Решение № 182 от 11.06.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Благоевград, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20261210200306 по описа за 2026 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на Б. Е. Д. против Наказателно постановление №26-7852-000045/12.02.2026г., издадено от Началник 02 Районно управление към ОД на МВР-Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 255,65 евро, левовата равностойност на 500 лева и кумулативно с това му е наложено „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца, във връзка с нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Наред с това с НП са отнети и 10 бр. точки от контролния талон към СУМПС на жалбоподателя Д. по реда на Наредба №Iз2539/17.12.2012г. на МВР.

С жалбата и в съдебно заседание се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй е издадено в нарушение на редица правила на процедурата по ЗАНН. Навежда се, че не е уведомен за служебно прекратената регистрация на собствения му лек автомобил „К “ с рег. № Е .

Отделно от това се твърди, че за твърдяното нарушение вече му е било наложено наказание с НП № 25-7852-000664 от 29.11.2025 година.

1

Алтернативно се застъпва и становището, че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение от субективна страна, а ако се приеме за извършено такова, то е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован, не ангажира представител по делото. В придружително писмо до съда с административната преписка изразява позиция за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП, като се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.63д, ал.2 от ЗАНН.

РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН ./НП е връчено на жалбоподателя на 02.03.2026г., а жалбата срещу него е подадена на 06.03.2026г. /

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по безспорен, несъмнен и категоричен начин, че на 19.11.2025г., около 11.46 часа, мл.автоконтрольор Р. Е. при 02 РУ Благоевград, заедно с колегата си св.

С. С., били на работа в гр. С , на ул.“Х “, когато лично възприели, че лек автомобил с марка и модел “К “ с рег.№ , се движи от ул. „Б “ към ул. „Н “.

Водачът на автомобила бил спрян от тях за проверка, в хода на която била идентифицирана самоличността на жалбоподателя и , че същият управлява собствено МПС. При извършена справка през РС ОД /таблет/ констатирали в хода на проверката, полицейските служителите установили, че за автомобила, управляван от Б. Д., няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, което иначе е регистрирано 2 на територията на Република България. Била направена и устна справка с ОДЧ при 02 РУ Благоевград,при която свидетелите Е. и С. установили, че автомобилът е и служебно дерегистриран /с прекратена регистрация/ на 24.09.2025г., във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП /изтекъл срок на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите/. Това управление на жалбоподателя на МПС било квалифицирано от проверяващите полицейски служители като административно нарушение по чл. 140, ал.1, пр.

1 от ЗДвП, за което св.Е., в присъствието на св.С., съставил на Б. Е. Д., процесния АУАН Серия GA № 1398926 от 19.11.2025г., който му бил връчен лично на мястото на проверката, без възражения.

Преди издаването на НП е изготвена Мотивирана резолюция от Началник 02 РУ Благоевград при ОДМВР-Благоевград № 25-7852-М000095 от 26.11.2025г. за изпращане на преписката на РП-Благоевград за преценка данни относно извършено престъпление по чл.345 от НК. След такава преценка, прокурор при Районна прокуратура Благоевград е приел, че към дата 19.11.2025 година Б. Д. не е знаел, че регистрацията на МПС е прекратена по служебен път на основание чл. 143, ал 10 от ЗДвП, поради което е приел, че не е извършено престъпление по чл. 345 от НК от субективна страна и с Постановление от 09.02.2026г., е отказал да образува досъдебно производство за такова инкриминирано деяние и е изпратил преписката на наказващият орган за ангажиране на административно-наказателна отговорност на дееца по реда на ЗДвП.

Въз основа на АУАН, на 12.02.20264г., Началникът на 02 Районно управление Благоевград при ОДМВР-Благоевград, е издал обжалваното НП №26-7852-000045, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1, вр. с чл. 140, ал.1, пр. 1 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание “Глоба” в размер на 255,65 евро и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца. С Постановлението е разпоредено и отнемането на 10бр. точки от контролния талон на жалбоподателя по реда на Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР. НП е връчено лично на дееца на 02.03.2026г.

Не е спорно между страните, че на 24.09.2025г. е извършено служебно прекратяване на регистрацията за процесното собствено на жалбоподателя МПС, управлявано на датата на проверката от него, което прекратяване е 3 направено от съответните компетентни органи на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. За тази служебна дерегистрация на въпросното МПС, страните не спорят също, че не е изпратено и не е получавано от жалбоподателя съобщение чрез Гаранционен фонд, но това обстоятелство е надлежно въведено в автоматизираната система на този фонд, до който полицейските служители по акта са имали служебен достъп чрез станциите си за отдалечен достъп до подобна информация.

Безспорно в процеса е, че посоченият в акта лек автомобил, управляван от жалбоподателя на датата на проверката, е негова собственост.

Видно е от представено НП № 26-7852-000664 от 26.11.2025 година е, че за констатирано нарушение на същата дата на жалбоподателя е наложено и административно наказание по реда на чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ „Глоба“ в размер на 250 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането.

Според справка за нарушител /водач, до датата на твърдяното нарушение, на жалбоподателя е наложено и друго административно наказание за нарушение на ЗДвП на процесната дата, както и през 2021г., като същия те правоспособен водач на МПС с издадено му СУМПС на 17.09.2011г.

Със Заповед №244з-1039/27.03.2023г. на ОДМВР Благоевград се удостоверява материалната компетентност на съставителя на АУАН, в качеството му на мл.автоконтрольор, а със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на МВР, се удостоверява материалната компетентност на издателя на обжалваното НП.

В своите лаконични обяснения , жалбоподателят не оспорва извършването на твърдяното нарушение от обективна страна, но възразява, че не бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на процесния автомобил, управляван от него на датата на твърдяното нарушение.

Изложената фактическа обстановка се установява от цитираните писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите по акта С. и Е., които установяват, че при обход спрели за проверка управлявания от жалбоподателя лек автомобил, както и, че в хода на тази проверка констатирали чрез справка в средство за отдалечен достъп до информация, че управляваният от жалбоподателя автомобил е служебно дерегистриран /с прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, за което му 4 съставили АУАН, който връчили на дееца лично и на мястото на проверката.

Тези доказателства напълно кореспондират по между си, както и сдадените обяснения на жалбоподателя по делото, поради което съдът ги кредитира като годни и достоверни за разкриване на обективната истина по делото.

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО

НА ПРАВОТО

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление, законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Постановлението е издадено от компетентен за това орган, като в тази насока се представи и нарочна Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са лично връчени на жалбоподателя.

Наред с това, съдът констатира, че както АУАН, така и НП съдържат всички задължителни за тях реквизити по чл.42 и респ. чл.57 от ЗАНН /дата и място на съставянето им, орган, който ги е съставил, дата, място и начин на извършване на твърдяното нарушение, правна квалификация на нарушението, доказателства, с които се обосновава нарушението/, а в НП е посочена коректно и санкционната норма, която кореспондира с направената правна квалификация на деянието, поради което, НП се явява процесуално законосъобразно.

Не е налице недопустимост на НП и заради изпращане на преписката с мотивирана резолюция на Началника на Сектор „ПП“ – Благоевград до РП – Благоевград и издаденото в последствие постановление за отказ да се образува наказателно производство от тази прокуратура, във връзка с престъпление по чл.345, ал.2 от НК, след като този прокурорски акт е изпратен за сведение на санкционния орган и в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, е изготвено и процесното НП.Този прокурорски акт не е процесуална пречка по чл.24, ал.1, т.6 от НПК за ангажиране на административно-наказателна 5 отговорност на дееца по чл.140, ал.1 от ЗДвП, след като сам законодателят не е посочил такава хипотеза като основание както в този Кодекс, така и в нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. /В казус въобще не е образувано наказателно производство, за да е незавършено и като дублиращо такова да изключва законовата възможност за образуване и на административнонаказателна процедура по ЗАНН. Наред с това, такова наказателно производство нито е спирано, нито прекратявано по процесния случай. / От друга страна, със събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът констатира, че се обосновава извода за извършено от жалбоподателя както от обективна, така и от субективна страна, административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата .

В конкретният казус, безспорно се установи от обективна страна, че на процесната дата /19.11.2025г., в 11.46 часа/и на процесното място /гр. С , по ул.

„Х “, с посока на движение от ул. „Б “ към ул. „Н “/, жалбоподателят е управлявал собственият си лек автомобил /лек автомобил с марка и модел “К “ с рег.№ /, който е бил без сключен и валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за управляваното превозно средство, както и с прекратена негова регистрация на това основание въз основа на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, считано от 24.09.2025г., като тези обстоятелства на практика не са спорни между страните. /Това се установява и от показанията на свидетелите по акта, както и с обясненията на самия жалбоподател. /

Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по управление на моторно превозно средство –автомобил по пътища, отворени за обществено ползване, който не е бил регистриран към процесната дата, защото е било направено прекратяване на регистрацията му по служебен път още на 24.09.2025г. и на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП. Доколкото 6 законодателят с разпоредбата на чл.140 от ЗДвП е възвел забрана да се управлява нерегистриран автомобил, причините за последното напрактика са без правно значение, в това число и изтъкнатите такива от жалбоподателя /самозаблуждението му, че не е изтекъл срока на застрахователният му договор „ГО“/.