Определение № 582 от 14.08.2025, Районен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 582 гр. Велико Търново, 14.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Частно наказателно дело № 20254110201115 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.24 4, ал. 5 от НПК.

Производство е образувано по жалба от адв. В. Ф. в качеството на пълномощник на пострадалите М. П. А. и З. И. А. срещу постановление на прокурор в Районна прокуратура гр. Велико Търново от 31.02.2025 г. по преписка № ***/2024 г., Досъдебно производство № ***/2024 г. по описа на ОД на МВР Велико Търново, с което на основание чл. 244, ал.1, т. 1, вр. чл.25, ал.1, т.6 и чл.50 от НПК е спряно наказателното производство.

Навеждат се оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка и несъгласие с правните изводи на прокурора.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и разгледа писмените и гласни доказателства прие за установено следното:

По досъдебното производство е прието за установено следното:

На 22.08.2024 г. М. П. А. заедно със своята съпруга З. И. А. вечеряли на верандата на своя дом, намиращ се в с. ***, ул. „***“ № ***. Около 21:30 часа А. чул крясъци и викове, идващи от парка, намиращ се срещу дома на семейство А.и. Тези викове се чували в продължение на около петнадесет или двадесет минути и поради тази причина А. решил да отиде до парка, за да разбере какво се случва там.

А. излязъл от къщи, пресякъл улицата и застанал на оградата на парка. В парка А. видял, че имало около десетина лица, които били непълнолетни и А. ги попитал защо викат и какво се случва. А. обяснил на лицата, намиращи се тогава в парка, че могат да продължат да играят в парка, но да не вдигат шум.

А. заявява, че не познава лицата, намиращи се в парка.

След като А. се прибрал в къщи, малко по-късно, след около десет или петнадесет минути, се чули гласове пред входната врата на дома на семейство 1

А.и - „М.е, излез!“. А. разпознал по гласа, че това е Ю. Х. Й., на който в селото му казвали „***“.

А. и съпругата му З. А. излезли на улицата. Според свидетелските показания на М. А., излизайки на улицата видял, че пред дома му са се събрали не малко хора - около петнадесет човека /възрастни и деца/. А. заявява, че децата били тези, на които той бил направил забележка в парка порано същата вечер. В този момент на улицата били също Ю. Х. Й., Е. Р. С., А.

Х. Й. и жената на А. Й..

Ю. Й. и М. А. разговаряли на улицата, като Ю. Й. тръгнал към А. с думите: „Докога ще продължаваш с твоите глупости? Не знаеш ли, че аз командвам в селото?“. Също така Ю. Й. попитал М. А. защо е удрял децата, намиращи се в парка. А. обяснил, че е отишъл в парка единствено да направи забележка на децата, защото вдигали много шум. М. А. напсувал Ю. Й. на майка и се обърнал към него с думите: „На теб ли ще давам обяснения, бе циганин?“. Малко след това Й. посегнал към А. и го попитал дали иска да го пребие. Съпругата на А. - З. А., чувайки тези думи се обадила на тел. 112, но Е. С. ударила през ръцете А. и вследствие на това телефонът на А. паднал на земята.

След което започнала физическа саморазправа между семейство А.и, Ю.

Й., Е. С., А. Й. и част от групата хора, намиращи се пред дома им, в следствие на което, видно от изготвената съдебно медицинска експертиза, телесните увреждания, причинени на М. А., са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота с интензивни болки и страдания, със срок на лечение и възстановяване за около 25 дни. Телесните увреждания, причинени на З. А. са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Посегателството върху телесната неприкосновеност на М. А. и З. А. не е свързано с явно неуважение към обществото, а е подтикнато от скарване, породено от това, че М. А. е попитал намиращите се деца в парка защо викат и какво се случва, като желание за саморазправа и не може да се третира като осъществено с хулигански мотив. Участвалите в инцидента лица се познават, видно от разменените между тях реплики.

Прието е било от наблюдаващия прокурор, че са налице доказателства за извършени деяния по чл. 130, ал. 2 от НК, което е престъпление от частен характер.

С постановление на ВТРП от 11.02.2025 г. наказателното производство е спряно.

С определение на Районен съд гр. Велико Търново № 148 от 05.03.2025 г. по ЧНД № 288/2025 г. е отменено постановлението на ВТРП за спиране на наказателното производство като са дадени указания за прилагане на закона.

С постановление на ВТРП от 12.03.305 г. досъдебното производство е върнато на водещия разследването при РУ гр. Велико Търново за изпълнение на дадените в определението на ВТРС указания.

2

В резултат на проведените допълнителни процесуално - следствени действия е приета за установена следната фактическа обстановка:

А. заедно със своята съпруга, З. А., излезли на улицата. Според свидетелските показания на М. А., излизайки на улицата видял, че пред дома му са се събрали не малко хора - около петнадесет човека /възрастни и деца/, като сред тях били Ю. Х. Й., Е. Р. С. и А. Х. Й.. А. заявява, че децата били тези, на които той бил направил забележка в парка по-рано същата вечер.

Забележката, която М. А. бил отправил към децата, играещи в парка през въпросната вечер, се изразявала в това, че децата нямали право да стоят в парка до късно вечерта и да вдигат шум, като А. ги наричал „цигани“, крещейки им и държейки в ръцете си дебела пръчка, с която им нанасял удари върху пързалките и мрежата на парка. Сред децата, играещи в парка били и децата на Ю. Х. Й. и Е. Р. С. - Д., К. и Л..

Всички деца отишли при Ю. Х. Й. и Е. Р. С. /намиращи се пред съседска къща/ и започнали да разказват за случилото се в парка - децата били видимо уплашени, от начина по който А. бил отправил забележката - крещейки и държейки дебела пръчка в ръцете си. След като чул разказа на децата Ю. Х. Й. решил да тръгне към дома на А. с цел да разбере какво точно е станало в парка, придружаван освен от децата, които били играли в парка, но и от Е. Р.

С.. Ю. Й., стигайки до къщата на М. А., застанал пред входната врата и извикал А. с думите „М.е, излез!“. А. излязъл и Ю. Й. с нормален тон го попитал какво е станало в парка и също така поискал да разбере защо А. е отишъл в парка с дебела пръчка в ръцете, за да се саморазправя с децата. М. А. напсувал Ю. Й. на майка и се обърнал към него с думите - „На теб ли ще давам обяснения, бе циганин?“. Започнала вербална и физическа саморазправа между А. и Й., в чието начало между двамата мъже била застанала съпругата на А.. В проведения на 18.03.2025 г. разпит на свидетелката Е. Р. С., заявява че същата е видяла как А. била застанала зад гърба на Ю. Й., държейки телефон в ръката и помислила, че А. ще го удари и поради тази причина С. ударила по ръката А.. Последвал физически контакт между С. и А., като целта на С. не била да нарани А., а да я отдалечи от Й..

След което започнала вербална и физическа саморазправа между семейство А.и, Ю. Й., Е. С., А. Й. и част от групата хора, намиращи се пред дома им.

Посегателството върху телесната неприкосновеност на М. А. и З. А. не е свързано с явно неуважение към обществото, а е продиктувано изцяло от лични мотиви, а именно да бъде разбрано какво точно е станало в парка и защо М. А. се е саморазправял, с дебела пръчка в ръка, с играещите там деца.

Установено е, че действията на Ю. Х. Й., Е. Р. С. и А. Х. Й. са адресирани не към обществото, а единствено и само към М. А. и неговата съпруга З. А., с които са били във влошени междусъседски отношения. Наличието на личен мотив изключва умисъла при хулиганство. В случая, както Ю. Й., така и Е. Р. са нямали намерение да предизвикат възмущение на обществото, а са изцяло водени от лични отношения. Тези лични отношения стоят в основата на зародилия се конфликт, при който е последвало причиняването на леката 3 телесна повреда. Това е видно и от факта, че след намесата на други лица, както вербалната, така и физическата саморазправа между Ю. Й. и М. А., от една страна, и Е. Р. С. и З. А., от друга, е прекратена.

Извършен е разпит на свидетелите Д. А. А., З. И. А., М. П. А., Я. Н. А., Ц. И. Г., Н. М. М., Ю. Х. Й., Е. Р. С., А. Х. Й., Ж. Г. А., С. А. А..

Назначена и изготвена е съдебно-медицинска експертиза на пострадалите лица М. П. А. и З. И. А.. Назначена и изготвена е видеотехническа експертиза на предоставения доброволно на 26.08.2024 г. оптичен носител /диск/ от М. П., съдържащ записи от камери за видеонаблюдение от частен имот в с. ***, ул. „***“ № *** от 22.08.2024 г. Извършен е оглед на ВД CD-диск, предоставен от РЦ 112, гр. ***. Изискана е справка и писмени материали от ***. Изискани са справка за съдимост и характеристична справка на лицата Ю. Х. Й., А. Х. Й. и Е. Р. С..

От изготвената докладна записка от 25.03.2025 г. относно връчване на призовка се установява, че лицето Д. А. Г. чрез М. С. А. не е установено на адреса. След проведен разговор със съсед - В. П. И., същият заявил, че А. и нейната дъщеря не живеят на посочения адрес в призовката от около 10 години и към момента не може да даде актуално тяхно местоположение.

При така установената фактическа обстановка наблюдаващият прокурор е приел от правна страна, че няма доказателства за извършено престъпление от общ характер, тъй като на пострадалите М. А. и З. А. е причинена лека телесна повреда по чл.130 от НК, което престъпление съгласно чл.161 от НК се преследва по тъжба на пострадалия. Предвид изложеното наблюдаващият прокурор е постъновил обжалваното постановление.

Съдът счита, че по делото са извършени всички необходими и възможни действия по разследването.

Според съда е правилен правният извод на наблюдаващия прокурор, че по досъдебното производство са установени доказателства за извършено престъпление от общ характер по - престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал.

1 от НК и по чл. 325 ал. 1 от НК. От събраните по делото доказателства може да се направи безспорен извод, за наличие на данни за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, което не е от общ характер, а се преследва по тъжба на пострадалите. Жалбоподателят застъпва тезата, че деянието е извършено по хулигански подбуди, което би квалифицирало деянието като престъпление по чл.131, ал.1, вр. чл.130, ал.1 от НК, което е от общ характер. Действително съдебната практика и доктрина допуска извършването на деяние по хулигански подбуди, независимо от наличието на личен мотив и отношения между дееца и пострадалите лица. Това е допустимо обаче само по изключение и в зависимост от конкретната фактическа обстановка, настъпила зв конкретния казус. Съдебната практика е иала възможност да се стабилизира по отношение на това, че деяние по хулигански подбуди може да се извърши в най различни хипотези на друга престъпна дейност, стига от начина на извършване и от събраните доказателства да става ясно, че личния мотив за 4 извършване на деянието, какъвто в настоящи казус безспорно е налице и е водещ, е прераснал или довел до деяние извършвано с цел нарушаване на обществения ред като основна водеща причина. В настоящия казус от всички събрани по делото доказателства може да се направи извода, че нанасянето на телесни повреди е изцяло по личен мотив – за уреждане на възникнал скандал между дееца и пострадалите и изобщо няма за цел нарушаване на обществения ред.

С оглед изложеното съдът приема, че фактическите и правни изводи на наблюдаващия прокурор са правилни, поради което обжалваното постановление е правилно и законосъобразно.

Воден от горното и на осн. 244, ал.5 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от адв. В. Ф. – ВТАК, в качеството на пълномощник на пострадалите М. П. А. и З. И. А. срещу постановление на прокурор в Районна прокуратура гр. Велико Търново от 31.02.2025 г. по преписка № ***/2024 г., Досъдебно производство № ***/2024 г. по описа на ОД на МВР Велико Търново, с което на основание чл. 244, ал.1, т. 1, вр. чл.25, ал.1, т.6 и чл.50 от НПК е спряно наказателното производство като неоснователна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5