Решение № 17331 от 25.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17331 гр. София, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Василена Людм. Дранчовска при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Василена Людм. Дранчовска Гражданско дело № 20221110131726 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, както и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищцата Н. Р. П. твърди, че е сключила договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 2332/R/10.07.2007 г. ***********, която считано от 12.11.2019 г. е заличен търговец и е преобразувана чрез вливане в ответното дружество. Поддържа, че е усвоила кредит в размер на 49500 евро за срок от 60 месеца при възнаградителна лихва, която се формира от сбор на 3-месечния Юрибор и надбавка от 6 %. Съобразно сключен на 13.07.2012 г. анекс договорът се трансформирал в многоцелеви кредит с ипотека, като крайният срок бил удължен на 240 месеца с 6-месечен гратисен период, през който се изплаща само лихва, като същата вече била регламентирана в чл. 9, ал. 1 от анекса като сбор от базов лихвен процент на банката за кредити в евро и надбавка от 4,652 %. Поддържа, че е възразила срещу променената клауза за формиране на размера на възнаградителната лихва и възможността на банката да го променя едностранно, но от банката са отказали редакции в текста. С анекс № 2 от 25.04.2014 г. отново е бил регламентиран посоченият начин за формиране на възнаградителната лихва и правото на банката да я променя едностранно, като без основание в документа е бил вписан по-висок непогасен размер на задълженията от действителния предвид извършваните по договора плащания. Счита, че посочените в чл. 9, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 от Анекс от 13.07.2012 г. и в чл. 2, ал. 1 от Анекс № 2/25.04.2014 г. размери на възнаградителната лихва и ГПР са прекомерни, налице е нееквивалентност на 1 престациите и поради това клаузите са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Ето защо намира, че въобще не дължи възнаградителна лихва по договора и претендира връщането й, а при условията на евентуалност счита, че дължи лихва в размера съобразно клаузата на чл. 9, ал. 2 от първоначалния договор, по която обаче банката не е съобразявала измененията в тримесечния Юрибор и е събрала лихви и годишна такса за обслужване на кредита в по-висок размер, поради което претендира връщане на надплатена лихва за периода 13.06.2017 г. – 13.06.2022 г. и връщане на надплатена такса за управление на кредита за същия период. Счита, че посочените клаузи, а и тези на чл. 22 от договора за кредит, чл. 9, ал. 5 и последната клауза на стр. 3 от Анекс от 13.07.2012 г., чл. 2, ал. 3 и чл. 8 от Анекс № 2/25.04.2014 г. са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като въз основа на тях банката има право едностранно да променя условията по договора на непредвидени в него основания – в договора не се съдържа методиката на определяне на базовия лихвен процент и от текста на съглашението остава неясно за потребителя по какви критерии се формира и изменя размерът на дължимата възнаградителна лихва; изменените клаузи са наложени на потребителя, без на последния да е предоставена възможност предварително да се запознае с тях и без да му е предоставено право да се откаже от договора при увеличаване на цената по него, като тези клаузи не са индивидуално уговорени, а представляват част от типови договори на банката, върху съдържанието на които кредитополучателят не може да влияе. Намира, че посочените клаузи противоречат и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, инкорпорирана в българското законодателство посредством ЗЗП, а клаузата на чл. 8, ал. 2 от Анекс от 13.07.2012 г. е нищожна поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 8 ЗПК. Счита, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от Анекс № 2/25.04.2014 г. уговаря анатоцизъм и е нищожна поради противоречие с чл. 10, ал. 3 ЗЗД, поради което следва да й се върнат надплатени лихви поради извършените от банката неоснователни капитализации в размер на 170 евро за периода 13.06.2017 г. – 13.06.2022 г. Ето защо претендира за прогласяване нищожността на чл. 22 от договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 2332/R/10.07.2007 г., чл. 9, ал. 1 и ал. 5, чл. 8, ал. 2, чл. 11, ал. 2 и последната клауза на стр. 3 от Анекс от 13.07.2012 г. към същия договор и чл. 1, ал. 2, чл. 2, ал. 1 и ал. 3 и чл. 8 от Анекс № 2/25.04.2014 г. към същия договор, поради противоречие със закона и добрите нрави; както и за връщане на сумата от 11913,09 евро, представляваща платени при липса на основание по нищожни договорни клаузи суми за прекомерна възнаградителна лихва за периода от 13.06.2017 г. до 13.06.2022 г., а при условията на евентуалност – за сумата от 11913,09 евро, платени лихви при липса на основание поради неправилно изчисляване на размера на лихвата за периода 13.06.2017 г. – 13.06.2022 г.; за сумата от 32,02 евро, платени при липса на основание такси за обслужване на кредита за периода 13.06.2017 г. – 13.06.2022 г., както и за сумата от 170 евро, платени при липса на основание лихви поради нищожни капитализации на главницата за периода 13.06.2017 г. – 13.06.2022 г. (след допуснато изменение на част от исковете чрез увеличение на размера им с протоколно определение от 25.09.2023 г.), ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното им погасяване.

2

Ответникът ********** оспорва исковете при твърдението, че никога не е изменял размера на лихвата едностранно, като всички платени лихви са въз основа на двустранно договорен размер между страните (10,402 % след подписване на Анекса от 13.07.2012 г.), както и всички капитализации са извършени след индивидуално договаряне и при спазване на нормативните разпоредби. Счита, че разпоредбите на ЗЗП са неприложими към процесното правоотношение, тъй като ищцата не е сключила договора в качеството си на потребител, а е използвала кредита за инвестиционна и търговска цел във връзка с дейността на две търговски дружества, на които същата е била едноличен собственик и управител. Намира, че уговореният размер на възнаградителната лихва не е прекомерен и не противоречи на добрите нрави, тъй като е съобразен с дългия срок на договора и по-високия риск за банката, а измененията в двата анекса към договора водят до по-благоприятни договорни условия за ищцата. Счита, че уговореният ГПР е в рамките на допустимия от закона размер, а прилагането на общи условия към договора, с които ищцата изрично е била запозната и е подписала, не противоречи на закона или добрите нрави. Оспорва с Анекс № 2/25.04.2014 г. да е извършен анатоцизъм, като счита, че с него е постигнато преструктуриране на натрупаните задължения чрез добавянето им към редовната главница по изрично съгласие с кредитополучателя и в негова полза, доколкото по този начин са избегнати негативните последици от допуснатите просрочия и опасността от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита. Ето защо намира, че ищцата е плащала всички суми по договора на валидно правно основание и осъдителните претенции за връщането им са неоснователни, като същите следва да бъдат отхвърлени и предвид факта, че много от плащанията по договора са извършвани от трети лица и ищцата няма право да иска връщане на тези суми в нейна полза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по тези искове в тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор за банков кредит и допълнителни споразумения към него с посоченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, което противоречи на императивни правни разпоредби и/или на добрите нрави, а в тежест на ответника е да установи, че сочените като неравноправни клаузи са били индивидуално уговорени между страните.

С оглед твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищцата и ответника (респ. неговия праводател *********, доколкото не се спори, че към настоящия момент ********* е заличен търговец след вливането й в ответното дружество) е сключен договор за предоставяне на кредитна 3 линия с ипотека № 2332/R/10.07.2007 г. в размер на 49500 евро, към който са подписани Анекс от 13.07.2012 г. и Анекс № 2 от 25.04.2014 г.

По делото е представен сключеният между страните договор от 2007 г., като съгласно клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора, кредитополучателят дължи на банката променлива годишна лихва върху усвоената сума за съответния срок на ползване, която се формира на базата на тримесечния Юрибор плюс надбавка от 6 %. Договорът е сключен за срок от 60 месеца, като вземанията на банката по него са обезпечени с учредяване на ипотека от Н. Р. П. и трето лице ********** върху техен съсобствен недвижим имот (апартамент в гр. София). От писмените доказателства по делото се установява, че на 13.07.2012 г. страните са подписали Анекс № 383/AMR/2012 към договора, с който са предоговорили кредита като многоцелеви и са удължили срока му на 240 месеца, а клаузите за заплащане на възнаградителна лихва са изменили, както следва: съгласно чл. 9, ал. 1 и ал.

5 от анекса, кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на 10,402 %, формирана от базовия лихвен процент (БЛП) на банката за кредити в евро плюс надбавка от 4,652 %, като към момента на подписване на анекса БЛП е в размер на 5,75 %, а банката има право да променя едностранно приложимия към договора лихвен процент в неговата цялост и/или всеки един от неговите компоненти, в случай че пазарните условия за привличане на финансов ресурс от страна на банката обуславят такава промяна или при наличие на предпоставките, посочени в общите условия на банката. Според чл. 8, ал. 2 от анекса, в случай на предсрочно погасяване на кредита (изцяло или частично) кредитополучателят заплаща такса върху предсрочно погасената част от главницата съгласно тарифата на банката (включително и в случай на рефинансиране), а съобразно чл. 11, ал. 2 от анекса, годишният процент на разходите, изчислен към датата на подписване на анекса, е в размер на 11,4926 %.

На 25.04.2014 г. страните са подписали Анекс № 2 към договора въз основа на молба за промяна на параметри от 04.03.2014 г. (л. 100 от делото), в която ищцата е посочила, че желае предоговаряне с капитализиране на просрочените вноски от 13.03.2014 г. С анекса страните са се съгласили, че към тази дата ищцата има просрочени задължения към банката в размер на общо 1476,38 евро (включващи главница, лихви, такси и комисионни) и същите се прибавят към редовната главница, която става общо 49929,55 евро и се счита отпусната при условията на договора и настоящия анекс (чл. 1, ал. 2). Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 3, кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на 10,402 %, формирана от базовия лихвен процент (БЛП) на банката за кредити в евро плюс надбавка от 4,652 %, като към момента на подписване на анекса БЛП е в размер на 5,75 %, а банката има право да променя едностранно приложимия към договора лихвен процент в неговата цялост и/или всеки един от неговите компоненти при наличие на някое от условията, посочени в клаузата (при промяна на основния лихвен процент на БНБ или на приложимия пазарен индекс, при промяна на средногодишното изменение на хармонизирания индекс на потребителските цени в страната и/или в Еврозоната с 1 процентен пункт и др.).

Съгласно клаузите на чл. 22 от договора, последната клауза на стр. 3 от анекса от 2012 г. и 4 чл. 8 от анекса от 2014 г., с подписването им ищцата е приела без възражения общите условия на банката и тарифата на банката и декларира, че същите са й предадени при сключване на договора.