Решение № 260092 от 02.10.2020, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260092/2.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Николова

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 520 по описа на ШРС за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от В.В.Б. с ЕГН **********

***, съдебен адрес ***, кантора 28, чрез адв. Б.С.от ШАК срещу Д.И.Б. с ЕГН ********** с адрес ***. Правното основание на исковата молба е по чл.49 от СК, като ищцата иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъде прекратен гражданския брак сключен с ответника, като бъде запазено брачното ѝ фамилно име. В молбата се сочи, че страните нямат родени от брака деца, като семейното жилище е лична собственост на ищцата, като ответникът го е напуснал през пролетта на 2013г. и оттогава страните не общуват помежду си.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответника, като в законоустановения срок от негова страна не е депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с адв. Б.С.от ШАК. Представя се молба от другата страна, в която се моли съда да прекрати брака между страните и да премине към развод по взаимно съгласие. Сочат се уважителни причини за отсъствието на Б., който се грижи за лежащо болния си баща в гр.Сливен и е в невъзможност да присъства в съдебното заседание. Представя се подписано от ответника изрично пълномощно, с което упълномощава адв. Стоилова да го представлява в производството. В заключение се моли съда да постанови решение, с което да утвърди постигнатото между тях споразумение, съгласно чл.50 от СК.

При даване ход на делото съдът е счел, че изложените устно от адв. Стоилова причини за отсъствие на ответника се явяват уважителни. По делото е представено изрично пълномощно, което възпроизвежда параметрите на споразумението, като с подписването му молителят е изразил категоричната си и безсъмнена воля за развод. Така е осъществено неговото процесуално представителство по делото в пълна степен. Адвокатът потвърждава споразумението и моли съда да го утвърди, като излага основанията си за това в съдебните прения.

Съдът е допуснал в съдебно заседание на основание чл.321, ал.5 от ГПК изменение на иска от чл.49 от СК, в такъв по чл.50 от СК.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 30.08.2012г. в Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак № 0294 от същата дата. От брака си нямали родени деца. Не притежавали общо недвижимо имущество, движими вещи или МПС. Семейното жилище, находящо се в гр.Шумен, било напуснато от мъжът още през 2013г., като оттогава страните се чували по телефона само два пъти – през 2018г. и по повод на настоящото производство. Молителите нямат взаимни претенции и за издръжка помежду си. В молбата ответникът заявява, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване, като горното се потвърждава от съпругата в съдебно заседание.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище; относно издръжката между съпрузите и фамилното име на жената.

В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на В. и Д. Б., се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса.

Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, но предвид, че и двамата са в трудоспособна възраст и няма данни за влошено здравословно състояние на някой от тях, намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева.

От материалите по делото се установява, че при завеждането му е заплатена държавна такса от молителката в размер на 25 лв., затова и разликата до пълния определен от съда размер следва да се доплати от молителя.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между В.В.Б. с ЕГН ********** *** и Д.И.Б. с ЕГН ********** ***, сключен с Акт за граждански брак № 0294/30.08.2012г. от длъжностно лице по гражданско състояние към Община – Шумен ПО

ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

І. Семейното жилище, находящо се в гр.***, представляващо лична собственост на молителката В.В.Б. с ЕГН **********, се предоставя за нейно ползване, като молителят го е напуснал и няма претенции за ползването му.

II. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

III. След прекратяване на брака съпругата В.В.Б. с ЕГН ********** запазва брачното си фамилно име – Б..

IV. Молителите декларират, че не притежават парични влогове, движими и недвижими вещи, придобити по време на брака и представляващи съпружеска имуществена общност.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 (четиридесет) лева.

ОСЪЖДА Д.И.Б. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 15 лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса за завеждане на делото, както и 5 лв. (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Решението да се връчи на молителите на съдебния им адрес по делото, чрез адв. Стоилова от ШАК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: