24лв.-лихви, 84лв.- разноски по изпълнителното дело, както и таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по З***с включен ДДС в размер на 276.39лв. и сумата от 150лв./в т.ч. държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и т.н./, или общото задължение е в размер на 2989.51лв. Претендира направените деловодни разноски.

В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище, че предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен. Твърди, че нa 05.08.2007 г. между „***" ЕАД (предишно наименование „***" АД), чийто универсален правоприемник е "*** С.А., клон ***, в качеството му на ***, от една страна и Е.Ц.Д., в качеството й на ***, от друга, е подписан Договор за кредит № ***-***. Твърди, че вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, същите уточнени в горепосочения договор за кредит, ***ът "***" ЕАД е финансирал ***я, а за Е.Ц.Д. е възникнало задължение да издължи горепосочения кредит. Твърди, че поради неизпълнение на възникналите договорни задължения от страна на Е.Ц.Д., ***ът се е снабдил със Заповед за изпълнение, с което счита, че е прекъсната теклата до момента погасителна давност, като действие по принудително изпълнение, съгл. Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Излага съображения, че в мотивите на т. 14 от същото се развива виждането, че прекъсване на давността може да бъде допуснато, в случай че длъжникът е уведомен за това прекъсване и може да реагира. Както при действието на Закона за давността, така и при действието на ЗЗД, давността се прекъсва само със започването на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Всички срокове за съхраняване на документи са съобразени със срока на погасителната давност. Ако давността може да прекъсне без знанието на длъжника, той е изложен на риска да унищожи или най-малкото да престане да съхранява документите за плащане на дълга или за погасяването му по друг начин.". Твърди, че в хипотезата на чл. 410 ГПК длъжникът узнава за инициираното производство и може да влияе върху събитията още преди да се е стигнало до издаване на изпълнителен лист срещу него - за същият съществува възможността да депозира Възражение, с което да препятства влизането в сила на издадената Заповед за изпълнение. Още повече, че „ ...Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание манифестира желанието на ***а да започне принудително изпълнение, като ползва облекчен ред за снабдяване с изпълнителен лист - то не е действие на същинско принудително изпълнение, но е пряко насочено към същинския изпълнителен процес и съставлява действие за принудително изпълнение. Това е активно поведение на ***а, а давността е последица на бездействието. ***ът не бива под страх от погасяването на вземането по давност, да е принуден да предяви вземането си с иск." По тази причина счита, че давността е прекъсната с подаването на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Счита, че с депозирането му в съда, същата е спряла да тече, съгл. чл. 115 ЗЗД и е възобновена на 08.07.2011 г. с издаване на изпълнителен лист. Твърди, че по молба на "***" ЕАД от 21.11.2011 г. е образувано изп. дело № ***г. по описа на ***Т.К., с peг.

№ ***към К***и е приведен в изпълнение гореописания изпълнителен лист. В молбата си за образуване, взискателят е възложил на ***Т.К. правомощията по чл.

18 ЗЧСИ. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като Съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл.426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПН.

Излага съображения, че ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността." Счита, че по аргумент на противното, следва да се заключи, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 З***е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност.

Счита, че след образуване на горепосоченото изпълнително дело погасителна давност не е текла, който факт обосновава неоснователността на претенцията на ищцовата страна съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД. Твърди, че това произтича от задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 3/18.11.1980 г., която е била в сила към датата на образуването на изпълнително дело № ***г. по описа на ***Т.К.. Излага, че подобно становище е възприето и в решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се дава разрешение на въпроса свързан с реда, по който следва да се прилагат ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. в хода на висящо изпълнително производство „...Такъв е именно случаят, предмет на разглеждане в настоящото производство, при който съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от  нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще...". (Решение на ВКС № 170/17.09.2018 г., IV ГО, издадено по реда на чл.290 ГПК, Решение на ВКС № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/ 2018 г., в този смисъл и Решение на Окръжен съд - гр. Варна по т.д. № 907/2018 г. и Решение № 287 от 12.10.2018 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 326/2018 г., Решение № 61 от 24.07.2019 г. на Окръжен съд-Видин по в.гр.д № 217/2019 г., с което съдът потвърждава Решение № 172 от 12.04.2019 г. по гр.д. №3004/2008 г. на Районен съд-Видин, влязло в сила Решение № 1603/15.08.2019 г. по гр.д. № 2595/2019 г. на Районен съд - гр. ***, XII състав).

Счита, че спрямо рамката, поставена от горецитираното решение на ВКС, следва, че за изпълнително дело № ***г., образувано по описа на ***Т.К. на дата 21.11.2011г., следва да намира приложение текста на ППВС № 3/18.11.1980 г. „...Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова давност. За нейното прекъсване е необходимо предприемането на действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. След образуването обаче на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира...". От предходното счита, че следва извода, че за периода от образуване на изпълнително дело N9 ***г. по описа на ***Т.К., до датата на влизане в сила на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността е спряла да тече. Давност започва да тече отново след влизане в сила на това решението, arg. Решение на ВКС № 170/17.09.2018 г., IV ГО, "... като по силата на даденото с ППВС N9 3/18.11.1980 година тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж" от 33,Ц. Действието на това спиране е преустановено с Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС". Счита, че горецитираното съответства и на практиката на Европейския съд за правата на човека по приложението на чл. 6, nap. 1 Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в Решение от 19.02.2013 г. по дело П.П.срещу *** /жалба № 2834/2006 г./ и в Решение от 10.01.2019 г. по дело В.срещу *** /жалба № 48149/2009 г./. Според последната при аналогични хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС /ТР № 1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС/, отменящи стари ППВС /ППВС № 4/1964 г./ и придаващи различно задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, пap. 1 КЗПЧОС. (В този смисъл е и Определение № 735 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3982/2019 г., III г. о., ГК).

Предвид гореизложеното, счита, че следва да се приеме, че от датата на образуване на изпълнително дело № ***г. по описа на ***Т.К. - 21.11.2011 г. до датата на постановяване на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - намира приложение Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия.