Решение № 159 от 01.02.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 4306/2021
- Вид
- Решение № 159
- Подписан
- 01.02.2022
- В сила
- 25.02.2022
- Състав
- Пламен Димитров Караниколов
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 143, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 94, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 159 гр. Варна, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Петранка Н. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20213110204306 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на: ИВ. П. Г., ЕГН **********, депозирана чрез процесуален представител- адв. Т., ВАК, срещу Наказателно постановление № 21-0433000164/29.07.2021 г. на Началник сектор към ОД МВР - Варна, РУ 01 Варна, с което за нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.
178е. от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50/петдесет/ лева.
В жалбата се моли за отмяна на НП. Сочи, че то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Сочат се допуснати съществени нарушения на на процесуалните правила. Оспорва се фактическата обстановка, тато се сочи, че на мястото на твърдяното нарушение няма приложена улична регулация.
В съдебно заседание, въз. Г., редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. По същество адв. Г., ВАК пледира за отмяна на постановлението като излага съображения, че нарушението не е доказано от обективна страна, тъй като в района нямало приложена улична регулация. Излагат се и аргументи относно липсата на доказателства за субекта на нарушение. Претендира и за присъждане на сторените по делото разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество изразява становище, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна и че в хода на производството не са допуснати твърдените процесуални нарушения. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Възз. ИВ. П. Г. живеел в *** Той управлявала лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. № В 71-22 ВВ .
На 09.06.2021 г., около 12. 35 ч. от служител на Първо РУ при ОД МВР-Варна било установено, че горепосоченият автомобил е паркиран на ул. "Георги Живков", до № 21.
Служителят на реда св. Г.Г. преценил, че автомобилът е паркиран върху тротоар и на същата дата в отсъствие на ползвателя на автомобила бил издаден фиш – Серия Х № 0494607, с който била наложена „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл.
94, ал. 3 от ЗДвП.
Срещу издадения му фиш, възз. Г. подал възражение, поради което бил издаден Акт за установяване на административно нарушение, с който му било вменено нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за това, че е паркирал лекия автомобил на тротоар, с което създава пречки за преминаването на пешеходците. Актът бил връчен на възз., който го подписал с отбелязване, че има възражения. Срещу съставения АУАН било подадено в законоустановения срок възражение, в което възз. посочил, че мястото на което е паркирал не е тротоар.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което възприел изцяло посочените в него фактически и правни констатации и на основание чл. 178е. от ЗДвП за нарушение на чл. 94, ал. 3 от същия закон определил на възз. административно наказание "глоба" в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
Наказателното постановление било връчено лично на въззивницата на 14.10.2021 г., като на 19.10.2021 г. той депозирала жалба срещу него.
В хода на съдебното производство бяха приобщени материалите по АНП, както и изисканите от съда с разпореждането за насрочване заверени за вярност копия от: писмо от Район "Одесос" при Община – Варна, справка за нарушител/водач от региона за въззивника и др..
Като свидетели във въззивното производство бяха разпитани св. Г.Г.актосъставител и свидетеля Ц.Л.. Съдът няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на разпитаните свидетели, поради което кредитира същите.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл. АУАН и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
2
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП / на 19.10.2021 г. видно от пощенското клеймо / и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, съгласно приложените по делото заповеди на Министъра на МВР.
АУАН и НП са съставени в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.
Съдът не споделя виждането на защитата, че не било доказано кой е паркирал автомобила. Принципно видно от справката от официалните регистри на МВР, процесният автомобил действително е собственост на възз. . Нещо повече, възз. в нито един момент в административното производство, нито при съставяне на фиша, нито при съставяне на АУАН не е отрекъл,че именно той да е паркирал автомобила. Напротив от самото начало, същия сочи, че мястото на което е паркирал не представлява тротоар. Ето защо съдът намира, че принципно правилно е определен субектът на твърдяното нарушение.
Въпреки горното, съдът споделя възражението в жалбата и намира, че в хода на АНП е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН, тъй като не са описани обстоятелствата на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН предвижда като задължителен реквизит на АУАН описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.
Съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено. Действително и в АУАН, и в НП е посочено, че 3 процесното МПС е паркирано върху тротоар, но не всяко паркиране върху тротоар представлява административно нарушение. За да е налице нарушение по смисъла на чл. 94, ал. 3 ЗДвП паркирането трябва да е на тротоар и извън разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на пътя, или в нарушение на изискванията за разположение спрямо оста на пътя, или в нарушение на изискванията за разстояние откъм страната на сградите. В НП не е посочено в какво се изразява нарушението на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, дали превозното средство е било паркирано извън разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на пътя, или паркирането е в нарушение на изискванията за разположение спрямо оста на пътя, или в нарушение на изискванията за разстояние от към страната на сградите.
Административно наказателното производство е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и кое конкретно място, е наложено наказание.
Описанието на нарушението от фактическа страна (не неговата правна квалификация) и обстоятелствата, при които е извършено, са задължителен реквизит на АУАН и НП съгласно чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Т. е. описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и датата и мястото на деянието индивидуализират конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице. Липсата на индивидуализация на нарушението чрез посочване на съставомерни факти в АУАН и НП съгласно изискванията на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал.
1, т. 5 ЗАНН е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице поради липса на възможност да се защитава срещу нарушението, за което наказващият орган е наложил административно наказание. По изложените съображения съдът намира, че липсата на индивидуализация на нарушението чрез посочване на съставомерни факти в АУАН и НП е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице, поради липса на възможност да се защитава срещу нарушението,
На следващо място, съгласно легалното определение на понятието "тротоар" дадено в § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП , "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. От описанието на мястото, на което е паркирано МПС, в обстоятелствената част на НП не може да се изведе извод представлява ли това място "тротоар". При правната регламентация дадена в ЗДвП и описанието на мястото на паркиране на МПС в НП, съдът намира, че в НП не е посочено в какво се изразява нарушението на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, както и че липсва описание на нарушението в достатъчна степен и в частност, че паркирането е в нарушение на изискванията за разположение спрямо оста на пътя или в нарушение на изискванията за разстояние от към страната на сградите, за да се направи извод за съставомерност на нарушението. Не са били изложени факти в АУАН и НП, от които да се обосновава, че начина на паркиране на МПС представлява нарушение на изискванията за разположение на същото спрямо оста на пътя или е в нарушение на изискванията за разстояние от към страната на сградите. Излагането на такива обстоятелства и факти в АУАН и НП е необходимо за установяване на обстоятелството, мястото на което е паркирано МПС, представлява ли тротоар по смисъла на ЗДвП.
Видно от свидетелските показания на актосъставителя дадени в хода на обжалването пред въззивния съд на НП, същия сочи, че МПС било паркирано върху "тротоар", като описва самото място.
4
Въпреки горното извършеното не следва да се квалифицира като административно нарушение, т.к. е малозначително по см. чл.9, ал.2 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН, поради явно незначителната обществена опасност на деянието. Налице са всички основания случаят да се прецени като малозначителен по см.чл.9 ал.2 от НК вр. чл.11 от ЗАНН. В случая съдът намира, че е макар от обективна страна да е налице формално нарушение, то съобразно конкретиката на настоящия казус е налице явна незначителност на обществената опасност на деянието. Липсват каквито и да било вредни последици.
В случаите на чл.28 ЗАНН отново става въпрос за извършено нарушение, но поради по- ниската степен на обществена опасност, за същото не се налага наказание. И това има аналог в наказателното право, където за определени деяния, макар и да са престъпления, законодателят е предвидил да не се налагат наказания по НК, а административни такива.
Чл.9 ал.2 се отличава от горните случаи, като регламентира кога деянието не е престъпление/нарушение/, въпреки че признаците на състава на това нарушение са осъществени. Цел на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като справедливо е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. В конкретния случай съдът намира, че в конкретния случай степента на обществена опасност на извършеното е надценена от наказващия орган, а тя е явно незначителна и налагането на административно наказание, особено в размера , определен от АНО, по-скоро би имало негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие, каквито са целите както на ЗАНН, така и на НК.
Разпечатката съдържа 43 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f6ea42f-88c3-4bfc-821c-89cc2477785f