Определение № 549 от 05.09.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 549 гр. София, 05.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно търговско дело № 20231001000697 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. 19472/28.08.2023 г. по описа на САС, депозирана от Ю. Д. М., чрез адв. Е. В. против определение № 260008/03.01.2023 г. по т.д. № 427/2020 г. на СГС, VI- състав, с което е върната молба за предявяване на вземане на Ю. Д. М. с вх. № 316820/23.12.2022 г. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е недопустимо и неправилно поради противоречие със закона и необоснованост, поради което моли същото да бъде обезсилена, съотв. – отменено в обжалваната част, като вместо него бъде постановено друго, съгласно което посочената молба за предявяване на вземане бъде приета за допустима. По-конкретно се сочи, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като в уредбата на производството по несъстоятелност липсвала възможност за произнасяне на съда по молба за предявено вземане извън производството по чл. 692 ТЗ, като в този смисъл се цитира определение на Апелативен съд – Варна. Съдът неоснователно бил иззел компетенциите на синдика и по този начин постановил недопустим съдебен акт.

По отношение неправилността на обжалваното определение на първо място се сочи, че неправилно съдът по несъстоятелността извел извод, че с молбата за предявяване на вземане Ю. М. предявил вземания, които са възникнали преди откриване производството по несъстоятелност, тъй като само едно от вземанията било такова, но била предявена и лихва върху главницата за период след откриване производството по несъстоятелност по отношение на което вземане бил приложим чл.

688, ал. 1 ТЗ и това обстоятелство водело самостоятелно до незаконосъобразност на определението по отношение на това вземане. По отношение на вземането, възникнало преди откриване производството по несъстоятелност се сочи, че в случая е приложимо правилото на чл. 632, ал. 3 ТЗ, според което във възобновеното производство по несъстоятелност срокът за предявяване на вземанията започва де тече от момента на вписване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ. В случая решението за възобновяване на производството било от 07.12.2022 г., поради което и предявеното на 23.12.2022 г. вземане нямало как да е просрочено. В същото време срокът за предявяване на вземанията бил спрян със спиране на производството по несъстоятелност на 08.08.2022 г., т.е., 24 дни преди изтичането му. Цитирана е съдебна практика, като според една 1 част от нея при възобновяване производството по несъстоятелност срокът за предявяване започва да тече отначало от вписване на решението за възобновяване, а според друга част – теклият до момента на спирането срок се зачита и след възобновяване на производството той тече занапред от там, откъдето е бил спрял.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно СГС се е позовал на разрешенията, дадени от Тълкувателно решение № 2/13.07.2020 г. по тълк.д. № 2/2018 г. на ОСТК, което се отнасяло само до исковете по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал. 1-3 ТЗ, по които се образуват производства, отделни от производството по несъстоятелност, докато производството по предявяване на вземания е част от производството по несъстоятелност и със спиране на последното, спират да текат и сроковете за предявяване на вземания.

Несъстоятелният длъжник „Интерстройпроект 90“ ООД е депозирал отговор на частната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Апелативен съд – София, след като разгледа делото, събраните в него доказателства, както и вписванията в търговския регистър, съобразно оплакванията и доводите на страните, намира следното:

Видно от вписванията по партидата на „Интерстройпроект 90“ ООД с решение № 360/30.05.2022 г., постановено по т.д.№ 214/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд е открито на основание чл. 630, ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност на това дружество. Решението за откриване на производство по несъстоятелност е обявено в търговския регистър на 31.05.2022 г. и от тази дата, съгласно чл.685, ал.1 ТЗ е започнал да тече срокът за предявяване на вземания, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност. Срокът по чл.685, ал.1 ТЗ е изтекъл на 30.06.2022 г. С решение № 260528/08.08.2022 г. по т.д.№ 427/2020 г. Софийски градски съд, VI-21 състав е спрял производството по делото на основание чл.632, ал.1 от ТЗ поради липса на средства за производството по несъстоятелност. С Решение № 26071/07.12.2022 г. постановено по т.д.№ 427/2020 г. Софийски градски съд, VI-21 състав е възобновил производството по несъстоятелност.

Ю. Д. М. е предявил вземанията си с молба вх. № 316820/23.12.2022 г. по описа на СГС, като същите представляват лихви върху главница от дадена в заем сума в размер на 100 000 евро, предявена в производството по-рано, както следва: Сумата 48 356.33 лева – законна лихва за периода 23.12.2019 г. до 30.05.2022 г. (датата на откриване производството по несъстоятелност) и сумата 11 472.27 лева – законна лихва, считано от 01.06.2022 г. до 22.12.2022 г.

С определение № 260008/03.01.2023 г. СГС е приел, че срокът по чл. 685, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 30.06.2022 г., а срокът по чл. 688, ал. 1 ТЗ – на 30.08.2022 г. В същото време е прието, че макар производството по несъстоятелност да е било спирано с решение от 08.08.2022 г. и впоследствие възобновено с решение от 07.12.2022 г. и доколкото според СГС разпоредбата на чл. 632, ал. 3 ТЗ се отнася само до случаите, при които производството по несъстоятелност е открито и спряно на основание чл.

632, ал. 1 ТЗ, но не и до последващи спирания на производството, то сроковете за предявяване на вземания не са спирали да текат. Съдът се е позовал и на Тълкувателно решение № 2/13.07.2020 г. по тълк.д. № 2/2018 г. на ОСТК, според което при спиране на производството по несъстоятелност не се спират сроковете за предявяване на исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 694 ТЗ, а според СГС производствата по тези искове също както производството по предявяване на вземания, е част от производството по несъстоятелност и дадените в тълкувателното решение разрешения били приложими и относно сроковете за предявяване на вземания. По изложените съображения молбата на Ю. М. от 23.12.2022 г. е върната. Определението е връчено на Ю. М. на 03.02.2023 г., като същият е депозирал частната си жалба срещу него на 07.02.2023 г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд 2 намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирано лице, срещу обжалваем съдебен акт и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Неоснователна е частната жалба в частта, с която се поддържа недопустимост на обжалваното определение. Вярно е, че ТЗ не съдържа правила относно правомощия на съда по несъстоятелност относно проверка редовността на предявените вземания.

Такива правомощия съдът обаче следва да се приеме, че има на общо основание. Това следва от разпоредбата на чл. 685, ал. 1 ТЗ, според която кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността. Адресат на волеизявлението е съдът, а не синдика, тъй като се касае до съдебно производство, в което крайният акт за приемане на вземанията е на съда. Доколкото се касае до сезиращо съда писмено волеизявление, то в компетентността на съда е да следи за неговата допустимост и редовност, част от което е и дали молбата е подадена в преклузивните срокове за предявяване на вземанията. При липса на някои от тези предпоставките за допустимост и редовност на молбата за предявяване, субсидиарно приложение намира чл. 129 ГПК във вр. с чл. 621 ТЗ. Ето защо ако молбата е просрочена, то именно съдът по несъстоятелността, а не синдикът, следва да постанови нейното връщане, който съдебен акт подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд – чл. 613а, ал. 3 ТЗ.

Следователно, постановеното определение е в рамките на компетентността на съда по несъстоятелността и не е недопустимо.

Частната жалба обаче е основателна по отношение поддържаната неправилност на обжалваното определение, предвид следното:

Съгласно чл. 688, ал.1 от ТЗ вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал. 1, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред. Съгласно чл.632, ал.3 от ТЗ във възобновеното производство по несъстоятелност срокът за предявяване на вземанията започва да тече от момента на вписването на решението по ал. 2. Съгласно чл.632, ал.5 от ТЗ, разпоредбите на ал. 1 - 4 се прилагат и ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност. Решението за спиране на производството по несъстоятелност е постановено докато е течал срокът по чл.688, ал.1 от ТЗ – срокът за допълнително предявяване на вземания. Спрямо този срок за предявяване на вземания по силата на чл.632, ал.5 от ТЗ е приложима изрично предвидената разпоредба на чл.632, ал.3 от ТЗ, с която законодателят е предоставил възможност на кредиторите да предявят вземанията си във възобновеното производство. В разпоредбата не е направено разграничение на основанията, на които следва да е било спряно производството по несъстоятелност – дали основанието е по чл.632, ал.1 от ТЗ, при което спирането на производството по несъстоятелност се осъществява с решението, с което длъжникът се обявява в несъстоятелност или основанието е по чл.632, ал.5 от ТЗ във вр.чл.632, ал.1 от ТЗ, при което спирането на производството по несъстоятелност е по причина, че в хода на производството по несъстоятелност е установено, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност. Разпоредбата на чл.632, ал.5 от ТЗ изрично предвижда приложението на чл.632, ал.3 от ТЗ и в случаите, в които производството по несъстоятелност е спряно, тъй като в неговия ход е установено, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност. Следователно законът не е ограничил възможността за приложение на чл.632, ал.3 от ТЗ единствено до случая, когато спирането на производството по несъстоятелност се осъществява с решението, с което длъжникът се обявява в несъстоятелност. Законът не е въвел изискване, за да се 3 приложи нормата на чл.632, ал.3 от ТЗ, сроковете за предявяване на вземане да не са започнали да текат. Следователно тази разпоредба е приложима при всяко спиране на производството по несъстоятелност по реда на чл.632 от ТЗ стига сроковете за предявяване на вземанията да не са изтекли.

Настоящият съдебен състав намира още, че при наличие на изрична законова норма, уреждаща процесната хипотеза, следва да се прилага разрешението, дадено с т.2 от Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълк.д.№ 2/2018 г. на ВКС, ОСТК.

Правилото, което разпоредбата въвежда прави излишно изрично уреждане на въпроса дали при спиране на производството по несъстоятелност следва да спират сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1, тъй като с нея еднозначно е указано, че сроковете започват да текат отново, следователно те са спрели. Освен това, видно от мотивите на т.2 от Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълк.д.№ 2/2018 г. на ВКС, ОСТК Върховният съд е обсъждал и се е позовал на спецификата на срока по чл. 649, ал.1 и на висящите искови производства по чл. 649, ал.1 ТЗ и по чл. 694 ТЗ. Посочено е, че при спиране на делото по несъстоятелност липсва законово основание по чл. 229 ГПК и в ТЗ за спиране на исковите производства по чл. 694, ал. 1 - ал. 3 и чл. 649, ал. 1 ТЗ, които са отделни от производството по несъстоятелност, поради което спирането му не разпростира действието си по отношение на тях. Посоченото също е пречка така даденото разрешение да се прилага по аналогия и относно производството по приемане на вземания, защото то, за разлика от посочените искове, не е отделно производство, а е част от производството по несъстоятелност.