Решение № 43 от 27.03.2026, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Административно наказателно дело 451/2025
- Вид
- Решение № 43
- Подписан
- 27.03.2026
- Състав
- Георги Димитров Василев
Цитирани разпоредби
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.11 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.461, т.1 и т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.461, т.1 и т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.574, ал.11 · Кодекс за застраховането
- чл.574, ал.6 · Кодекс за застраховането
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 43 гр. Ямбол, 27.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Георги Д. Василев при участието на секретаря М. като разгледа докладваното от Георги Д. Василев Административно наказателно дело № 20252330200451 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на М. Д. К. от с. М. против Наказателно постановление /НП/№ .... г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Я., с което за нарушаване на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв., „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 мес. и на основание Наредба № Iз2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично в с.з., но чрез упълномощен процесуален представител пледира НП да бъде отменено като незаконосъобразно, защото собственикът на процесния автомобил не е бил уведомен за прекратената регистрация. Претендират се разноските по делото.
Вьззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител пледира НП като законосъобразно да бъде потвърдено, като не се приемат доводите, че жалбоподателят, че не е знаел, че регистрацията на МПС е служебно прекратена. Иска се присъждане на разноските по делото.
Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
1
На 20.06.2025 г. на жалбоподателя е издадено НП, след като с Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 19.05.2025 г. РП-Я. е отказала да образува ДП против М. К. от с. М., затова, че на ...... бил спрян за проверка и установен да управлява МПС – л.а. „Опел Мерива“ с рег.
№ ...., лична собственост, като по време на проверката било установено, че автомобилът е с прекратена регистрация към 29.04.2025 г., за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Началникът на Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Я. изготвил НП №...г., с което наложил на жалбоподателя горепосочените административни наказания.
Гаранционен фонд и Сектор „Пътна полиция“/“ПП“/ при ОД на МВР-С. преди служебното прекратяване на регистрацията на л.а., собственост на на жалбоподателя не са го уведомили, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свид. Г.
И., които са логични, последователни и безпротиворечиви, Постановление на РП-Я. и Преписка на Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Я. – приети и прочетени по чл.283 от НПК от съда в с.з.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, който добросъвестно е изпълнявал служебните си задължения и не е заинтересован от изхода на делото, кореспондиращи с приети от съда писмени доказателства, установяващи изложените факти и обстоятелства в приета от съда фактическа обстановка.
От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима и подадена в срок от лице, което има право да обжалва НП. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:
АУАН и НП са законосъобразно издадени. На жалбоподателя е разяснено от фактическа и правна страна кога, къде и какво административно нарушение е извършил и какви административни наказания са му наложени.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че няма извършено нарушение от субективна страна по текста от ЗДвП, 2 визиран в АУАН и НП.
Резонният въпрос в дадения казус е: "Наказва ли се с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното средство или водачът, на когото е предоставено МПС?". Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН ще бъде разгледана редакцията и на чл.143, ал.10 от ЗДвП, преди нейното изменение, когато вече не е необходимо уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация.
В съдебната практика на районните и административните съдилища са оформени различни становища.
Според едното становище, когато собственикът на моторното превозно средство не е бил уведомен, че е прекратена служебно регистрацията на автомобила му, администрацията не е изпълнила своето задължение по чл.143, ал.10, изречение първо, предложение последно от ЗДвП, водачът на автомобила не би могъл да знае за прекратената регистрация, съответно, при неуведомяване, липсва субективна съставомерност на деянието по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Извършването на неправомерно деяние под формата на непредпазливост изисква знание за прекратената регистрация на управлявания от водача автомобил, а в случая не е налице надлежен юридически факт за узнаване на служебната дерегистрация на моторното превозното средство.
При установено неизпълнение на законовите задължения от надлежните органи, не следва да се носи административнонаказателна отговорност. Ако деецът управлява моторно превозно средство без действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност"/“ГО“/, то той осъществява състава на друго нарушение - управление на моторно превозно средство без сключена валидна задължителна застраховка "ГО".
Според второто становище, узнаването за прекратяването на регистрацията от собственика не представлява елемент от фактическия състав на дерегистрацията/след последните промени в ЗДвП, които не са действали към момента на констатиране на нарушението, според наказващия орган/, поради което е ирелевантно за отговорността на водача обстоятелството дали е уведомен собственикът на автомобила, че е със служебно прекратена регистрация. Законодателят е предвидил задължение за административния 3 орган да уведоми собственика на моторното превозно средство за служебно прекратената регистрация, без законът да предвижда получаването на уведомлението като предпоставка за дерегистрацията. В качеството си на водач на моторно превозно средство деецът е длъжен да знае, че за управляваното от него моторно превозно средство не е налице сключена застраховка "ГО", както и да познава законовите последици от неизпълнение на това задължение. Най-малкото, което е могъл да направи деецът, е да провери стикера, удостоверяващ наличието на валиден договор за "ГО".
Неизпълнението на това задължение е проява на небрежност, което обосновава вината на дееца и той трябва да бъде наказан.
Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд в ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2/05.04.2023 г. по Т.Д. № 3/2022 г., са изразили следното становище по горепосочения въпрос, което се споделя от настоящия съдебен състав единствено и само по силата на закона:
„Поставеният въпрос следва да се разбира - дали се носи административнонаказателна отговорност по чл.175, ал.3 ЗДвП от водача, ако не е изпратено и съответно получено уведомление за служебно прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 ЗДвП или собственикът не е узнал за този факт по друг начин.
Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП/действащ към момента на извършване на нарушението, според наказващия орган/ служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "ГО" на автомобилистите. Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение, както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията.
Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на 4 прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "ГО", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл.24 от Наредба № 54/30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл.461, т.1 и т.2 от КЗ. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство, както е в процесния случай.
Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици, както и да уведоми лицето, на което предоставя за ползване МПС или изобщо да не го предоставя, още повече, че табелите с регистрационния номер на МПС и част 2 на свидетелството за регистрация на МПС е трябвало да бъдат отнети от контролните органи.
Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка "ГО", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл.143, ал.11 от ЗДвП - табелите с регистрационния номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат, след като служебно е прекратена регистрацията на автомобила, поради което 5 липсва както умисъл, така и небрежност от страна на жалбоподателя незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.
Не е налице и публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл.4, ал.1, т.12 и ал.2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка "ГО" на автомобилистите, е със защитена информация и е за служебно ползване.
Неспазването на изрично записаното в закона задължение не само да се уведоми собственикът на моторното превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията, а и да се отнемат табелите с регистрационния номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство има правни последици, защото собственикът, дори да е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, той не би могъл да съобщи този факт, ако е предоставил за ползване МПС преди това или е бил недобросъвестен и въпреки това е предоставил ППС на жалбоподателя. От разпита на полицейския служител и материалите по делото е видно, че жалбоподателят не е знаел за прекратената регистрация на л.а. към момента на извършване на проверката. Това е посочено в пледоариите и от процесуалния представител на наказващият орган.
Съществува законово задължение по чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е уведомен за този факт при посещение на място в Сектор "Пътна полиция", при връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг начин. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на МПС от Сектор "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, когато автомобила е бил предоставен на друго лице да го ползва, деянието по чл.175, ал.3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Под „уведомяване“ по поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП.