Решение № 164 от 22.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Пловдив, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20225001000164 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №21057/29.03.2021г., постановено по т.д. №41/2020г. по описа на окръжен съд К., ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Г. Я. Х., ЕГН ********** сумата в размер па 100 700лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие на 16.12.2019г., причинено от И.Ю.Б. при управление на лек автомобил марка „С.”, модел „И.” с рег. №********** в гр.

К., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2020г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди за разликата над 100 700лв. до пълния му предявен размер от 180 000лв.

ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на адвокат Р.

И. М., САК, пълномощник на ищеца Г. Я. Х. ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 4 252.80лв., с ДДС, за оказаната на основание чл.

1

38 ЗА безплатна адвокатска правна помощ.

ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд - К. държавна такса върху уважения иск в размер на 4 028лв., както и направените разноски за експертизи в размер на 680.08лв.

Г. Я. Х., ЕГН ********** е осъден да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 286,36лв.

С решение №22007/04.02.2022г., постановено по т.д. №41/2020г. на ОС К. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №21057/29.03.2021г., като в диспозитива на решението вместо „ПТП на 16.12.2019г.“, да се чете „06.12.2019г.“.

Срещу постановеното по делото решение №21057/29.03.2021г. е постъпила въззивна жалба от ответника – ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, срещу тази част от решението, с която исковата претенция е уважена над сумата от 40 000лв.

Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, тъй като определеното от съда обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди – 107 500лв., е изключително завишено. Въведено е оплакване, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е извършил правилен анализ на депозираните в тази насока доказателства, а е извел правните си изводи предимно въз основа на твърденията на самия ищец в исковата молба.

Коментиран е характерът на понесените от ищеца увреждания. Твърди се, че съдът не е извършил правилна преценка относно характера на претърпяната от ищеца операция, разяснен от вещото лице в съдебно заседание, като, според жалбоподателя, се касае за несложна по своя характер процедура.

Акцентира се върху общия възстановителен период за всички травми – 2 месеца, като се твърди, че по-интензивни са били травмите в рамките на две седмици след инцидента. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е извел решаващите си изводи на база гласните доказателства /показанията на брата на ищеца, който, според жалбоподателя, е заинтересован от изхода на спора/, а не на база медицинските документи и изготвената по делото експертиза.

Твърди се, че съдът е извършил неправилна преценка на последиците от травматичните увреждания: необосновано е приел, че ищецът страда от постравматично главоболие, без това да е съпоставено със заключението от съдебномедицинската експертиза; необосновано е приел, че ищецът изпитвал 2 срам от лицевите си деформации, без това да е съобразено с показанията на неговия брат – „че подобно състояние не му е за пръв път“; необосновано е приел, че ищецът изпитва затруднения да стои прав, единствено на база свидетелските показания; необосновано е приел, че ищецът е нетрудоспособен като последица от настъпилото събитие без надлежни доказателства в тази насока. Твърди се и че не е установена тежка психологическа травма, като е коментирано заключението на вещото лице – психолог – т.2 от същото, което заключение, според жалбоподателя, не е взето предвид при преценката на съда, а по отношение на критериите, изведени от психологичното състояние на ищеца не е съобразено възможно въздействие на алкохолна зависимост, отношенията със собствените му деца. Освен това е изразено несъгласие с определената от първостепенния съд степен на съпричиняване от страна на ищеца – 5%, като се твърди, че приносът за настъпване на вредоносния резултат е не по-малко, а дори и повече от 40%.

Във връзка с последното оплакване са наведени твърдения, че съдът неправилно не е приел за основателно възражението на страната за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в предприети действия – необезопасено пресичане на пътното платно под въздействие на алкохол. В този смисъл във въззивната жалба е изразено становище, което е възприето като доказателствено искане по чл.195 от ГПК – за допускане на комплексна експертиза, която да установи дали движението на ищеца по платното за движение е било повлияно от наличието на алкохол в кръвта и какво влияние е оказало това повлияване по отношение на настъпването на ПТП. Доказателственото искане е оставено без уважение от въззивната инстанция, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл.266 ал.2 и ал.3 от ГПК. Касае се за събиране на доказателства, които страната е могла да поиска в първоинстанционното производство по смисъла на чл.266 ал.1 от ГПК, а събирането му не е вменено в служебно задължение на съда.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор по тази въззивна жалба от насрещната страна - Г. Я. Х., като в съдебно заседание, чрез процесуалния представител, същата се оспорва.

В срока по чл.263 ал.2 от ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – Г. Я. Х.. Насрещната въззивна жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 100 700лв. до 180 000лв. Жалбоподателят счита, 3 че определеното от съда обезщетение за понесени неимуществени вреди е занижено, като са изложени съображения и за неправилност на изводите на съда за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия. Въведено е оплакване, че първоинстанционният съд не е съобразил в достатъчна степен болките и страданията и съпътстващите ги изключително негативни емоционални преживявания, които е претърпял Г. Х. от причинените му физически увреждания, животозастрашаващия характер на тези увреждания, както и че при пострадалия липсва пълно възстановяване; не е отчетено влошаването на констатирано преди инцидента заболяване – захарен диабет.

Коментирани са мотивите на обжалваното решение, както и направените от съда изводи въз основа на събраните доказателства. Жалбоподателят счита, че съдът не е оценил в достатъчна степен претърпените от пострадалия увреждания, на установения продължителен и болезнен период на лечение и невъзможността от пълно възстановяване. Коментирано е заключението от СМЕ и разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, както и депозираните по делото гласни доказателства, и заключението от приетата по делото СПЕ. Въведено е и оплакване, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният съд не е съобразил социалноикономическата обстановка в страната и съдебната практика по сходни дела. Като процесуално нарушение е въведено лаконичност на мотивите на обжалваното решение по отношение на приетия размер обезщетение, липса на изчерпателност и липса на конкретни мотиви в тази насока, водещи до немотивираност на съдебния акт. Жалбоподателят се позовава и на допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд, в която насока са заявени и доказателствени искания.

С насрещната въззивна жалба също е заявено доказателствено искане по чл.195 от ГПК – за допускане на комплексна съдебномедицинска експертиза, която да отговори на формулирани въпроси. Предявено е и доказателствено искане за допускане на гласни доказателства – разпит на един свидетел, който да установи характера, продължителността и интензитета на болките и страданията, които е претърпял ищецът в резултат на произшествието, които доказателствени искания са уважени от въззивния съд при приложението на чл.266 ал.3 от ГПК.

На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното 4 решение окръжният съд неправилно и в противоречие със съдебната практика е приел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат и е определил степен на съпричиняване 5%. Твърди се, че наличието на съпричиняване от страна на пострадалия е прието без по делото да е установено по категоричен и несъмнен начин поведение на пострадалия, с което да е допринесъл за настъпване на вредите и което да е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Коментирано е заключението от съдебноавтотехническата експертиза. Твърди се, че изводът на окръжния съд за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия не е съобразен със задължителната съдебна практика – т.6 от ТР №28/28.11.1984г.по н.а.

№10/1984г. на ОСНК. Цитирана е съдебна практика. Насрещната жалба съдържа позоваване на чл.113 ал.2 от ЗДвП. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за неимуществени вреди да бъде уважен в пълен размер – 180 000, ведно със законната лихва считано от 17.01.2020г.

С постъпилия отговор от ЗАД „Б.В.И.Г.” АД подадената насрещна въззивна жалба от Г. Х. се оспорва изцяло.

В хода на въззивното производство, поради настъпила смърт на ищеца Г. Х. /на 22.05.2022г./, на основание чл.227 от ГПК, същият е заличен като страна по делото и на негово място са конституирани неговите наследници /синове/ - И. Г. Х. ЕГН ********** и Н. Г. Х. ЕГН **********, които, чрез процесуалния си представител, поддържат подадената насрещна въззивна жалба и оспорват въззивната жалба, подадена от ЗАД „Б.В.И.Г.” АД.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени 5 неимуществени и имуществени вреди.

Ищецът в първоинстанционното производство – Г. Я. Х., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 06.12.2019г., в град К., на бул. „Б.“ до дом №***, /пред „Д.-б.“/, бил ударен от лек автомобил „С. И.“ с рег. №**********, управляван от И.Ю.Б., докато пресичал от ляво на дясно спрямо посоката на движение на МПС. Бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и е образувано досъдебно производство №***/2019г. по описа на РУ - К.. След пътнотранспортното произшествие ищецът е транспортиран от екип на ЦСМГТ до Спешно отделение в гр. К., където му е направена КТ на главата и след консултация с неврохирург е насочен за лечение в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД - П., поради тежките си увреждания. На 07.12.2019г. ищецът е приет в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД - П., с оплаквания за липса на спомен за случилото се, поради загуба на съзнание, силно главоболие, болки в назалната област, болки по лицето. Вследствие на назначените прегледи и изследвания са установени:двустранни периорбирални хематоми, конюнктивиален кръвоизлив в ляво; хематом по фалкса и по тенториума в ляво; субдурален хематом в ляво париетално; субарапоидна хеморагия в сулукси фронтопариетално в ляво; фрактура на фронталната кост с продължение по фрактурната линия през дясната париетална кост; депресия на костен фрагмент фронтално; фрактура на голямото крило на сфеноидалната кост в ляво; фрактура на лявата зигоматичната кост - тяло и дъга на две места; фрактура на дясната зигоматична кост; фрактура на етмоидалната кост, на левия птеригоиден израстък, на латералната стена на лявата орбита; фрактури през двата фронтални синуса, етмоидалните синуси, предната стена на десния максиларен синус, предна и латерална стена па левия максиларен синус; хемосинуси - фронтални, етмоидални, максиларни и сфеноидални; фрактура на носните кости; лумбални прешлени деформираща спондилоза от лицевата проекция; вкалцяване на предния надлъжен лигамент на ниво ТХ8-10; дегенеративна спондилолистеза за Л5 спрямо С1; заличено дисково пространство и осгеосклеротични повърхности на същото ниво; ръбови остеофити с оформен костен мост; фрактура на ребра в дясно по задна аксиларна линия - 4то, 5то и 6то. След клинично обсъждане е взето решение за консервативно лечение с влИ.ия и симптоматични средства. Ищецът е 6 консултиран и от лекари-специалисти - очни болести, лицево-челюстен, УНГ и хирург. Констатирана е: асиметрия на двете очни ябълки, като лявата била разположена по-ниско; брилен хематом; ретина и съдове - склеротично променени; субконюнктвиална хеморагия. Ищецът е изписан на 16.12.2019г., с указания да спазва режим, щадящ централната нервна система и да провежда контролна КТ на глава в амбулаторни условия след 2 месеца.