Определение № 473 от 29.07.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 473 гр. Плевен, 29.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600544 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава двадесет и втора - чл. 341, ал. 2, вр. чл. 323, ал.

2 НПК, за контрол на определение за връщане на частна жалба.

Образувано е по постъпила жалба в законоустановения срок от адв. П. В. от АКПлевен, защитник на подсъдимия Т. М. И., против определение рег.№938/ 22.07.2026г. по НОХД № 1147/2026г. на Районен съд гр.Плевен, с което е върната въззивна жалба вх.рег.

№20461 от 03.07.2026г. и въззивна жалба вх.рег.№20463 от 03.07.2026г. /двете с идентично съдържание/ на адв.П. В., защитник на осъдения Т. М. И., срещу Присъда рег.№77 от 22.06.2026г. по НОХД№1147/2026г. на РС гр.Плевен, приемайки, че не отговарят на изискванията по чл.320 ал.1 предл.2 от НПК.

В срока по чл. 342, ал. 1 НПК, адв.В. е подал жалба с искане определението на съдията при Районен съд гр.Плевен да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районния съд с указания за администриране на въззивната жалба и изпращане на делото на въззивната инстанция за разглеждане на жалбата срещу присъдата по същество.

Съдебният състав, след като се запозна с подадената жалба и след като извърши преценката по реда на чл. 323, ал. 2, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, установи, че същата е процесуално допустима и подадена в законоустановения срок, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

Частната жалба е подадена от адв.П. В., който е назначен за служебен защитник на осъдения Т. И. още в ДП с Постановление от 20.03.2026г. на ст.разследващ полицай. Бил е защитник на подсъдимия и в съдебна фаза пред Районен съд гр.Плевен по НОХД № 1147/2026г. на РС гр.Плевен и като такъв има право на жалба, с която да сезира въззивната инстанция, както изрично е посочено в чл.318 ал.6 от НПК. Има право да обжалва и 1 настоящото определение рег.№938/22.07.2026г.

Частната жалба е подадена от адв.П. В. на 23.07.2026г. с квалифициран електронен подпис, а съгласно чл. 320, ал. 3 от НПК, жалбата или протестът се подписват от подателя, а ако са подадени по електронен път, се подписват с квалифициран електронен подпис.Следователно жалбата е допустима.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на частната жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт, в хода на което установи следното:

С Присъда рег.№77 от 22.06.2026г. по НОХД№1147/2026г. РС Плевен е признал подсъдимия Т. И. за виновен и му е наложил наказание „лишаване от свобода“. В законоустановения срок -03.07.2026г. адв.В., като защитник на осъдения по делото, подал жалба срещу присъдата./ Жабата била в два екземпляра и била заведена с два входящи номера, но съдържанието на двете жалби било идентично/. Посочил, че подсъдимият е признат за виновен, но наложеното наказание е явно несправедливо, завишено. Развил тезата си в няколко страници, като накрая посочил, че иска въззивният съд да измени постановената присъда, като я намали.

Вместо да администрира въззивната жалба срещу присъдата, съдията от РС гр.Плевен, с Разпореждане №1879/03.07.2026г. приел, че тя /двете жалби с номера вх.рег.

№20461 от 03.07.2026г. и въззивна жалба вх.рег.№20463 от 03.07.2026г. и идентично съдържание/ не отговаря на изискванията на чл.320 ал.1 предл.2 от НПК и указал на адв.В.

7-мо дневен срок за отстраняване нередовността.

В указания срок - на 08.07.2026г. с вх.рег.№20936 адв.В. подал допълнително писмено изложение, в която отново посочил, че обжалва присъдата по делото с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като допълнил, че то по размер не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца.

С Определение рег.№938/22.07.2026Г. Районен съд гр.Плевен е върнал жалбите приемайки, че не отговарят на изискванията на чл.320 ал.1 и ал.2 от НПК и в определения 7мо дневен срок пропускът не е отстранен. Съдът посочил: „по въпроса за явното и несправедливото наказание не е взето становище и не се сочат мотиви от адв.П. В..“ При така установената безспорна фактическа обстановка съдът прави следните правни извода.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, по следните съображения.

Съгласно чл. 323, ал. 1, т. 1 от НПК, съдия от първоинстанционния съд връща жалбата и протеста, когато не отговарят на изискванията по чл. 320, ал. 1 от НПК, ако в седемдневен срок от поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено.

Цитираната правна норма сочи, че жалбата и протестът са писмени, в тях се посочват съдът, до който се подават, от кого се подават и какво искане се прави. В жалбата и 2 протеста се посочват неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд.

В случая първоинстанционният съд е приел, че и двете жалби /първоначалната и втората,която е подадена в срока за отстраняване нередовността на първата/ не отгаварят на изискването на НПК.

Подобно виждане не може да бъде споделено, не само с оглед на това, че успоредно с жалбата адв.В. и осъденият Т. И. сам и в лично качество също подал жалба слещу присъдата / която също съдът оставил без администриране и също приел, че не отговаря на изискванията на чл.320 ал.1 от НПК/, но и предвид на това, че ясно са декларирани исканията на адв.В. и те се изразяват в това, че обжалва присъдата на първоинстанционния съд, която намира за явно несправедлива. Конкретни съображения и доказателствени искания, след изготвяне и запознаване с мотивите на съда, няма пречка да бъдат отправени впоследствие до даване ход на делото пред въззивната инстанция, с оглед на възможността по чл. 320, ал. 4 от НПК. Отделен е и въпросът, че осъденият, защитникът му и прокурорът биха могли да счетат, че по делото са събрани от първостепенния съд всички възможни доказателства и няма неизяснени обстоятелства, които да се събират и проверят от въззивния съд, т. е. тези условия за допустимост на подадената жалба срещу осъдителната присъда, не могат да бъдат императивно поставяни.

Последното очертава несъстоятелност на доводите на съдията от РС гр.Плевен още във първото по ред разпореждане, че въззивната жалба не отговаря на изискванията на чл.

320, ал. 1 от НПК. Поради това и не е следвало да се указва, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението, адв.В. трябва да посочи неизяснените обстоятелства по делото и доказателствата, които да се съберат и проверят от въззивния съд, с оглед на изискванията н а чл. 320, ал. 1 от НПК. И като е сторил това, районният съдия е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

Това разпореждане рег.№1879/03.07.2026г. е дало основание и за последвалите разпоредителни действия, довели до връщането на въззивната жалба на подателя, като неговата незаконосъобразност е предопределила и неправилността на обжалваното определение № 938/22.07.2026 г., което налага и неговата отмяна.

За пълнота следва да се посочи, че Районен съд гр.Плевен е постъпил по идентичен начин и с жалбата на осъдения Т. М. И., като с определение рег.№936/ 22.07.2026г. е върната жалбата от 09.07.2026г. и молбата от 29.06.2026г. на осъдения Т. М. И., също приемайки,че не отговарят на изискванията по чл.320 ал.1 от НПК. Осъденият подал в срок /на 29.06.2026г./ жалба срещу присъдата /която нарекъл „Молба“/. Посочил, че „не съм удовлетворен от решението на Плевенски районен съд по дело 1147/2026г. и моля да бъде обжалвано в Плевенски окръжен съд.“ Вместо да администрира жалбата срещу присъдата, съдията от РС гр.Плевен, с Разпореждане №1858/02.07.2026г. указал на осъдения че жалбата не отговаря на изискванията на чл.320 от НПК и му указал 7-мо дневен срок за отстраняване нередовностите. В указания 7-мо дневен срок - на 09.07.2026г. осъденият подал втора жалба, 3 в която посочил „Моля да бъде преразгледана присъдата по НОХД№20264430201147 от Районен съд гр.Плевен тъй като е много завишена.“ Вместо за администрира, съдът отново, както и с жалбите на адв.В., с определение рег.№936/22.07.2026г. върнал жалбите /от 09.07.2026г. и 29.06.2026г./ на осъдения Т. М. И. приемайки, че не отговарят на изискванията на чл.320 ал.1 и ал.2 от НПК и в определения 7-мо дневен срок пропускът не е отстранен.

Тъй като това определение не е обжалвано, то въззивната инстанция не би могла да го отмени, но е необходимо да бъде посочено за пълнота на изложението като фактология на действията по администриране на делото. Това, както твърди адв.В. във частната си жалба срещу атакуваното определение рег №938/22.07.2026г., действително нарушава правото на осъдения и защитника му да достъп до въззивната инстанция.

Освен, че съдията от РС Плевен не е администрирал незабавно жабите, а ги е връщал с разпореждания, указвал им е срок за отстраняване на недопуснати пороци, в мотивите на разпорежданията рег.№1879/03.07.2026г. , разпореждане рег.№1858/02.07.2026г. определение рег.№936/ 22.07.2026г. и определение рег.№938/ 22.07.2026г. е използван недопустим императивно натоварен тон чрез подчертавания, одебелявания и уголемявания на шрифта. Използването на този подход е израз на заповед или чувство, което е абсолютно неприемливо за съдебен акт, а още повече за съдебен акт, с който се препятства правото на страната да получи в рамките на законно предвиденитя срок достъп до въззивна инстанция.

В посочените разпореждания и определения първоинстанционният съдия е провел спор относно основателността на оплакванията, въведени от защитника и от осъдения, излагайки по същество своето становище за законосъобразност и правилност на постановената от него самия присъда, давайки оценка на собствената си работа, което е недопустимо и следва да се извърши от въззивната инстанция по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

Първоинстанционният съдия е използвал неприемлив тон. Заедно с това и при положение, ч е постановената присъда още не е окончателна и вече е било упражнено правото на обжалване, съдията сам е окачествил постановения от него акт като в Разпореждане рег.№ 1879/03.07.2026г. е посочил следното:„ съдът буквално се е съобразил със становището на подсъдимия. В тази връзка, Районен съдия Красимир Димитров не разбира изложеното становище във въззивните 2 броя жалби подадени от адв. П. В., че видите ли, определеното наказание в размер на 4 години е явно несправедливо и завишено.“ В заключение, след като подадената първоначална въззивна жалба от адв.В. като защитник на осъдения Т. И., според настоящия състав отговаря на основните изисквания на чл. 320, ал. 1 и ал. 3 от НПК, следва не само атакуваното определение рег.№938/22.07.2026г., но и предхождащото го разпореждане рег.№1879/03.07.2026г. по НОХД № 1147/2026 г. на Плевенски районен съд като незаконосъобразни и свързани едно с друго да бъдат отменени.

Като последица на това делото трябва да се върне на съда за администриране, като препис от въззивната жалба с направеното допълнително писмено изложение към нея да се изпрати на страните.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 323, ал. 2 от НПК, Плевенски окръжен съд,

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение рег.№938/ 22.07.2026г. по НОХД № 1147/2026г. на Районен съд гр.Плевен, с което е върната въззивната жалба на адв.П. В., служебен защитник на осъдения Т. М. И., срещу Присъда рег.№77/22.06.2026г., както и Разпореждане №1879/03.07.2026г., с което съдът е указал 7-мо дневен срок за отстраняване нередовностите в въззивната жалба.

ВРЪЩА делото на Плевенски районен съд, за администриране на въззивната жалба на адв.П. В., защитник на осъдения Т. М. И. срещу Присъда рег.№77/22.06.2026г. по НОХД № 1147/2026г. на РС гр.Плевен, като препис от въззивната жалба с направеното допълнително писмено изложение към нея да се изпрати на страните, и изпращане на въззивната инстанция за разглеждане на въззивната жалба по същество.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.