Определение № 1030 от 20.12.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1030 гр. Перник, 20.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Частно гражданско дело № 20231700100801 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на 2 броя молби с правно основание чл. 255 от ГПК, депозирани от адв. М. К. – ПАК, в качеството й на особен представител на ответника по гр. дело № 98/2023г. по описа на Районен съд – гр.

Перник Б. Г. С. от ***, а именно: молба с вх. № 7253/30.11.2023г. по описа на ПОС и молба с рег. № 26253/14.12.2023г., и двете депозирани в ОС – Перник и изпратени на РС – Перник за окомплектоването им по реда на чл. 255 от ГПК.

В молбите (с почти идентично съдържание) се сочи, че особения представител адв. К. е депозирала въззивна жалба срещу решение на РС – Перник по гр. дело № 98/2023г. по описа на РС – Перник, която незаконно е била оставена без движение от страна на съдията-докладчик. Сочи се още, че първоинстанционния съд е излязъл от правомощията си, давайки указания на жалбоподателя за обосноваване на правния интерес от депозиране на въззивна жалба срещу съдебен акт, който е постановен в интерес на ответника, респ. на въззивния жалбоподател. В заключение се сочи, че молбата е написана на български език и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, от което следва, че указанията на районния съд са незаконни.

На 19.12.2023г. молителят е представил и писмена защита, в която е допълнил доводите си, досежно молбата по чл. 255 от ГПК.

На 20.12.2023г. по делото е депозирана молба от адв. К. с вх. № 7723/20.12.2023г., с която се иска определяне на хонорар за производството по чл. 255 от ГПК, развиващо се пред настоящата инстанция.

Окръжен съд – Перник, след като се запозна с доводите, обективирани в посочените по – горе молби и съобрази материалите по делото, намира молбите за неоснователни, по следните съображения:

Относно молбите с правно основание чл. 255 от ГПК:

От материалите по делото се установява, че молителката адв. М. К. – ПАК е назначена за особен представител на ответника Б. Г. С., с оглед осъществяване на процесуално представителство на последната, в качеството й на ответник по предявени 1 обективно съединени осъдителни искове от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник.

С Решение № 1151/16.11.2023г., постановено по гр. дело № 98/2023г. по описа на РС – Перник, последният се е произнесъл по съществото на спора, като е отхвърлил изцяло предявените искови претенции.

На 20.11.2023г., особения представител на ответника е депозирал в Окръжен съд – Перник въззивна жалба, която е била изпратена по компетентност на първоинстанционния съд, за надлежното й администриране.

С Разпореждане № 15616/27.11.2023г. съдията-докладчик е оставил без движение въззивната жалба, като е дал указания на жалбоподателя, а именно: да обоснове правния си интерес от депозиране на въззивната жалба, доколкото последната е насочена срещу съдебен акт, който удовлетворява в най-пълна степен интересите на ответника. Съобщението, изпратено до въззивния жалбоподател, е получено от последния на 28.11.2023г.

С Разпореждане № 16014/04.12.2023г. районният съд е изпратил препис от въззивната жалба на насрещната страна, с указания за възможността за отговор в двуседмичен срок. Видно от приложеното по делото съобщение, изпратено до „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник, препис от въззивната жалба е бил връчен на ищцовото дружество на 11.12.2023г.

На 30.11.2023г. в Пернишкия окръжен съд е била депозирана първата молба с правно основание чл. 255 от ГПК, заведена под вх. № 7253/30.11.2023г. по описа на ПОС. Същата е била изпратена на РС – Перник, по компетентност. Видно от материалите по делото, с разпореждане от 06.12.2023г. съдията-докладчик е указал на страната да „напише четливо какво иска“, тъй като съдът не е в състояние да разчете и разбере волята му.

На 14.12.2023г. по гр. дело № 98/2023г. по описа на ПРС е постъпила молба с рег. № 26253/14.12.2023г. от адв. М. К., в качеството й на особен представител на ответника по делото, с която е направено искане за даване ход на въззивната жалба, като са изложени доводи за невалидност на дадените от съда указания, доколкото, според жалбоподателя, такива указания биха могли да бъдат давани единствено от въззивната инстанция. Посочено е още, че въззивната жалба отговаря на законовите изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, а наличието на правен интерес следва да се разглежда от въззивната инстанция.

На 14.12.2023г. пред Окръжен съд – Перник е била депозирана втората молба с правно основание чл. 255 от ГПК на адв. К., в качеството й на особен представител на ответника по иска.

В представеното от съдията-докладчик становище по реда на чл. 255 ал. 2 от ГПК, съдията-докладчик е посочил, че депозираната от особения представител въззивна жалба не може да бъде изпратена на Окръжен съд – Перник, тъй като все още не е приключила процедурата по администриране. Уточнил е, че въззивната жалба е връчена на ищеца на 11.12.2023г., при което срока за отговор изтича на 28.12.2023г.

Изразено е становище за липса на забавяне по делото.

Окръжен съд – Перник намира, че описаната по – горе хронология на процесуалния живот на депозираната от особения представител въззивна жалба не 2 обосновава необосновано забавяне от страна на съдията-докладчик по гр. дело № 98/2023г. по описа на РС – Перник. Видно е, както от становището на съдиятадокладчик, така и от материалите по делото, че към настоящия момент срока за отговор, предоставен на насрещната страна, не е изтекъл, което води до процесуална невъзможност въззивната жалба да бъде изпратена на въззивната инстанция за произнасяне.

Прочита на материалите по делото сочи, че в кратък срок от получаване на въззивната жалба в РС – Перник, последният е дал указания на въззивния жалбоподател за привеждане на жалбата в съответствие със законовите изисквания, предвид констатираните нередовности. В тази връзка, настоящата инстанция не може да се съгласи с твърдението на молителя, че проверката за наличие на правен интерес от обжалване на съответния съдебен акт не попада в компетентността на администриращия съд, доколкото именно на администриращия съд законодателят е вменил задължението да извърши проверка за редовността и допустимостта на подадената въззивна жалба. Възникването на правото за обжалване и надлежното му упражняване са обусловени от наличието на правен интерес за страната. Макар да не е изрично указано в закона, извършваната от администриращия съд проверка на допустимостта на жалбата по необходимост включва и преценка относно наличието на правен интерес от същата, тъй като правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на всяко съдебно производство и само при наличието на такъв за съда възниква задължението да провери спазването на предвидените в закона изисквания за редовност на сезиращата го жалба /в т.см. опр.№668/13.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№483/2012г./.

На следващо място, съдебната практика допуска обжалване на съдебен акт, който е постановен в полза на обжалващата страна, макар и в редки и специфични случаи (напр. в производство по делба или при произнасяне на съда по недопустим иск), поради което волята и мотивите на обжалващия следва да бъдат ясни, разбираеми и подкрепени със съответните твърдения.

Относно оплакванията за незаконност на дадените от съда указания, свързани с четливостта, респ. нечетливостта на депозираната жалба, настоящия съдебен състав намира за нужно да отбележи, че макар и законодателят да не е въвел изрични изисквания за формата и стила на изписване на жалбата, то в интерес на страната е да представи на съда във възможно най-пълна степен четлива (при ръкописен текст), стилистично и граматично издържана жалба, с оглед възможността на съда да разбере в цялост и пълнота волята на жалбоподателя. Противното, освен, че би затруднило съда и би довело до неправилно тълкуване на волята на жалбоподателя, би довело и до забавяне на производството, за което вина у съда не може да се търси.

Относно молбата с вх. № 7723/20.12.2023г.:

С горепосочената молба, молителят е поискал определянето на възнаграждение за процесуално представителство в производството по чл. 255 от ГПК, обръщайки внимание на съда за разпоредбата на чл. 6 ал. 1 т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с §1 от същата наредба.

Настоящия съдебен състав, обаче, намира, че посочената разпоредба е неприложима в настоящия случай и не следва да се прилага по аналогия, доколкото настоящото производство е несъщинско такова, обусловено е от основното и 3 действията, извършвани понастоящем от особения представител, се включват в обхвата на действията, за които първоинстанционният съд е определил възнаграждение на особения представител. Поради това молбата на особения представител за определяне на хонорар се явява неоснователна.

С оглед горното и на основание чл. 255 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 7253/30.11.2023г. по описа на ПОС и молба с рег. № 26253/14.12.2023г. по описа на РС – Перник, за определяне на срок при бавност по гр. дело № 98/2023г. по описа на Районен съд – Перник, като неоснователни.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 7723/20.12.2023г., с която се иска определяне на възнаграждение на особения представител в настоящото производство, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.257 ал.2, изр.3 ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

4