Решение № 22 от 07.01.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 6494/2021
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 07.01.2022
- Състав
- Маргарита Апостолова
Цитирани разпоредби
- чл.21 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.569 т.5 и т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.569 т.5 и т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.74 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.29, ал.1, б."а" · Наказателен кодекс
- чл.39 · Правилник за вписванията
- чл.42 · Правилник за вписванията
- чл.44 · Правилник за вписванията
- чл. 49 · Правилник за вписванията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 22 гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Маргарита Апостолова като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20211100106494 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от ЛЮБ. Г. ЯН. срещу Агенция по вписванията иск, с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 37 248.97лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, от които 35 100,00лв. - заплатена продажна цена по договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 30, том I, per. № 1080, дело №26 от 2018г. на нотариус А.Д., нотариална такса в размер на 490,20лв., местен данък в размер на 875,00лв., такса за вписване в размер на 35,00лв., и 748.77лв., заплатени към приходната администрация данъци и такси, необходими за издаване на данъчна оценка на имота, както и иск с пр.осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 11 702,38лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 37248,97лв., за периода от 07.03.2018 г. до 10.04.2020г.
Релевират се доводи, че ищецът е сключил договор за покупко-продажба на недвижим имот на 14,02,2018год. с НА №30, том 1, рег.№1080, дело №26/2018 с продавач В.Г.В.. За договорена цена в размер на 35000,00лв., с уговорка да бъдат заплатени от купувача всички разноски по прехвърляне, в това число данъци, както и за издаване на данъчна оценка на имота. Продавачът се легитимирал като собственик на основание договор за покупко-продажба сключен по реда на чл.9а от Указ за създаване на жилищен фонд при МНО с рег.№ 16, том 15, от 03,05,1983год. с купувач Г.В.В. и удостоверение за наследници на Г.В.. Преди сключване на сделката е издадено удостоверение за тежести от Агенция по вписванията с изх.№4340/07,02,2018год., съгласно което не са налице вписвания, отбелязвания и заличавания след 03,05,1983год. В резултат на това ищецът е предприел сключването на сделката по покупко-продажба и заплатил сума в размер на 35100,00лв. в периода от 14,02,2018год. до 07,03,2018год. Освен продажната цена заплатил сума 490,20лв.-нотариална такса, 875,00лв.-местен данък, 35,00лв.-такса вписване, 1
748,77лв.- такса към СО за издаване на данъчна оценка; Впоследствие при прехвърляне на имота от ищеца на 26,03,2018год. е установено, че праводателят В.Г.В. не е собственик на имота, а удостоверената от АВп. информация в удостоверение за тежести е невярна.
Поддържа от неправилно удостоверената информация да са причинени имуществени вреди за ищеца, съставляващи платената продажна цена и разходите по продажбата; В същото време на осн.чл.49 от Правилника за вписвания ответникът носи отговорност от невярно отразената информация в удостоверение за тежести.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-Агенция по вписванията в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Поддържа, че от самите твърдения изложени в исковата молба се сочи на осъществено противоправно деяние от страна на В.Г.В., който с цел да набави за себе си имотна облага, го е въвел в заблуждение, че е собственик на продавания имот, поради което е и процесуално и материално легитимиран да отговаря за причинените вреди. При условията на евентуалност при преценка за допустимост на исковата претенция се сочи да липсва причинно-следствена връзка между издаденото удостоверение за тежести и сключената сделка за продажба. Поддържа, че от нотариалния акт от 14.02.2018г., с който В. прехвърля собствеността на процесния апартамент на ищеца Я., при сключване на сделката пред нотариуса са представени описаните в акта документи, сред които и Договор за продажба на жилище от 03.05.1983 г. и удостоверение за наследници, но не и удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания, поради което се налага извод ищецът да е приел, че В. е собственик на обекта на сделката без удостоверение за вещни тежести. Твърди се и да липсва вписана искова молба или вещна тежест по партидата на лицата В.Г.В. и Г.В. В.а, която да не е отразена в удостоверението. Вписването на данни за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот в Агенция по вписванията, Имотен регистър, се извършва чрез отбелязване на данни по партидата на собственика, т. е. на лицето, което подлежащият на вписване акт сочи като носител на вещното право, като в случая договорът, с който наследодателят на В.Г.В. е придобил имота, не подлежи на вписване, поради което не може да се обоснове противоправно поведение от страна на служител на Агенция по вписванията. Справките се извършват по реда на чл.39 от ПВп. По името на лицето, а справка по имот има само помощен характер за индивидуализация на имота. Агенция по вписванията няма трудови или служебни правоотношения със съдиите по вписванията, поради което не може да отговаря за техни действия или бездействия. Излагат се доводи и за нищожност на процесната сделка по продажбата.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на претенция. Претендира разноски. исковата
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на осн.чл.235 от ГПК, съдъ т приема за установено от правна и фактическа страна следното:
2
Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/ отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата - физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД). Релевантните факти обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние-/действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характера на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносния резултат.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
В тежест на ответната страна е да ангажира доказателства относно възраженията в отговора, включително издаденото удостоверение с изх.№4340/2018/07,02,2018год. да е със съдържание съответстващо на данните по книгите за вписване.
В конкретния случай, в исковата молба са наведени доводи, че противоправното поведение на ответника се изразява в невярно удостоверяване по чл.44 и чл.45 от Правилника за вписване, в удостоверение изх.№4550/2018, издадено на 07,02,2018год.
9,22,21часа, което сочи да липсват вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 03,05,1983год. до 01,02,2018год. по отношение на лицата В.Г.В. и Г.В. В.а и за описания имот, от което ищецът е обосновал извод за собственост на продавача В. В. относно недвижим имот предмет на сделката.
По делото не е налице спор относно фактите изложени от ищцовата страна.
Видно е да е сключен договор за покупко-продажба на 14,02,2018год., по силата на който В.Г.В. продава на Л.Г. Я. недвижим имот, апартамент №70, с идентификатор ***, с адрес гр.София, жк.Красна поляна , ул.****, с площ от 53,21кв.м., заедно с 0,562% ид.части от общите части на сградата, при съседи описани в НА №30, том 1, рег.№1080, дело №26 от 2018год.
Не е спорно продавачът В. Г. В. да се е легитимирал като носител на вещно право на собственост върху имота на основание наследствено правоприемство от Г.В. В.а-майка на В. В., която от своя страна се легитимира като собственик на имота на основание договор за покупко-продажба на жилище сключен по реда на чл.9а от Указа за създаване на жилищен фонд при МНО, сключен на 03,05,1983год.
Видно от удостоверение за наследници изх.№18-УГ01-694/25,01,2018год. на Столична община правоприемник на Г.В. В.а, починала на 08,01,2015год. е В.Г.В..
Не се спори в удостоверение изх.№4550/2018, издадено на 07,02,2018год.
9,22,21часа, Агенция по вписванията да е удостоверила, че не се оказват за периода от 03,05,1983год. до 01,02,2018год. вписвания, отбелязвания и заличавания по наличната документация в службата, което включва искови молби, възбрани и ипотеки относно лицата В.Г.В. и Г.В. В.а.
Видно от доказателствата по делото е постановено решение №29/20,02,1995година, 3 отбелязано в книгите по вписвания с рег.№495, к.д.№1/1995, лист 29, с което по касационно дело №1006/1994год. по описа на ВКС, 2 ГО, на осн.чл.229, ал.1 от ГПК/отм./, вр.чл. 208, ал.1 и чл.207, б.“а“ от ГПК/отм./ ВКС е отменил по реда на надзора влязло в сила решение на Софийски градски съд от 29,07,1994год. по гр.д.№750/1994год. и вместо това е обявен за окончателен сключен предварителен договор на 16,02,1993год. между Г.В. В.а и М.Л.П. относно процесния имот за сумата от 450000лева, при условие да бъдат заплатени в 2 седмичен срок от влизане на решението в сила.
Впоследствие са извършени поредица от прехвърлителни сделки от купувача по предварителен договор, респективно негови правоприемници относно имота.
По делото е видно да е постановена не влязла в сила присъда
№20019103/21,01,2021год. на СРС, НО, 93 състав по НОХД №14971/2020год., с която се твърди В. Г. В., да е признат за виновен за извършено престъпление по чл.211, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ от НК за с цел да набави за себе си имотна облага като въвел заблуждение купувача по отношение на процесния имот и относно договор от
14,02,2018год.
Представени са доказателства стр.38-47, от които се установява да са извършени разходи по сделката от 14,02,2018год., както следва:
-35100,00лв.-продажна цена/ сума в размер на 9800,00лв.-разписка от 14,02,2018год. за получена от продавача сума, разписка за получена сума от 07,03,2018год. в размер на 8300,00лв., вносна бележка за платена по банкова сметка на продавача сума в размер на 8500,00лв. от 15,02,2018год., вносна бележка от 15,02,2018год. за сума 8500,00лв./ -490,20лв.-нотариални такси -сметка №0000037525/14,02,2018год.;
-35,00лв.-такса за вписване в АВп.;
-875,00лв.-местен данък по прехвърляне на имота-преводно нареждане 14,02,2018год.; от
-748,77лв.-платени данъци и такси за имота по партида №7208Н1748 –приходна квитанция от 26,01,2018год.;
Съгласно нормата на чл.42 от Правилника за вписванията (в ред. към извършване на удостоверението ДВ, бр. 92 от 2014г., в сила от 07.11.2014 г.) Всеки може да поиска справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, извлечения от съдържанието на всички книги, незаверен препис от всички вписани и отбелязани актове или актове за заличаване, както и удостоверение за наличието или за отсъствието на вписване. Писмените справки съобразно чл.44 от ПВп. се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата. В съдържанието на удостоверение по имот, каквото е издаденото от ответника на 07,02,2018год. съгласно чл.47, ал.1 от Правилника следва да се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права или пък д а се удостоверява, че такива 4 няма.
При така установената фактическа обстановка и предвид действаща нормативна уредба към датата на издаване на удостоверението, съдът обсновава да е налице противоправно деяние от страна на служител на ответника, доколкото е налице невярно удостоверяване на вписвания за имота. Действително актът, с който наследодателката на продавача- Г.В.В. се легитимира като собственик , а именно: договор за продажба на жилище, сключен по реда на чл.9а от Указа №463 от 07,09,1950год. за създаване на жилищен фонд при министрество на народната отбрана, не подлежи на вписване в АВп. по арг. на чл.5 от правилника за вписване /ред.ДВ, бр. 30/1955год./, което не касае прехвърляне на собствеността върху същия, с оглед изричната норма на чл.9а, ал.5 от горния указ, съгласно която купувачът придобива собствеността на жилището и другите обекти и на припадащата се идеална част от общите части на сградата със съответно право на строеж върху държавната земя по силата на самия договор, без да е необходима за това нотариална форма.