Разпореждане № 1892 от 19.06.2025, Районен съд - Несебър

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1892 гр. Несебър, 19.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Частно гражданско дело № 20252150100733 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от Изпълнителен директор Я.Б.Я., с пълномощник юрк.Н.А.Т., тел: *** срещу В. И. П. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за сумата от 800 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 4968658 от 30.11.2023г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и В. И. П., вземането по който е прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД с Приложение № 1 от 01.10.2024г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 02.03.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 06.06.2025г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 77,37 лева, представляваща договорна лихва за периода от 14.12.2023г. до 30.05.2024г., сумата от 152,89 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.12.2023г. до 27.05.2025г., както и сумата от 225 лева, представляваща направените по делото разноски, от които: 25 лева - заплатена държавна такса и 200 лева - юрисконсултско възнаграждение за подготовка на документи за завеждане на дело и защита по заповедно производство.

Съдът като разгледа подаденото заявление прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането в частта за претендираните главница, договорна лихва, разноски, законна лихва за забава по договора за кредит.

Вземането произтича от твърдения, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и В.

И. П. е сключен Договор за паричен заем № 4968658 от 30.11.2023г. По силата на договора на заемателя е отпуснат кредит в размер на 800 лева, който е следвало да бъде върнат, ведно с договорна лихва в размер на 77,37 лева, на 13 двуседмични погасителни вноски, с падеж на последната – 30.05.2024г. Сочи се, че длъжникът не е 1 изпълнил в срок задълженията си по договора, поради което Заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е отправило искане към Дружеството-гарант „Файненшъл България“ ЕООД да им изплати всички задължения на потребителя по процесния договор, което било изпълнено.

На основание Приложение № 1 от 01.10.2024г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 02.03.2020г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, вземането е прехвърлено на заявителя, за което длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД с уведомително писмо с обратна разписка от 04.10.2024г. Претендира се и договорна лихва, мораторна лихва и лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението, както и разноски.

Съдът намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение не следва да бъде уважавано в цялост в частта относно претенцията за разноски, по следните съображения:

Съдът счита, че претенцията за разноски следва да бъде уважена единствено до сумата от 75 лева, от които 50 лева - юрисконсултско възнаграждение и 25 лева платена държавна такса. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. В чл. 26 от цитираната Наредба е предвидено, че за защита по бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 150 лева. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото заповедно производство, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 50 лева. Не се споделят доводите, изложени в заявлението, че в полза на заявителя следва да се присъжда и сумата от 50 лева за подготовка на документи за завеждане на дело - на основание чл.

13, т. 2 от НБПП. Дейността, която е извършена от юрисконсулта във връзка с подаване на настоящото заявление, представлява процесуално представителство по гражданско дело - заповедно производство. Следователно възнаграждение за този вид дейност се определя по реда на чл. 23 - чл. 27 от Наредбата. Извършеното от юрисконсулта не може да бъде квалифицирано като „Първична правна помощ” по смисъла на чл. 13 от Наредбата вр. чл. 21, т. 1 и т. 2 ЗПП, тъй като тази дейност изобщо не е свързана със 2 завеждане на гражданско дело, какъвто е настоящият случай. Освен това следва да се обърне внимание на текста на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, според който заплащането на правната помощ се определя съобразно вида и количеството на извършената дейност.

В случая дейността по процесуално представителство по настоящото дело се свежда до подготовката на документите за завеждане на делото и подаването им до съда.

Поради тази причина няма как да се приеме, че процесуалният представител на заявителя е извършил отделно работа, която по количество и вид е различна от тази по чл. 26 от Наредбата и попада в обхвата на чл. 13 от Наредбата. Следователно искането за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено за разликата над 75 лева до пълния претендиран размер от 225 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителен директор Я.Б.Я., с пълномощник юрк.Н.А.Т., тел: *** срещу В. И. П. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:

***, за сумата от 800 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 4968658 от 30.11.2023г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и В. И. П., вземането по който е прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД с Приложение № 1 от 01.10.2024г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 02.03.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 06.06.2025г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 77,37 лева, представляваща договорна лихва за периода от 14.12.2023г. до 30.05.2024г., сумата от 152,89 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.12.2023г. до 27.05.2025г., както и сумата от 75 лева, представляваща направените по делото разноски, от които: 25 лева - заплатена държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителен директор Я.Б.Я., с пълномощник юрк.Н.А.Т., тел: *** срещу В. И. П. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, в частта, с която се иска присъждане на разноски над сумата от 75 лева до пълния претендиран размер от 225 лева.

Разпореждането в частта, с която се отхвърля отчасти заявлението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

3

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4