Решение № 148 от 11.08.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Бургас, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Светослав Здр. Маринчев като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600655 по описа за 2022 година С Присъда №53 от 15.04.2022г,постановена по НОХД

№5263/2021г,Районен съд Бургас признал подсъдимият Ю. Н. М. - роден на ******г. в гр. ****, ****, **** гражданин, с настоящ адрес: гр. ****, комплекс „*****”, хотел „****”, ет. **, ап. ***, с ****образование, ****, ****, с ЕГН ********** за виновен в това, че в периода 24.06.2020г. - 04.08.2020г., в гр.

Бургас и по пътя с. ****- гр. ***, действайки в условията на продължавано престъпление, извършил две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 032 лв., от владението на М. Т. Б. и М. Т. М., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:

- на 24.06.2020 г., по пътя с. Равда - гр. Бургас, в лек автомобил отнел чужди движими вещи - дамски портфейл от естествена кожа на стойност 22 лв., ведно с парична сума в размер на 780 лева, от владението на М. Т. М. с ЕГН **********, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - на 04.08.2020 г., в гр. Бургас, в Хостел „А 16”, находящ се на ул.

„Александровска“ № 16, отнел чужда движима вещ - парична сума в размер на 230 лева, от владението на М. Т. Б. с ЕГН **********, без негово съгласие, 1 с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

Наложил на основание чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал.1 от НК подсъдимия Ю. Н. М., с ЕГН **********, наказание „лишаване от свобода“, за срок от 4 /ЧЕТИРИ/ месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил така наложеното на подсъдимия Ю. Н. М., ЕГН ********** наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /ЧЕТИРИ/ месеца с изпитателен срок от 3 години.

Осъдил подсъдимият Ю. Н. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на ОД на МВР Бургас разноските, направени в хода на досъдебното производство, в размер на 113,59лв лв./сто и тринадесет лева и петдесет и девет стотинки/.

Недоволен от постановената присъда останал представителят на държавното обвинение,който я протестира с довод за несправедливост на атакувания съдебен акт. Сочи при положение,че причинените имуществени вреди са възстановени престъплението следва да бъде преквалифицирано по чл.197 ал.1 НК вр.чл.194 ал.3 вр.чл.194 ал.1 НК. В допълнително писмено изложение поддържа становище съдът да приеме,че деянието извършено от подсъдимия М. е съставомерно по чл.194 ал.3 НК,т.е то представлява маловажен случай,като следва на подсъдимия да се наложи наказание глоба или алтернативно да му се наложи административно наказание по реда на чл.218б от НК,тъй като били налични предпоставките за това.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура не поддържа протеста.Изразява становище за неоснователност на същия,като предлага въззивният съд да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и обоснована.Твърди,че по делото липсват доказателства за възстановени имуществени вреди от страна на подсъдимия М..Налице били данни само за възстановена сума от 60 лв.,както и 22 лв сумата, с която е оценен портфейла на св.М., възстановени в хода на досъдебното производство,като за останалата част от сумата до размера от 1032 лв.и до настоящия момент липсват доказателства да е възстановена.Предвид тези съображения БОП счита протеста на БРП за неоснователен.

В съдебно заседание защитата на подс.М. поддържа протеста като основателен.Моли съда да оправдае подзащитния му,да преквалифицира деянието като маловажен случай и да му наложи глоба.

В последната си дума подсъдимият предоставя на съда да вземе решение.Бил болен,едва дишал,преди два месеца получил инфаркт.

Съдебният въззивен състав след като се запозна с въззивният протест,становищата на страните и доказателствата по делото,при изпълнение на правомощията си по чл.313 и чл.314 НПК установи следното:

Съдебното производство е проведено по реда на особените правила-по чл.371 т.2 от НПК-съкратено съдебно следствие,като подс.М. е признал фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не е пожелал да се събират други доказателства.Правилно БРС е констатирал ,че 2 самопризнанието на подсъдимия съответства на събраните доказателства в хода на проведеното досъдебно производство ,които са годни такива,събрани по реда на НПК.

На 24.06.2020 г., в гр. Бургас, подс. Ю. М. се срещнал със св. М. М., която работела като брокер на недвижими имоти и изявил желание да разгледа имот в с. Равда. След като била уговорена среща със собственика на имота, двамата потеглили с личния автомобил на св. М. М., като Ю. М. пътувал на предната дясна седалка. Докато пътували, на подс. Ю. М. му направило впечатление, че дамската чанта на св. М. е оставена на задната седалка зад шофьорското място. След като пристигнали в с. Равда, огледали имота и потеглили обратно за гр. Бургас. Преди да отпътуват, Ю. М. попитал св. М. дали може да пътува на задната седалка. Последната се съгласила, като същевременно била изненадана от решението му. По време на пътуването по пътя с. Равда - гр.

Бургас, подсъдимият взел дамската чанта на св. М. М., отворил я, след което извадил и скрил под дрехите си дамския и портфейл от естествена кожа, в който имало парична сума в размер на 780 лв. Св. М. усетила шум от отваряне на чанта и се притеснила от поведението на подсъдимия, но нищо не казала.

След пристигането им в гр. Бургас, Ю. М. слязъл от автомобила и бързо се отдалечил. Свид. М. отворила чантата си и констатирала липсата на портфейла си. За извършената кражба сигнализирала органите на МВР.

В началото на м. август 2020 г. подсъдимият Ю. М. отседнал в Хостел „А ***”, находящ се на ул. „****“ № 16 в гр. Бургас. На 04.08.2020 г., докато бил в кухнята на хостела, Ю. М. видял, че на барплота има портфейл, който по рано бил оставен там от св. М. Т.. Подсъдимият се огледал и след като се уверил, че никой не го наблюдава, незабелязано взел парична сума, в размер на 230 лв. от портфейла и я скрил в джоба си, след което напуснал помещението.

Според заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза, общата стойност на отнетите вещи е 1 032 лв., както следва: дамски портфейл от естествена кожа на стойност 22 лв., ведно с парична сума в размер на 780 лева, собственост на св.

М. Т. М.; парична сума в размер на 230 лева, собственост на св. М. Т. Б..

Видно от заключението на назначената по делото техническа експертиза Протокол № 32/02.02.2021 г. на БНТЛ при ОД на МВР - Бургас, представеният за изследване един брой DVD - R 4.7 GB марка „Kodak” е заводски произведен, предназначен за еднократент запис с обем до 4.7 GB. Дискът съдържал три на брой видеозаписи от охранителни камери. Нямало констатирани признаци за интервенция върху записите. Десет кадъра от записите били разпечатани на хартиен носител, като според заключението лицето, заснето на свалените кадри е възможно да е Ю. Н. М..

Правилен и обоснован е изводът на БРС,че изложената фактическа обстановка сочи за осъществено от подсъдимия Ю. М. от обективна и субективна страна престъпление по чл.194 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода 24.06.2020 г. - 04.08.2020 г., в гр. Бургас и по пътя с. Равда - гр.

Бургас, действайки в условията на продължавано престъпление, извършил две 3 деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 032 лв., от владението на М. Т. Б. и М. Т. М., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:

- на 24.06.2020 г., по пътя с. Равда - гр. Бургас, в лек автомобил отнел чужди движими вещи - дамски портфейл от естествена кожа на стойност 22 лв., ведно с парична сума в размер на 780 лева, от владението на М. Т. М. с ЕГН:**********, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои

- на 04.08.2020 г., в гр. Бургас , в Хостел „А ***”, находящ се на ул. „***“ № 16, отнел чужда движима вещ - парична сума в размер на 230 лева, от владението на М. Т. Б. с ЕГН:**********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.

Горната фактическа обстановка е приета за безспорно и категорично установена от събраните по делото доказателства, в това число и от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното производство, в които същият изцяло признават фактите, изложени в обвинителния акт, поради което и производството е протекло по реда на чл. чл. 371, т. 2 НПК.

Съдът кредитира като годни и събраните делото гласни и писмени доказателства, както и заключенията на изготвената в хода на досъдебното производство експертиза, като компетентно изготвена, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

С оглед на горната изложена фактическа обстановка и наличните по делото доказателства, съдът прие за доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и от субективна страна, че подсъдимият е извършил престъплението по чл.194, ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.

Ю. М. е извършил деянията при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал. 1 от НК. Всяко от деянията, включени в продължаваното престъпление, са извършени от подсъдимия през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината.

От субективна страна, подсъдимият Ю. М. е извършил деянието при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянията и техните общественоопасни последици, като е целял настъпването на противоправния резултат.Подсъдимият напълно съзнателно ,пътувайки със св.М. на връщане от гр.Равда сяда на задната седалка,където пътувайки от Бургас е забелязал ,че чантата й е оставена,а тя управлява автомобила и няма видимост към нея.Напълно целенасочено с последователни и обмислени действия отнема от владението и на двамата пострадали паричните суми от тяхното владение.

4

Относно възраженията изложени в протеста:

Въззивната съдебна инстанция не споделя изложените възражения в протеста,тъй като същите са необосновани и неоснователни.По делото безспорно се установява,че липсват доказателства,че причинената имуществена вреда от подс.М. е възстановена в пълен размер.Не става ясно районна прокуратура въз основа на кои доказателства приема,че вредите са възстановени напълно и пледира за приложение на привилегированите състави на чл.197 от НК и чл.194 ал.3 НК.За приложението и на двата състава липсват законовите предпоставки за тяхното приложение.Първо защото имуществените вреди не са възстановени ,а на следващо място въпреки,че сумата от 1032 лв е до размер на две минимални работни заплати това обстоятелство не е достатъчно да се приеме,че случаят е маловажен.Напредналата възраст на подсъдимия ,тежкия живот в страната и факта,че е пенсионер не могат да бъдат обстоятелства в конкретния случай, които да обосноват извод за маловажност на престъплението извършено от М..Напротив човек на такава сериозна и осъзната възраст,образован, да извърши в кратък период от време две последователни кражби, не може да сочи на инцидентност на поведението му,въпреки,че е с чисто съдебно минало до момента.За да се приеме,че случаят е маловажен следва да са налице съвкупност от фактори,които следва да насочат съда да прояви толеранс към подсъдимия и приеме случая за маловажен. Въпреки,че двете суми не са повисоки от две МРЗ за периода и чистото съдебно минало на М. ,тези обстоятелства не са достатъчни да формират в съдебния състав извод,че случаят е маловажен и е с по-ниска степен на обществена опасност от други такива.Безспорно степента на обществена опасност на двете деяния са високи,завишена е и степента на обществена опасност на личността на М.,извършвайки две последователни кражби за кратък период от време , вземайки предвид начина и механизма на извършването им.Първото деяние е извършено в присъствието и пред погледа на пострадалата св.М. найдемонстративно и безочливо,забелязвайки го М. от предното огледало,че той върши нещо нередно,а той възползвайки се от факта,че е сама жена на междуселищен път и в момента управлява автомобил.Това поведение осъществяващо кражба не може да бъде прието за по-леко от останалите престъпления от този вид.