Решение № 9 от 09.01.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Габрово, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря В.а М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20214210102161 по описа за 2021 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по предявена искова молба, вх. № 6602/20.12.2021 г. на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище гр.

София, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 143 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл.

9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването права на вземания от Е. Л. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***********” № 348, за сумата 1745,59 лева – главница, представляваща регресно вземане по договор за предоставяне на поръчителство от 01.08.2019 г., сключен с „Ай Тръст” ЕООД, обезпечаващ изпълнението на задълженията по сключен с „Кредисимо” АД договор за потребителски кредит № 2068542 от 01.08.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 521,66 лева – възнаградителна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 31.01.2021 г., сумата 263,14 лева - обезщетение за забава за периода от 17.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 22.07.2021 г., които вземания са прехвърлени на заявителя с договор за цесия, за които суми в производството по ч. гр. д. № 1311/2021 година по описа на РС-Габрово, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът излага, че на 01.08.2019 г. между „Кредисимо” АД като кредитор и Е. Л.

М., като кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит № 2068542, въз основа на който на М. бил предоставен заем, който следвало да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва. Между "Ай Тръст" ЕООД и Е. Л. М. бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, обезпечаващ изпълнението на задълженията на заемателя Е. Л. М. по договора за потребителски кредит № 2068542 от 01.08.2019 г., сключен с „Кредисимо” АД. Задълженията по договора за потребителски кредит били погасени от поръчителя, в полза на който възникнало регресно вземане към заемателя. Това регресно вземане било прехвърлено на заявителя с договор за 1 цесия, съобщена на длъжника, което настъпило като краен момент и с връчване на уведомлението приложено към исковата молба. Претендира направените разноски по делото.

В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

С влязло в сила разпореждане от 17.08.2022 г. исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, е върната по отношение на предявения иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено, че М. дължи сумата 263,14 лева - обезщетение за забава за периода от 17.12.2020 г. до 22.07.2021 г..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представения договор за потребителски кредит № 2068542 от 01.08.2019 г. и приложение № 1 към него, се установява, че „Кредисимо” АД се задължило да предостави на ответника Е. Л. М. сума в размер на 1900 лева, която последният следвало да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва на 18 месечни погасителни вноски, всяка с размер от 142.07 лева, първата от които с падеж 31.08.2019 г., а последната – с падеж 31.01.2021 г.. Уговорената възнаградителна лихва била в размер на 40 %, а годишният процент на разходите – 48.21 %. Така общата сума за плащане от заемателя по договора възлизала на 2557.26 лева.

В чл. 4, ал. 2 вр. с ал. 1 от договора за потребителски кредит като условие за пораждане действието му и за усвояване на сумата, предмет на кредита, било поставено предоставянето на поръчителство от одобрено от „Кредисимо” АД юридическо лице в срок до 48 часа от подаденото заявление за отпускане на кредит.

Не се спори, а се установява и от представения по делото договор за предоставяне на поръчителство от 01.08.2019 г., ведно с приложение № 1 към него, че между заемателя Е. Л. М. и „Ай Тръст” ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно приложение № 1, а именно – 130.76 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит, което възнаграждение било дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по т. I. 4.

Съдът намира, че по същество сключеният договор за предоставяне на поръчителство представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, тъй като довереникът /в случая „Ай Тръст” ЕООД/ се е задължил да извърши за сметка на доверителя М. възложените му от последния действия /сключване на договор за поръчителство/ срещу уговорено възнаграждение.

В изпълнение на договора за предоставяне на поръчителство, между "Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД, е сключен договор за поръчителство от 01.08.2019 г., по силата на който поръчителят „Ай Тръст” ЕООД се задължило да 2 отговаря пред "Кредисимо" ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови задължения, възникнали от договора за потребителски кредит, включително за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит (чл. 1 от договора). Следователно, по силата на съглашението е предоставено лично обезпечение от „Ай Тръст” ЕООД – поръчителство спрямо поетите от ответника задължения към кредитора "Кредисимо" ЕАД.

С електронно писмо от 09.12.2020 г. "Кредисимо" ЕАД е уведомило ответника, че поради липсата на плащания, обявява кредита за предсрочно изискуем.

По делото са представени разпечатки от електронни писма, адресирани към ответника, от които се установява, че на 09.12.2020 г. „АЙ ТРЪСТ" ЕООД изпратило нотификация до ответника, с която го уведомява за отправено от кредитора "Кредисимо" ЕАД искане до поръчителя да заплащане на задълженията по договора за потребителски кредит. С електронно писмо от 14.12.2020 г. „Ай Тръст” ЕООД уведомило ответника за извършено към кредитора "Кредисимо" ЕАД плащане на посочените в писмото суми.

Съдът намира извършеното уведомяване на посочения имейл адрес за валидно, доколкото съгласно уговорката между страните, обективирана в чл. 14, ал. 3, т. 2 от сключения договор за предоставяне на поръчителство, същите се съгласили изпращането на уведомления и изявления да се осъществява на посочени от тях електронни адреси.

Представен е договор за цесия от 17.12.2020 г. и извлечение от приложение № 1 към него, по силата на което „Ай Тръст” ЕООД прехвърлило вземането си от удовлетворяването на кредитора по процесния договор кредит на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД. Прехвърлянето е потвърдено писмено от цедента. Видно от представеното пълномощно, прехвърлителят „Ай Тръст” ЕООД е овластил приобретателя – ищец по делото да уведоми длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото частно правоприемство.

Видно от приложената обратна разписка, цесионерът по договора и ищец в производството е изпратил до длъжника уведомително писмо, с които му съобщава за извършено прехвърляне на вземания, като в разписката е налице отбелязване, че пратката не е потърсена. Уведомителното писмо е изпратено на посочения от заемополучателя адрес за кореспонденция.

От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещо лице И. Ц., се установява, че ответникът – кредитополучател е заплатил към „Кредисимо" ЕАД суми в общ размер на 278,48 лева, като последно плащане е извършено на 10.10.2019 г.. С посочените плащания били погасени изцяло първа вноска от погасителния план и непълна втора вноска от погасителния план, като е останал непогасен остатък по главницата по втората вноска в размер на 5.68 лева.

Размерът на задължението към „Кредисимо" ЕАД от датата на последното плащане по договора до датата на заплащането на дълга от „Ай Тръст” ЕООД - 14.12.2020 г. е 1745,59 лв. - главница и 521,66 лв. - договорна лихва. Вещото лице сочи, че поръчителят „Ай Тръст” ЕООД е заплатил на кредитора „Кредисимо” ЕАД предявените суми на 14.12.2020 г., а ответникът заплатил на „Ай Тръст” ЕООД по договора за поръчителство суми в общ размер на 261.52 лева, като с посочените плащания са погасени две месечни вноски от по 130,76 лв.. Остатъкът на задължението 3 на М. към „Ай Тръст” ЕООД към датата на уведомлението 14.12.2020 г. и към датата на прехвърляне на вземането в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е 1961.40 лв.

Представен е и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и общи условия на „Кредисимо” АД към договор за потребителски кредит.

От приложеното за послужване частно гражданско дело № 1311 по описа за 2021 г. на РС- Габрово, се установява, че ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се снабдило със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.

По отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 143 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД.

На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство по чл. 410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което разполага с изпълнително основание. При подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда, който срок в случая е спазен.

Основателността на предявени установителни искове при квалификацията чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 143 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора, заедно с уговорената възнаградителна лихва, настъпила изискуемост на задължението и релевирано от задълженото лице неизпълнение, съответно извършено плащане от негов поръчител в погашение на обезпечения дълг. В тежест на ищеца е да докаже и наличието на сключен договор за цесия, с който е придобил вземанията, както и факта на съобщаване на цесията на ответника-длъжник.

Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по договора е по своето естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на последния, а задълженото лице следва да установи положителния факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на задължението си.

За установяване на валидно правоотношение, страна по което е бил М., с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята на страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). Договорът за кредит е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

4

В случая, предаването на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи, че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането на задължението на потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не се обуславя от факта на предаване на предмета му на заемателя, а единствено би породило възражение за неизпълнен договор.