Решение № 1608 от 09.09.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1608 гр. Пловдив, 09.09.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ПАСКОВ при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, разгледа докладваното от председателя административно дело № 3883 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ във връзка с чл.

145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на А.И.У., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, против Решение № 2153-15-313 от 27.11.2019г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, което е отхвърлена жалба вх. № 1012-15-377 от 29.10.2019г. против Разпореждане № РНП-2-4-15-00659449 от 08.10.2019г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е разпоредено У. да възстанови недобросъвестно получените суми за ЛПОСВ в размер на 17 562,21лв., от които главница в размер на 12 448,73лв. за периода от 01.05.2014г. до 31.01.2017г. и лихва в размер на 5 113,48лв., изчислена към 08.10.2019г.

В жалбата се твърди, че постановеното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив е издадено при недоказаност и необоснованост на мотивите, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Според жалбоподателката, разпореждането е издадено преждевременно, при наличие на неприключило съдебно производство по адм. дело № 3834 от 2018г. по описа на Административен съд – Пловдив, с предмет начална дата на отпускане на ЛПОСВ и нейния размер. Към настоящия момент, пред Административен съд – Пловдив не е приключило и съдебното производство по адм. дело № 366 от 2020г., предмет на което индивидуалният коефициент, съответно размерът на отпуснатата ЛПОСВ. Тези две съдебни производства са преюдициални спрямо настоящото съдебно производство, съответно за сумата на неправомерно получена пенсия, подлежаща на възстановяване от пенсионера.

На следващо място, неправилно е приложена разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, тъй като не е подкрепено с доказателства твърдението, че У. е представила документ с невярно съдържание, въз основа на данните в който й е отпусната ЛПОСВ от по-ранен момент. Не е изследвано авторството на документа, отношението на издателя и на пенсионния орган, който по силата на чл. 108 от КСО и чл. 1, ал.

5 от НПОС има задължение да извърши пълна проверка на представените документи и да отпусне пенсия единствено въз основа на редовните такива. Не са съобразени и мотивите на решение № 1258 от 10.06.2019г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 3834 от 2018г. по описа на съда, съгласно които разпореждане № 610503/214/27.01.2017г. на длъжностно лице по ПО при ТП на НОИ – София град е постановено въз основа на документ с невярно съдържание – констативен протокол от 12.05.2017г.

Възразява се по отношение размера на дължимите суми – главница и лихви, както и неприлагане на погасителна давност по чл. 115 от КСО по отношение на главницата на вземането и чл. 110 от ЗЗД по отношение акцесорните задължения за лихви.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. Б., който моли съда да отмени оспореното решение като незаконосъобразно и претендира разноски по делото. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирано по делото писмено становище.

Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. В. моли съда да отхвърли жалбата по изложените аргументи в представеното по делото становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Атакува се акт, който е преминал през изискуемия се административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради което, подадената жалба е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Производството пред компетентния административния орган е започнало с подадено заявление вх. № МП-128560/31.10.2014г., с което А.У. е поискала от директора на ТП на НОИ - София град да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са представени документи, удостоверяващи осигурителен стаж и осигурителен доход. С разпореждане № **********, Протокол № 59265 от 05.11.2014г. на У. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст от 52 години и 11 месеца при общ осигурителен стаж, превърнат в трета категория 41 години и 26 дни.

С разпореждане

№ **********/214/27.01.2017г. от длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – София град е отменено Разпореждане № **********, Протокол № 59265 от 05.11.2014г. и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това разпореждане е обжалвано по административен ред, като същото е потвърдено с Решение № 2153-21-146/23.06.2017г. на директора на ТП на НОИ – София - град. Посоченото решение на административния орган е потвърдено с решение № 182 от 08.01.2018г., постановено по адм. дело №

7863/2017г. по описа на Административен съд – гр. София, оставено в сила с решение № 8647 от 22.06.2018г., постановено по адм. дело № 2773/2018г. по описа на ВАС, Шесто отделение. В резултат на влезлите в сила съдебни актове е издадено Разпореждане № **********, Протокол № 01343 от 05.09.2018г. на ръководителя на „ППО“ при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на У. е отпусната лична пенсия за ОСВ, считано от 12.01.2018г., по заявление вх. № 2113-15-6531 от 21.12.2017г. и навършена възраст от 56 години и 08 месеца при общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория от 37 години 03 месеца и 22 дни.

Срещу това разпореждане У. е подала жалба вх. № 1012-15-288 от 12.11.2018г., към която са приложени документи за осигурителен стаж за периода 17.04.1981г. – 11.01.2018г. с прекъсвания и обща продължителност и след превръщане от 37 години 03 месеца 22 дни от трета категория. Жалбата е разгледана от Директора на ТП на НОИ – гр.

Пловдив, който с Решение № 2153-15-263/11.12.2018г. я е оставил без уважение.

Основание за това е извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ – Пловдив, обективирана в Констативен протокол /КП/ №

5-20-00262247/12.05.2017г., според който в разплащателните ведомости за заплати за периода от месец 05.1977г. до месец 04.1981г. не са открити данни лицето А.И.У.

/И./ да е работила при осигурителя „МПБУ ДУ Братан Шукеров“ гр. Смолян /ТПК „Братан Шукеров“ – Смолян“/ като шивачка или на друга длъжност. Поради тази причина е установен осигурителен стаж до начална дата на отпуснатата пенсия /01.05.2014г./ от 17 години 05 месеца и 28 дни от втора категория и 14 години 10 месеца и 28 дни от трета категория, който не потвърждава осигурителния стаж, зачетен при отпускане на личната пенсия и не дава права на заявителя по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.

Посоченото решение на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив е обжалвано по съдебен ред, като с решение № 1258 от 10.06.2019г. на Административен съд – Пловдив, 28-ми състав, постановено по адм. дело № 3834 от 2018г. по описа на съда е отменено разпореждане № **********, Протокол № О1343 от 05.09.2018г. на ръководителя на пенсионно осигуряване /ПО/ при ТП на НОИ – гр.

Пловдив, с което на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е отменено Разпореждане № **********, Протокол № 59265 от 05.11.2014г. и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А.У., в частта, с която е определен осигурителния стаж на лицето и преписката е върната на длъжностното лице по чл.

98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне по заявление за изменение на отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст – с вх. № 2113-15-6531/21.12.2017г. по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив. В останалата си част разпореждането е потвърдено.

В хода на съдебното производство по адм. дело № 3834 от 2018г. е представен нов документ за осигурителен стаж обр.

УП-3 № 1137/05.07.2017г., потвърдително писмо №

65/05.02.2019г. и копия на разплащателни ведомости за м. 11. и м. 12.1980г. от осигурителя ТПК „Братан Шукеров“ – Смолян, както и констативен протокол № КП-5-20-00528163/20.02.2019г. изх. № 26/20.02.2019г. на ТП на НОИ – гр. Пловдив. Съгласно представените документи на цех мъжки поръчки – Устово А.У. /И./ фигурира в изплащателните ведомости с отработени 17 дни за месец ноември и 23 дни за месец декември, които съответстват на 1 месец и 24 дни.

В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение е издадено разпореждане № ********** Протокол № 01456 от 11.11.2019г. на ръководителя на

ПО при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на У. е отпусната лична пенсия за ОСВ на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, считано от 15.12.2017г. – датата на формиране на сбор 94 от осигурителен стаж и възраст, при индивидуален коефициент 0.743. Същото е обжалвано по административен и съдебен ред, като е постановеното решение № 2153-15-10 от 16.01.2020г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, което е потвърдено с решение № 1363/24.07.2020г., постановено по адм. дело № 366 от 2020г. по описа на Административен съд – Пловдив. Към настоящия момент съдебното решение по адм. дело № 366 от 2020г. не е влязло в законна сила, поради обжалването му пред ВАС.

С разпореждане

№ **********/214/27.01.2017г. от длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – София град е отменено Разпореждане № **********, Протокол № 59265 от 05.11.2014г. и на У. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В него е посочено, че на основание чл. 114, ал. 1 от КСО надвзетата пенсия следва да се събере от недобросъвестното лице. Разпореждането е обжалвано по административен и съдебен ред и потвърдено като законосъобразно със съдебно решение, влязло в сила на 22.06.2018г. На основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО е издадено последващо разпореждане № 610503/5 от 18.01.2019г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ – София град, с което е разпоредено У. да възстанови неправилно изплатена сума за ЛПОСВ за периода от 01.05.2014г. до 31.01.2017г. в общ размер на 16 645,94лв., от които главница 12 448,73лв. и лихви, начислени към 18.01.2019г. – 4 197,21лв.

Размерът на публичното вземане е определен въз основа на справка за неправилно получена пенсия от А.У. (л. 252).

Разпореждането е оспорено по административен ред, като с решение № 2153-21-55 от 25.02.2019г. на директора на ТП на НОИ – София град жалбата на лицето е отхвърлена като неоснователна. При обжалването на посоченото решение по съдебен ред е постановено решение № 1543 от 16.07.2019г. по адм. дело № 702 от 2019г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което разпореждане № 610503/5 от 18.01.2019г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ – София град е обявено за нищожно, като постановено териториално некомпетентен административен орган. Административната преписка е изпратена на териториално компетентния орган – ръководител на ПО при ТП на НОИ – гр. Пловдив, който е постановил разпореждане № РНП-2-4-15-00659449 от 08.10.2019г., с което на основание чл. 98, ал. 2, чл. 113 и чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено У. да възстанови недобросъвестно получените суми за ЛПОСВ в размер на 17 562,21лв., от които главница в размер на 12 448,73лв. за периода от 01.05.2014г. до 31.01.2017г. и лихви в размер на 5 113,48лв., начислени към 08.10.2019г.

Разпореждането е оспорено по административен ред, като с Решение № 2153-21-313/27.11.2019г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решение № 2153-21-313/27.11.2019г. е предмет на настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство не са представени допълнителни доказателства от страните по делото.

При така установеното от фактическа страна, на база събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, се направиха следните правни изводи: